Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2023 08:01 - © А защо ни е да се укриваме?
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 3428 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 05.06.2023 05:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
04.06.2023г.

     Заглавието на книгата е "Времеубежище" – "изобретателен (каквото и да означава това) роман"; "завладяващ мастърклас", казва жена на английски в началото на филма. Заглавието на филма излъчен по БНТ представя пък е "Георги Господинов в убежището на времето".
Убежище – Място, което запазва от беда, от преследване и прочие; подслон.
А защо е трябвало да се укриват? Защото свободата и животът им са били застрашени от властта. Тези които не са се укривали, са пребивавали за известно време в затвора или са полегнали направо в гроба.
Иван Вазов се укрил от русофобите (Стамболов) в Одеса и там написал романа "Под игото". Майор Олимпий Панов не се укрива и бива осъден на смърт и екзекутиран от русофобите (Стамболов). Петко Каравелов не се укрил и пребивава за две години в "Черната джамия". Алеко се бил разположил свободно във файтона и бил застрелян. Право в сърцето. Първият път уж по погрешка. Но вторият път – едва ли?
image

Сърцето на Щастливеца, пробито от куршума на бай Ганьо от село Радилово

Гео Милев не се укрил и фашистите на професор Александър Цанков го удушили "с връв от палатка". И изчезнал безследно. И други свободно разхождащи се по това време изчезнали безследно. Като Христо Ясенов и Сергей Румянцев например.
Никола Вапцаров не се укрил, бил осъден и разстрелян.
И Никола Петков не се укрил. И той също бил осъден и обесен. По–големият му брат Петко Д. Петков пък е убит от наемен убиец през 1924–та година, както се движел по улицата.
Всичките изброени присъди, изгнание, затвор и убийства са по политически причини.
Убийствата по икономически причини са ново явление, възникнало в необуржоазна България.
Характерно за тях е, че дори укриването не помага. Даже да си се укрил и в друга страна.
Но да се върнем към основната задача – убежището на Георги Господинов 
image

"Всъщност, ако има няколко неща, които минават през книгите, през книгите ми, това е идеята за паметта, която е в основата на усещането ни за цялост. Щото ако не помниш кой си  вчера, и кой си преди трийсе години, твоето усещане за цялост се губи.
Има във "Времеубежище" един откъс, в който се казва, че без памет няма морал всъщност, без памет можеш да минеш всички линии, или както казва Достоевски, без бог всичко е позволено", разказва писателят, с което изпада в доста комплицирана ситуация по отношение на евротрансатлантическите ценности, налагани от либерастите и глобалистите, според които хората не трябва да помнят повече от трудовите си задължения и да усещат и чувстват повече извън физиологическите си потребности за храна и сън. Дори потребността от секс, когато е свързана със създаването на семейство и деца, не е желана от либерастката идеология.
Ето така се зараждат противоречията. Говориш и правиш нещо с определена мисъл и цел, и не осъзнаваш, че твоите думи и действия влизат и в други, независещи от теб отношения.
"Така че паметта е тема, която минава през всичките ми книги и я намирам за страшно важна", компрометира сам творчеството си Господинов пред бъдещото либерастко общество.
Даже повече, казвайки "нещата са свързани всъщност" той разкрива марксистко–ленинският  си мироглед. Добре че необуржоазните му поклонници не ги знаят, разбират и осъзнават тези неща, защото незабавно ще се отрекат от него и ревнат "Разпни го!".
И с продължаването на разказа нещата опасно се задълбочават.
"Ако се опиташ да измислиш спомените на цял един народ, ако се опиташ да му кажеш това е твоето минало, ти така живя, без да се съобразяваш с различието на всяко лично минало – това вече върви към пропаганда".
А така–а–а! И кой замени игото с присъствие? Кой нарече баташкото клане мит? Мислил ли си по тези въпроси, другарю Господинов?
А като се обърнем към усилията на Колективния Запад да изтрие паметта за колониалното си минало, за фашизма и нацизма, пропагандата придобива страшна и уродлива физиономия.
И с размотаването лентата на филма диалектическият мироглед на писателя изпъква все повече : "Ако теглим чертата, ще се окаже, че нищо органично не става за колекциониране. Свят с непрекъснато изтичащ срок на годност, нетраен, спаружващ се, гниещ, развалящ се. И за това прекрасен свят", чете пасаж от романа си "Физика на тъгата" писателят.
Мда–а–а! Като част от човешкото общество, капитализмът е органична материя. И затова според наблюденията на писателя "не става за колекциониране". А някои всуе се мъчат да го увековечат. Такива не са чели Хегел и Маркс. Но оказва се, не са чели и "Физика на тъгата".
Разсъждавайки върху процеса на писане, героят на филма казва : "Много е тежко, когато свършиш една книга, голяма книга, роман. То е като малко ходиш и трябва да се връщаш пак да свикваш с това време, което е извън книгата. Защото ти пребиваваш, пишейки, в друго  време". Е, ако влизаш в миналото с днешни критерии (мерки и теглилки), както мнозина у нас влизат в социалистическото ни минало, няма да ти се налага да изпадаш в раздвоение и мисъл Оставаш си монолитен като гранитен блок, като чугунена отливка, като блума и сляба.
Не рядко с предпазна корица от окалината на "репресираното" ти от комунистите минало, твоето или на фамилията ти до девето коляно. В някои случаи измислено.
"Ние сме в оня момент, в който всекидневието става история", споделя писателят.
Той човек постоянно се намира в такъв момент. И затова да размишляваме върху казаното от  Александър Проханов – "Трябва да отгатнете настоящето, преди то да стане минало".
"Нека ми простят политиците и икономистите, но ми се струва, че литературата все още знае повече за човека. И ако финансистите четяха книги [уточнявам художествени], кризите ни наистина щяха да са различни", казва Господинов в словото си на 24–ти май 2013–та година.
Уточнявам, защото съм близко до финансистите и икономистите и съм прочел доста книги в тези области за да оцелея в условията на пазарна икономика и капиталистически отношения.
Четенето на подходяща художествена литература също ми е помагало.
"Четете писателите. Затворете чековата книжка и отворете книгите на Чехов и Толстой. И ще разберете защо Ленин отгатва в Толстой "огледалото на руската революция", а Толстой му подсказва бъдещето. Защо героите на Чехов – тези Йоничи, дамите с кученце, тези три сестри и вуйчо Ваньо – са толкова трагични. Защото след 2–3 десетилетия те ще станат парижки проститутки, червени конници, офицери на Деникин, комисари на ЧК.
Комунистическите водачи не четяха Трифонов и Распутин. Трифоновската и селската проза, като не се приемаха една друга, предричаха неизбежния край на съветската държава, приближавайки този край.
Тези водачи не са чели романа на Кочетов "Какво искаш?", романа на Белов "Всичко предстои", иначе щяха да познаят времето на деветдесетте години, когато шепа яростни ненавистници на Родината щяха да обесят великия ни народ на багажника", пише пък Александър Проханов в Zavtra.ru.

Това не е просто случайно съвпадение на мисли. И двамата са извлекли мислите си от реалната действителност, която оказва се е сходна – тогава в Съветския съюз и днес – у нас.
И в края на филма с думите "Никое време не ти принадлежи", Господинов подло забива нож в гърба на СДС–то и седесариата, а може би и на своето минало, когато властваха лозунгът и песента  "45 години стигат! Времето е наше!".
image
Значка "45 години стигат! Времето е наше!"

 
image
Предизборна платформа на СДС 

Видно от надписа в долния десен ъгъл на снимките, те са взети от сайта Bazar.BG, в който сниманите предмети са обявени за продан като ненужно минало.
От разказа на писателя разбираме, че самият той е едно живо противоречие в смисъла описан в учебниците по  марксистко–ленинска философия в главата Законът за единството и борбата на противоположностите, развиващо се съгласно Закона за отрицание на отрицанието в резултат на количествените натрупвания през изминалия период от живота му, преминали в качествени изменения : "Имам спомен, че съм си мислил за смъртта и за остаряването като дете … Помня също, че едни от първите стихотворения, които написах, бяха свързани със смъртта и остаряването … Дойде един писател … бях в един кръжок за деца, които пишат. Водеше го Георги Братанов, поет, незрящ поет. И аз бях оставен за накрая да прочета някакво хубаво стихотворение, което да впечатли детския поет от София. И аз прочетох едно стихотворение за остаряването … и детския поет се вбеси и започна да се кара на нашия учител – на такива неща ли ни учат да пишем, децата трябва да пишат за други неща, за рисунки на асфалт, гълъби … това се пишеше тогава. И това беше първия ми, първото ми публично четене и първия ми провал. И се затворих за дълго и си казах : ами аз ше си пиша за смъртта и остаряването, просто няма да ги показвам", разказва за интереса си към остаряването и смъртта като третокласник писателят.
По нататък към средата на филма отрича себе си : "Всъщност целият ми пубертет може накратко да бъде описан през сложната политическа обстановка на осемдесетте : Първа целувка с момиче – умира Брежнев; втора целувка с друго момиче – умира Черненко; трета целувка – умира Андропов. Аз ли ги убивам? Първи несръчен секс в парка – Чернобил. Следва дълъг период на полуразпад … Първия ми спомен всъщност … на много хора от моето поколение за смърт, беше за смъртта на Брежнев. Ние трябваше да гледаме някакъв чужд човек, който е умрял, да тъгуваме, да плачем, да стоим ритуално на пост, били сме ученици, не знам, 5–6 клас. Първия  друг мъртъв човек, който видяхме беше Георги Димитров. Водиха ни на посещение в мавзолея и това беше особен страх и особено неприятно чувство, разбира се … Изобщо срещата със смъртта по това време … беше част от нашето възпитание, от нашия билдунгс роман".
Филмът свърши, но писателят ме заинтересува. Не до там, че да прочета произведенията му, но потърсих в Интернет изказани от него мисли, в Уикицитат и други сайтове.
Доверих се на Уикицитат. Съгласен съм в него, че "Когато си влюбен, книгите помагат". Помагат. Знам го от личен опит. Особено, ако в тях пише за любов, и дважди повече помагат, ако са мъдрости и  сентенции за жените и любовта. И трижди, ако са афоризми и каламбури.
Много съм научил от книгата "Шеговити истини : хумор, ирония, каламбури, сатира (хикс)"
image
Също така и от "Мъдростта на вековете"
image
А като ученик за любовта четях в списание "Здраве"

Господинов се е изказал твърде нелицеприятно за софийското "дрисливо дисидентство", без да го познава, бих казал. За него може, защото из страната действително е имало дисиденти.
Над нас живееше набор на баща ми, който можеше, скачайки, с петите да си докосва гърба.
Той изхранваше семейството си (имаше дъщеря с две–три години по–голяма от мен) с две крави, с които ореше определените му след кооперирането ниви, след като е отказал да се кооперира. Може да е работил и в мините. Не знам. Аз съм го запомнил с кравите.
В средата на 2000–те години, вече над осемдесетгодишен, го видях да пасе две крави на улицата до нас. Викам му, без да се заглеждам много в животните : "Бае Кръстьо, много едри тия крави". А той ми отговаря : "Това не са крави. Това са волове". Едва не паднах възнак.
Сметнете, колко десетилетия е таил мечтата си, която е осъществил в края на живота си, да се сдобие с волове. И то най–вероятно не за да ги ползва за работа, а просто да ги има.  

https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-georgi-gospodinov-v-ubezhishteto-na-vremeto-318427news.html
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2023/06/01/golisharcheto-na-istoriiata.1870271
https://www.zavtra.ru/blogs/ptenetc_russkoj_istorii
https://bazar.bg/obiava-34247936/znachka-45-godini-stigat-vremeto-e-nashe
https://bazar.bg/obiava-38498378/predizborna-platforma-na-sds-45-godini-stigat-vremeto-e-nashe-ot-1990-godina
https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2

© Красимир Говедаров, експерт




Гласувай:
9


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. nedovolen - Този списвател Г. Г. е като клонинга ...
04.06.2023 12:30
Този списвател Г.Г. е като клонинга ми nedovolen3, появяващ се програмирано тук и там. Последно в предишния ти постинг.
:)))
цитирай
2. blog13 - цитат:"А защо е трябвало да се ...
04.06.2023 12:33
цитат:"А защо е трябвало да се укриват? Защото свободата и животът им са били застрашени от властта. "

Не от властта, а от свободата. Като е паднал комунизмът, и хората били длъжни да си получат свободата. Но свободата, не е лесна работа и много българи се уплашили от нея. Два милиона избягали на запад (в свободния свят). И дори май вече са три. Останалите, тия дето ги е било най-страх от свободата, т.е. това са болшинството, си останали в България и се укрили.

Тук, те си избирали сами тия които ги управляват. Това, ако не се лъжа и ти го вярваш. И следователно, няма как да се укриват от тия които сами са избрали.
цитирай
3. kvg55 - До 1. nedovolen
04.06.2023 14:02
Списвателят се появява редовно в телевизията, а клонингът ти от време на време, когато не е кьоркютук.
цитирай
4. kvg55 - До 2. blog13
04.06.2023 14:05
По въпроса за свободата ще пише в следобедния постинг.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5753861
Постинги: 2808
Коментари: 25797
Гласове: 34176
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031