Забавното подмазвачество на Института по история на БКП към Тодор Живков
„В този институт към ЦК на БКП са работили и известните лица Рубен Аврамов Леви, Георги Първанов (от 1981 г.), Евгений Дайнов, Йордан Йотов, Стефан Ангелов, Кирил Василев и др.
През 1981 г. Институтът написва забележителен биографичен очерк „Тодор Живков” в размер на 477 страници.
Там четем следните забележителни факти за партийния вожд, когато е бил при партизаните на 25 април 1944 година:
„На малка поляна, скътана потайно между вековните буки, обрасла с млада зелена трева, са насядали партизаните и партизанките, вдигнали се на беззаветна борба против фашистката тирания, за свобода и народни правдини.
Пред тях излиза среден на ръст, слаб, мургав мъж, облечен като много други в зелена винтяга, с каскет на главата и обут в туристически обувки.
По-голямата част от партизаните го виждат за пръв път и не знаят нищо друго за него освен партизанското му име – Янко, което току-що са научили.
Малцина са онези, на които е известно, че е пълномощник на Окръжния комитет на партията, но всички разбират, че е отговорен другар.
Лицето му е озарено от радостно вълнение и партизаните, предусещайки настъпването на важни събития, напрегнато очакват да чуят неговото слово.
Погледът му обгръща насядалите, устремените в него очи едновременно го смущават и вдъхновяват.
Отначало гласът му е тих, сдържан, но преодолявайки вълнението, укрепва.
Словото му завладява всички бойци. Като разкрива историческата задача, която партията възлага на Народоосвободителната въстаническа армия – да събори фашистката власт и да я замени с нова, народнодемократична отечественофронтовска влсат, той обяснява създаването на партизанската бригада „Чавдар” и подчертава извънредно важната роля, която тя ще играе в общото настъпление срещу господството на фашизма. ...”
Забележителната книга е с безименен автор Институт по история на БКП, но за сметка на това пък научаваме от последната страница имената на худижника огдан Мавродинов, редактора Тотю Данов, техинческия редактор Сащо Георгиев и тиража – 100 000 екземпляра.
Много интересно и описанието на момента, в който Тодор Живков оглавява постигането на народната победа, заемайки позиция в Градската градина срещу Министерството на войната!