Реч на другаря Георги Гергов пред 47-я конгрес на БСП

Уважаеми другарки и другари,
аз съм си подготвил обширен материал, но се надявах да чуя това, което си го поставихме като цел в Пловдив. Наистина се вълнувам – на мен ми е за пръв път да се изказвам на конгреса. Но това, че се вълнувам няма никакво значение. Въпросът е, че аз не виждам и не чувам това, което бих желал да чуя като човек, който обича реалностите. Залата е почти празна, медиите ги няма. Поне да си кажем за какво става въпрос, да си кажем болежките. Отдолу трябва да тръгне скока, който трябва да покрие тези думи, които досега ги слушахме като клишета: „Ще победим! Ще бием! Ще ги размажем!“
Аз пък имам друго мнение. С клишета, с лозунги, с партокрация, с хора, които дълги години са в ръководството на партията, с техния заучен метод ние победи трудно ще постигаме, другари!  Аз няма от какво да се страхувам! Мене от единия край ме бият и може ей тука да ме легнат – ще го поема. Готов съм.
Двайсет години ме проверяват, двайсет години ме сочат с пръст. Това – онова. Щом съм тука и мога да погледна всеки един от вас в очите, значи аз смятам, че съм нормален човек. Имам си семейство, имам си деца, имам си дълг към тях. Имам си партия и досега не съм направил никаква крачка, за да навредя на тези, които споменавам. Какво говориме – аз не съм отгледан по станции и резиденции. Аз нормален човек и съм тръгнал от улицата. Но не искам да виждам как мойта партия се стопява. Виждате ли какво става? Защо ни е страх да го кажем? Защо ни е страх да го кажем? Година и половина се разправяме кой ще е председател на партията.
Защо година и половина тровите партията, бе хора?! Защо се правите на всезнаещи?
Защо не си кажете, че това са си лични ваши амбиции? Недейте на гърба на тая партия, която е на 120 години, и е водила битки и тази битка е последна и важна, това е краяг на войната. Недейте на гърба на партията да си правите собствен пиар. Тези, които си правеха пиар, минаха и си заминаха. Обаче употребиха партията. Страшно е!
Стягайте си редиците по партийните структури. Аз съм отскоро начело на областното ръководство в Пловдивска област и обикалям по хората. Хората искат да ни чуят, хората са ни забравили. Ние изобщо май че не влизаме в детайлите за какво отдолу става въпрос. Ние говорим за „Проекта 2020“. Абе хората - те нямат какво да ядат, говорете за днеска. Говорете за днеска! За днеска! Те искат да чуят какво ще направи нашата партия за тия хора.
Ще ме сочат с пръст мен, че аз съм бил олигарх. Ми другари, аз един ден не съм бил на държавна работа, бе. Като дойдея демократите и ме уволния. Изкараха ме на улицата – и това,  което съм научил при социализма и го прилагам - има можещи и неможещи, така е и тука. Бизнесът да не влизал в партията, бизнесът да не влизал в политиката, защото било лошо. Е, как ще е лошо, бе другари?! Нали нас ни бият като тупан, нали ние сме можещите хора. Ние сме можещите хора, и там по места не ми правете кръгчета и кръгчета. Ние вече видяхме приятелските кръгове. Ние всичко това го видяхме за тези две години. И пак ни биха.
Разберете – хората, на които трябва да заложим сега, за да излезем срещу ГЕРБ, са можещите хора. Може да не ви са приятни, може да са лоши хора, но ще направим така, че да ги вържем – да немат мърдане, и ще управляваме. Само с лозунги, само с клишета и това, което слушам тука, няма да се случи нищо другари.
Мерси!