Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2012 16:51 - За бифуркацията на Димитровския комсомол (Гущеров, Узунов, Банев и другите)
Автор: iliaganchev Категория: Забавление   
Прочетен: 3626 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.12.2012 16:53


За бифуркацията на Димитровския комсомол (Гущеров, Узунов, Банев и другите)

         Бившият член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш председател на БСП, Александър Лилов, публикува тези дни в списанието си „Понеделник” статията си „Защо претърпя крах съветският модел на социализма”. В раздел V (Как се отрази преходът върху жизненото равнище на народа ни?) авторът е разгледал 5 факта, но сред тях липсва отговор и на частичния въпрос:

         КАК СЕ ОТРАЗИ ПРЕХОДЪТ ВЪРХУ ОЛИГАРСИТЕ И ДРУГИТЕ БОГОПОМАЗАНИ ОТ БИВШАТА КОМПАРТИЯ И НЕЙНИЯ Т.Н. „РЕЗЕРВ”, КОМСОМОЛА?

         Отговор на този въпрос е поместен подробно в една новоизлязла книжка. Ето дословно част от отговора:

         КОМСОМОЛЪТ – КОВАЧНИЦА НА БАНКЕРИ

         Едно от клишетата на комунистическата пропаганда е: „Комсомолът – ковачница на кадри”. Като повечето клишета то е изтъркано от употреба, но вярно. Днаес спокойно може да се каже, че младежкият съюз наистина е бил ковачница, но на милионери и банкери. Ето само няколко примера:

         Още преди края на 1989 г. в два последователни дни са създадени две организации на частниците. Едната се казва съюз „Възраждане”, а другата – Съюз за стопанска инициатива на гражданите.

Скоро нашумяват и техните ръководители – Добромир Гущеров и Валентин Моллов. Гущеров, както вече споменахме, идва в бизнеса от едно от поделенията на комсомола – бригадирските щабове, уж разпуснати на 1 февруари 1990 г.

         Първият секретар на ЦК на ДКМС към 10 ноември 1989 г. Евгени Узунов става шеф на Първа източна международна банка (ПИМБ), чийто наследник е днешната „Интернешънъл Асет Банк”.

         Тези съвпадения едва ли са случайни. Процесите, които започват в младежкия съюз на 10 ноември 1989 г., са много интересни и в крайна сметка довеждат до съсредоточаването на десетки милиони в структури, ръководени от бивши комсомолци. Ето как става това:

         В първите дни и седмици след свалянето на Живков шефовете на Комсомола и самият Евгени Узунов се ослушват. Раждат се независимите студентски дружества, казионният съюз се разпада, а ръководството пасува и влага пари в безсмислени мероприятия. На 28 ноември 1989 г. например се взема решение за отпускането на 10704 лева за „провеждане на национална среща за обмяна на опит на средношколските експедиционни отряди”. По същото време на олимпийския шампион по бокс Ивайло Маринов по случай прекратяването на активната му състезателна дейност се подарява мизерен „сувенир на стойност до 80 лева”.

         Чак след  40 дни, на 20 декември, е насрочено заседание на ЦК на ДКМС, което да обсъди бъдещето на организацията.

Докладът на Евгени Узунов предлага банални решения на проблемите и „укрепване на връзките с БКП”. Два дни преди комсомолския пленум обаче започва трескаво превеждане на пари.

         На 18 декември Бюрото на ЦК на ДКМС създава Фонд за стимулиране на млади учени и творци. На новата структура са преведени 160 000 лева от извънбюджетни сметки и от парите на ТНТМ. Последното решение на Секретариата начело с Узунов е взето в деня на пленума. Със задна дата – от 1 октомври 1989 г., в Комисията за международни връзки на ЦК е назначен бъдещият външен министър Ивайло Калфин.

         „Изберете Карадимов!”

         Петият пленум на ЦК на Комсомола се открива на 10 сутринта. Той започва вяло, но завършва драматично. Стенограмата от него липсва в архивите, така че сведения можем да намерим единствено в решенията му и в репортажа на в. „Народна младеж”. Според описанието до късните следобедни часове за дискусия все още нямаше място в залата. Според репортерите от „Народна младеж” горешите въпроси повдига един от гостите, който дори не е член на ЦК – Росен Карадимов, първи секретар на комсомола в Софийския унивесритет. Карадимов се оказва главният дисидент на пленума и остро напада номенклатурното ръководство на съюза от позицията „на един студент”. Аз живея на един таван! – заявява той.

         Всъщност статутът на Карадимов не е много ясен. В биографията му, поместена в същия брой, се казва, че от 1984 до 1988 г. той е следвал правоо. Няма данни обаче в края на 1989 г. да се е дипломирал. Иначе какво е правел в Университета?! Вместо това той „учи второ висше образования – философия”.

         Споровете завършват в 4 часа призори с пълна победа на „бунтовниците”. Цялото ръководство на Комсомола начело с Евгени Узунов е сменено. За първи път за поста му се избира между трима кандидати. С голямо мнозинство първи секретар става Росен Карадимов. Тъй като според устава той няма право да се кандидатира, пленумът го „кооптира” в ЦК, без да е избран на конгрес. Примерът е взет от ЦК на БКП, който няколко години по-рано „кооптира сина на Тодор Живков – Владимир. В първата си реч Карадимов нарича избора си да оглави комсомола „политическо самоубийство”.

         Това е официалната, героична версия за победата на новото над старото. Зад кулисите обаче всичко е режисирано предварително: Бунтът се извършва по сценарий, написан от Андрей Луканов. Николай Камов, когото 10 ноември 1989 г. заварва на поста секретар на ЦК на Комсомола, пише:

         „Предложих на другите секретари на ЦК на ДКМС всички да си подадем оставките. С малки изключения те приеха и Евгени Узунов поиска по този повод среща с Андрей Луканов. Както после разбрахме, указанията са били дадени в коридора, по време на заседание на Политбюро, и се свеждали до това да не си играем на оставки, а да се свика заседание на ЦК, на което Росен Карадимов да бъде избран за първи секретар.”

         Тъкмо затова Карадимов „случайно” се оказва на заседанието на ЦК, на което не е член. Пленумът обаче за малко да провали партийния сценарий – три пъти не може да се събере необходимото мнозинство за смяната на ръководството, въпреки че хората на Узунов послушно настояват да бъдат свалени. Накрая, според един от участниците в пленума,  еобявен неверен резултат – че решението е взето.

         Всъщност това е началото на една дълга и лъкатушна политическа кариера.

         Росен Карадимов е член на БКП от 1984 г. По-късно е избран за независим депутат във Великото народно събрание, но скоро се връща в редиците на БСП и влиза в следващия парламент като неин представител. През 2005-2009 г. е съветник на премиера Сергей Станишев. Според Весела Лечева, Росен Карадимов е бил един от хората, които реално са управлявали България през мандата на т.н. тройна коалиция. Той не пожела да разговаря с мен.

         Другият кооптиран член е Иво Евгениев Георгиев, дотогава първи секретар на общинския комитет на комсомола в Кремиковци, който става секретар на ЦК. Той също е един от бъдещите шефове на банки, за които ще стане дума по-нататък.

         С избора си за първи секретар на ЦК на ДКМС Карадимов не получава възможност да напарвлява политически процеси, защото те се случват независимо от волята на Комсомола, но контролира огромни финансови ресурси. Не че Евгени Узунов не би направил същото, но тогава нямаше да съществува илюзията, че казинонният младежки съюз се променя.

         Решенията на пленума са революционни за времето си: Отнето е званието Почетен член на ДКМС на Тодор Живков. Внучката му Евгения Живкова е изключена от ЦК поради целесъобразност и поради това, че без уважителни причини не е участвала в работата му. Отменят се наказанията, наложени на 20 август 1982 г. за издаването на книгата на Желю Желев „Фашизмът” от издателство „Народна младеж”. Закриват се центровете за ТНТМ от 1 януари и Централният бригадирски щаб – от 1 февруари 1990 г. Насрочва се 26 извънреден конгрес на ДКМС на 24-25 февруари 1990 г., на който се предлага избор между три алтернативи за бъдещето на съюза.

         Номенклатурата се мести във фирми:

         Когато човек чете репортажа и решенията от 5 пленум на комсомола, остава с впечатлението, че казионният младежки съюз най-сетне ще престане да бъде люпилня за бъдещата комунистическа номенклатура. Всъщност обаче продължават да се харчат щедро пари за безсмислени дейности и „епохални” решения, които нямат никакво значение.

         Така например на заседание на Бюрото на 29 чнуари 1990 г. се решава да се разпуснат комсомолските комитети във въоръжените сили и милицията (което вече е направено с Указ 126 на Държавния съвет), но напук на всякаква логика избраните от тях делегати да вземат участие в извънредния конгрес. Въпреки това се гласуват 13 800 лева за провеждане на общоармейска кръгла маса за обсъждане бъдещето на съюза в армията. За средношколски форум на 10-11 февруари 1990 г. се отпускат 25 000 лв., за пионерски – 11 95, за работнически – 15 500, за селскостопански форум-събор в курорта „Златни пясъци” – 74 800 лв.

         На свалените секретари на ЦК и на Егени Узунов се изказва благодарност: Узунов става заместник-министър на финансите, а после шеф на митниците. След пребиваването си в частни банки в началото на 21 век той се връща на висок пост в БСП (ИБ на ВПС, секретар ...)

         А под ръководството на Карадимов структурите на комсомола трескаво се преобразуват. В седмиците до конгреса уволнените апаратчици са назначени за шефове на фирми, които новото ръководство създава с ударно темпо и захранва с пет-, шест- и седемцифрени суми.

         С решение № 135 уж закритият Централен бригадирски щаб се превръща във фирма „Арго” със седалище „Стамболийски” 2А (сградата на ЦК) и с временно управляващ Валентин Николов Петков, дотогава – командир на Централния бригадирски щаб. На фирмата се възлага да стопанисва и да довърши младежки почивен кмплекс в Бяла. От нея се очакват около 9,1 млн. лв. приходи и 510 000 лв. печалба. Като активи й се дават петият етаж от сграда 2 на ЦК на ДКМС и 194 010 лв. Близо една трета от парите са във валута – 45 000 в социалистическа (вероятно в т.н. преводни рубли) и 10 000 долара.

         Центровете за ТНТМ също фактически не изчезват, а се пререгистрират като фирми по Указ 56. Още преди падането на Живков, на 3 ноември 1989 г., правителството с постановление № 51 решава да приложи „фирмената организация в движението за ТНТМ”.

На всяко заседание на Бюрото на ЦК на комсомола под ръководството на Росен Карадимов се вземат по няколко решения за създаване на фирми, на които се дават пари и имущество. Само на 26 януари 1990 г. са учредени 7 дружества.

         С решение № 11 в разград се създава фирма „Кроки” с капитал 175 148 лв. От тях 100 000 лв са пари, преведени от ЦК и от Обшинския комитет на комсомола в града.

         С решение № 12 се появява Младежка фирма за делови инициативи и ТНТМ „Виком” в община „Витоша” в София. На нея се предоставят 126 000 лв и техника за 29 600 лв.

         В Стара Загора с решение № 13 се учредява фирма „Оптомс”.

         С решение № 14 се ражда „Крома” – Хасково с уставен фонд 480 000 лв., от които 300 000 лв са в пари. От тях 60 000 дава ЦК на ДКМС.

         С решение № 15 е направена фирма „Атлас” с капитал 234 000 лв., от които 85 146 са в пари. 50 000 от тях са преведени целево от ЦК на ДКМС.

         С решение № 16 е учредена „Сензор” с капитал 266 617,37 лв., от които 160 000 са в пари. 60 000 от тях са преведени целево от ЦК на ДКМС.

         С решение № 17 е създадена фирмата „Троком” със седалище в Троян с капитал 222 393 лв., от които 175 000 са в пари.

         Елементарната сметка показва, че само за един ден на псевдо бизнес структури са раздадени 946 146 лв. Това темпо на харчене се поддържа на почти всяко заседание на Бюрото на ЦК. Бившите директори на центрове обикновено стават управители на фирмите. Гущеров е прав – повечето от тези фирми скоро фалират. Но парите им са успешно използвани от отделни лица.

         Убитият на 21 април 2000 г. собственик на „НатурелаКристиян Маслев разказал на свой приятел интересна история, която той ми предаде: Маслев направил първия си бизнес удар с пари от фонд ТНТМ. Взел назаем 70 000 лв., за да помогне да се платипристигащ кораб със захар. След като върнал парите, му останали 6 милиона лева чиста печалба.

         Маслев впрочем не е случаен човек – той е от варна и е далечен роднина на Красимир Премянов. В голямата игра влиза по време на масовата приватизация, започната от кабинета на Жан Виденов. В нея го вкарва не Премянов, а Велко Вълканов, председател на Антифашисткия съюз, който обединява някогашните „активни борци против фашизма и капитализма” (АБПФК). Като човек на Вълканов Маслев имал пропуск за парламента, уж бил сътрудник на депутат от левицата. Маслев става председател на приватизационен фонд на антифашистите „Отечество”. Един от съдружниците му е бившият началник на кабинета на вицепрезидента Ангел Марин, полковник Трифон Трифонов. После Маслев е обвинен в „открадване” на фонда. След смъртта му „Отечество” е обявен в несъстоятелност.

         Всички нови фирми са регистрирани по предложение на председателя на Републиканския център за ТНТМ Васил Велев. 10 ноември го заварва на този пост. Днес Велев е собственик на много дружества и председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Интересното е, че тази асоциация е създадена през 1996 г. с пръв председател Валентин Карабашев, бивш икономически министър в правителството на Любен Беров. Велев е избран в ръководството й на 23 април 2001 г. заедно с бившия финансов министър Стоян Александров и Лидия Шулева, станала малко по-късно вицепремиер в парвителството на царя. Като влиза в политиката, Шулева излиза от фондацията. На нейно място се появява друга известна личност – Калин Митрев. По-късно в ръководството е избрана днешната депутатка от ГЕРБ Десислава Танева. Отначало Велев е само член на Управителния съвет на асоциацията, но през октомври 2002 г. става председател.

         За самия Велев е запазена най-апетитната хапка, наречена ТНТМ.

. . . . .(следват разкази за Борислав Гуцанов и кредитите му, за Николай Банев и партийните му кумове и т.н.)

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5261069
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031