Демагогията на националистите не е от вчера: Първата реч на Хитлер като райхсканцлер пред Райхстага на 23.03.1933

Реч на Хитлер по предложения от Национал-социалистическата германска работническа партия   закон за извънредните пълномощия (пълно наименование „Закон за ликвидация на бедственото положение на народа и Райха”.

Приет след бурен дебат от Райхстага и утвърден от президента Хинденбург на 23.03.1933. Този закон отменя гражданските свободи и предава извънредни пълномощия на правителството начело с райхсканцлера Хитлер, с което става заключителен етап от заграбването на властта в Германия от национал-социалистите. (В действие до 8 май 1945 г.)

"Мъже и жени от Германския Райхстаг! В съгласие с правителството на Райха Национал-социалистическата партия и Германската национална партия Ви представиха за одобрение чрез инициативно предложение Закон за ликвидирането на бедственото положение на народа и райха.

Причините за този извънреден ход са следните: През ноември 1918 марксистки организации чрез революция заграбиха цялата власт. Монарсите бяха детронирани, службите на Райха и провинциите бяха отстранени и с това беше нарушена Конституцията. Успехът на революцията в материален смисъл осигури атентаторите от намесата на правосъдието. Моралната легитимация те потърсиха в твърдението, че Германия, респ. нейното правителствоd били носели вината за избухване на войната. Това твърдение научно погледнато и по същество беше фалшиво. Като следствие обаче същите в интерес на неверните обвинения на нашите тогавашни врагове доведоха до най-грубо подтисничество целия немски народ и до нарушаването на направените в 14 пункта уверения на Уилсън за Германия, т.е. трудещия се немски народ до време на безгранично нещастие.

Всички дадени от дейците на ноември 1918 г. обещания се оказаха, ако не съзнателни заблуждения, то поне не по-малко достойни за проклятие илюзии. „Завоеванията на революцията”, взети в цялост, бяха приятни само за най-малки части от нашия народ, но за преобладаващото мнозинство, доколкото то трябваше чрез порядъчен труд да си изкарва ежедневния хляб, те бяха безкрайно тъжни. Това че стремежът за самосъхранение на виновните за това развитие партии и лица се изразява в хиляди ефемизми и оправдания, е разбираемо. Трезвото сравняване на средните резултати от последните 14 години с прокламираните някога обещания се превръща за отговорните режисьори на това безпримерно в немската история престъпление в унищожаващо обвинение.

         В течение на последните 14 години нашият народ във всички области на живота понесе едно падение, по-голямо от което едва ли бихме могли да си представим. На въпроса, какво през това време още по-лошо би могло да се случи, не може да се отговори, като се  вземат предвид, основните ценности на нашия германски народ, както и на съществувалите някога политически и икономически наследства. Самият немски народ, въпреки своята тежка подвижност по политически усещания и становища, нарастващо се отврати от предизвикалите пред очите му това състояние схващания, партии и коалиции. Броят стоящите вътрешно в себе си върху почвата на Ваймарската конституция германци, въпреки сугестивното значение и  безапелативното използване на властта, накрая остана вече само една нищожна част от цялата нация.

Освен това, характеризстичния белег на тези 14 години стана това, че – независимо от естествени колебания – линията на развитието константно водеше надолу. Тази депримираща констатация беше една от причините за общото отчаяние. Тя поощри схващането за хеобходимостта от едно фундаментално отхвърляне на идеите, организациите и хората, в които с право постепенно започнаха да се осъзнават най-дълбоките причини за нашето пропадане.

         Ето защо национал-социалистическото движение, въпреки на-ужасното подтисничество започна да обхваща все повече германци духовно и борчески за една отбранителна борба. В съюз с други национални движения сега в рамките на няколко седмици то отстрани господстващите от ноември 1918 г. сили и в една революция постави властта в ръцете на националното правителство. На 5 март германксият народ даде своето съгласие за този акт.

         Програмата за възстановяването на народа и Райха произтича от големината на бедствието в нашия политически, морален и стопански живот. Изпълнени с убеждението, че причините за това рухване са във вътрешните увреждания на нашето народно тяло, целта на правителството на националната революция е да отстрани онези дефекти от живота на нашата раса, които и в бъдеще биха възпрепятствали всеки действителен нов подем.

         Предизвиканото чрез лъжливото марксистко учение разпадане на нацията в мирогледно несъвместими противоположности означава унищожаване на базата за един възможен общ живот. Разрухата обхваща всички фундаменти на обществения ред. Напълно противоположното отношение на индивидите към понятията Държава, Общество, Религия, Морал, Семейство, Икономика предизвиква различия, които водят до война на всички срещу всички. Изхождайки от либерализа на миналото столетие, това развитие закономерно намира своя край в комунистическия хаос. Свързаното с това мобилизиране на най-примитивните инстинкти води до свързване между схващанията на една политическа  идея с действията на действителни престъпници. Като се започне с грабежи, палежи, нападения срещу влакове, атентати и т.н., всичко в комунистическата идея получава своята морална санкция. Само методът на индивидуалния масов терор струваше на национал-социалистическото движение в продължение на малко години над 300 убити и десетки хиляди ранени.

         (По-нататък Хитлер продължава с версията си за подпалването на Райхстага и развива теориите си за всички нови страни и мерки на национал-социалистическата държава)

. . . . .