Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2017 16:10 - Що е социализъм според Сергопедията, и какво става там, където такъв намери почва
Автор: iliaganchev Категория: Забавление   
Прочетен: 1075 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Що е социализъм според Сергопедията, и какво става там, където такъв намери почва

Регенсбург, 26.10.2017 (10 дни преди ВОСР и 10 години от публикуването на википедичната книжица „Защото сме социалисти“)

          Защо в главите на 90 % от младите български соцпартийци е пълна каша??? (за нас, старите граждани на РБ, няма да говоря, за да не губим време...)

          Чух един депутат от БСП да казва следното:

„Левицата винаги е имала план за промяна на света. Френските социалисти са го формулирали най-добре: „Да бъдеш социалист, означава да не се задоволяваш със състоянието на света такова, каквото е.“ Никакъв предизборен популизъм няма…“

          Същото е цитирал и един виден соцпартиец, който преди 10 години беше председател на БСП и след като я съсипа, стана председател на ПЕС. През 2008 г. този соцпартиец, син на виден компартиец, написа първата си и последна теорема, която „озвезди“ с наименованието „Защото сме социалисти“.

          В европарламента партиите от ПЕС са представени чрез фракция, която е имала през годините различни имена, а сега се нарича Прогресивен алианс на социалистите и демократите. Тази фракция беше най-многобройната през 1979 г. – 113 евродепутати в сравнение със 107 евродепутати от ЕНП (европейската нар. партия), но през 1999 г. нещата се обърнаха – 180 при 233 от ЕНП (тогавашен общ брой на евродепутатите - 626). Досега тенденцията в съотношението между двете основни фракции се запазва и през 2017 година социалдемократическите депутати са 190 в сравнение с 216 депутата от ЕНП (актуален общ брой на евродепутатите - 751).

          Населението на Европейския съюз възприема все по-малко фракциите на двете основни партии като „народни“, както показват и числата за намаляващия сумарен процент на ЕНП + ПЕС спрямо общия брой евродепутати:

Избори 1979 г. : 112 + 108 = 220 от 410

Избори 1999 г. : 180 + 233 = 413 от 626

Избори 2014 г. : 191 + 221 = 412 от 751

Борби   2017 г. : 190 + 216 = 406 от 750

          Да видим какво ли ще стане през 2019 на следващите евроизбори?! (и особено след тях...)

          След като разгледахме евро-полит-ситуацията, нека се спрем на любимата и цитирана от Серго (и другите) Френска соцпартия:

          Уикипедията казва на българите и немците, че ФСП е основана през 1969 г., а на французите, които не могат да бъдат излъгани в тази връзка, че е възникнала с друго име през 1905 г.

          Развитие на авторитета на ФСП пред френската нация според резултатите от изборите за Националното събрание:

          ФСП управляваше Франция през следните периоди (правителства):

* По времето на президента-социалист Митеран:

Пиер Моруа         21.05.1981 - 17. 07.1984         

Лоран Фабюс       17.07.1984 - 20.03.1986

Мишел Рокар       10.05.1988 - 15.05.1991

Едит Кресон         15.05.1991 - 02.04.1992

Пиер Береговой   02.04.1992 - 29.03.1993

* По времето на президента-голист Жак Ширак:

Лионел Жоспен   03.06.1997 - 06.05.2002

* По времето на президента-социалист Франсуа Оланд:

Жан-Марк Еро     16.05.2012 - 31.03.2014

Манюел Валс       31.03.2014 - 06.12.2016

Бернар Казньов    06.12.2016 - 15.05.2017

          След победата на Макрон на президентските избори, последва трагичният резултат за ФСП на изборите за Национално събрание:

2017 г. – 30-31 депутата от общо 577.

          В тази връзка да припомним посочения в началото на статията цитат от програмните принципи на ФСП:

          Декларацията за принципите на СП, състояща се от 24 члена, беше приета през юни 2008 г. на националната партийна конференция, при което 518 делегати я одобриха и 17 се въздържаха. Тази програма е разработена от тогавашния евродепутат Ален Бергуню (Alain Bergounioux) и Анри Вебер (Henri Weber) – национален секретар по идеологията. Интересни моменти от процедурата по приемането на програмата бяха следните:

·      в обявения вътрешнопартиен вот участваха около половината от членовете на партията,

·      от тях 81,5 % гласуваха с „Да“ за програмата,

·      към първонаално предложените от авторите 21 члена бяха добавени още 3 от провинционалните организации,

·      приемането на новите принципи стана във време, когато противостоящите си в партията течения се сблъскваха особено остро, особено ярко проявило се през ноември 2008 на партийния конгрес в Реймс.

·      В този смисъл приетата декларация за принципите се оказа компромис, с който всички течения можеха да си живеят.

Тогавашният председател на Соц.партията Франсуа Оланд казваше, че тази декларация била не само отговор на „идеологичесйата офанзива на десните“, но че и също така включвала онова „което ни обединява“.

          Да видим сега, какво толкова ги обединяваше, та Станишев така им се радваше, пък после рухнаха за изненада на цялата Европа:

          В главата „Нашите основни цели“ в член 1 се казва следното:

Кtre socialiste, c’est ne pas se satisfaire du monde tel qu’il est, c’est vouloir changer la sociйtй. L’idйe socialiste relиve, а la fois, d’une rйvolte contre les injustices et du combat pour une vie meilleure. Le but de l’action socialiste est l’йmancipation complиte de la personne humaine.

          Или в мой превод на български:

Да бъдеш социалист, това не означава да се задоволяваш със света такъв какъвто той е, а да искаш да промениш обществото. Социалистическата идея означава както противопоставяне на несправедливостите, така и борба за един по-добър живот. Целта на социалистическото действие в пълната еманципация на човешката личност.“

          Е, кажете ми, драги другари, другарки, дами и господа, има ли в казаното популизъм или няма. Всички, които са решили да грабнат властта, биха взели този или подобен израз на въоръжение! Даже в екстремни случаи от историята на Европа в 20-ия и 21-ия век ще чуете същото добро намерение (има го дори в първата реч на Адолф пред германския райхстаг – и той не искал да се задоволи със състоянието на света, такова, каквото е било през 1933, а поискал промяната, която нарекъл тогава „нов ред“ – всъщност то си било стария ред в нов вид, за да не изгуби едрият капитал свръхбогатството си, а даже да го увеличи).

          С такава степен на мозъчно излияние далече не се стига, но може да се слезе на дъното!

          Мислителят Серго, без много да му мисли, е поставил първото изречение на френската партийна декларация на задната корица на книжицата си. Оттогава и БСП и ФСП се спускат периодично надолу.

          За да бъде по-ведра обстановката, както ми беше казал веднъж един мой приятел през пролетта на далечната 1989 г., ще се върна на корицата на споменатата теоретична книжица.

          Някои смехотворни елементи от книжицата на Серго:

Сложил нашият „социалист“ на корицата под заглавието „Защото сме социалисти“ една голяма комбинация от снимки на 41 различни по време и идеи лица, като би трябвало да схванем, че те са дейци или предвестници на социализма.

Но къде е смешното в този произволен избор?

          * Най-горе в левия ъгъл виждаме баба Тонка, която е героиня, но не е била социалистка, а живяла, когато Благоев например бил още малък ...

* В най-долния ляв ъгъл е Джон Ленън, когото всички сме чували да пее ... Според Серго – е от най-видните социалисти!

* В най-горния десен ъгъл е поместен обичаният артист Стефан Данаилов, за когото Серго е написал следното обяснение в края на книжицата („Лицата от корицата“): Стефан Данаилов – 1942, по-известен като Ламбо от сериала „На всеки километър“.

* Най-отдолу, към лявото рамо на Джон Ленън са залепени слава Богу поне Енгелс, Маркс и Благоев и до тях накрая и Янко Сакъзов, чиято партия Георги Димитров е обявил за вражеска и предателска, след което вкарали ръководните й дейци в концлагери с цел размишления.

* Самият Георги Димитров („вождът и учителят на българския народ“ и верен съратник на др. Сталин) е сложен над Джон Ленън и Енгелс.

* Герхард Шрьодер (руско-германски газов бизнесмен) и Тони Блеър (съорганизатор на агресията в Ирак, стимулирана чрез лъжливите данни от хора на ЦРУ), които доведоха до крах своите соц.дем. партии в ГФР и ОК, са намерили местата си съответно в център-горе и център-долу.

* Роза Люксембург, най-великият творчески марксист след Маркс в епохата на утвърдения капитализъм, е намерила най-заслуженото място в картинката на заслужилите социалисти: над нея като великан на мисълта е застанал самият Серго, от едната й страна е Гоце Делчев от ВМРО, а от другата е Шрьодер - авторът на програмата, която съсипа ГСДП след 2005 г. на 4 последователни избори за Бундестаг – 2005, 2009 и 2013 и 2017 г.

* На картинката липсва Жан Жорес, основоположникът на социалистическите идеи във Франция и създател на първата френска социалистическа организация.

* Към всички показани 41 видни социалисти от света са причислени и героите Нелсън Мандела, Райна Княгиня и Мартин Лутър Кинг, но липсва Карл Либкнехт – забравили са го, но пък в обяснението за лицата е казано, че Роза Люксембург му е съпруга, което е пълна глупост. (Роза Люксембург наистина е била сподвижничка на Либкнехт и организатор на борбата срещу Първата световна война, но нейният съпруг се казва Густав Любек. Единствената интимна връзка на Роза Люксембург е била с Константин Цеткин, единият от двамата синове на Клара Цеткин.).

Пълна каша, предназначена за главите на младите соцпартийци в България!!! Вече 10 години, години на „социалистически“ плосък данък, сътворен от Серго с помощта на Отворено общество – единствената „социалистическа“ мярка, горещо одобрена от политическите съперници и коалиционери на Б„С“П.



Тагове:   БСП,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3315662
Постинги: 3376
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031