Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2012 15:42 - За приватизацията на СОДИ- ДЕВНЯ през 1996 г
Автор: iliaganchev Категория: Забавление   
Прочетен: 2028 Коментари: 0 Гласове:
0



За приватизацията на СОДИ- ДЕВНЯ през 1996 г

(В помощ на организаторите на „Шествието срещу капитализма” в София)

„Аплодисменти за министерския възторг”

инж. Иван ГЕОРГИЕВ - Варна

 

На 31.01.2011 г., в разговор с журналистката Лора Крумова, бившият министър на икономическото развитие г-н Румен Гечев с възторг заяви, че приватизацията на Девненските содови заводи за 160 млн. щ.д. е най-успешната приватизационна сделка в България! В края на 1996 г. Агенцията за приватизация осъществи “изключителната сделка” – касова приватизация на “Соди” ЕАД - Девня. Първоначално обявеният търг беше спечелен от американската фирма “Дженерал кемикъл груп” за 160 млн. щ.д., плюс 118 млн. долара за техническо обновление и опазване на околната среда в следващите 5 години. Две седмици след търга се оказа, че въпросната фирма е неплатежоспособна и нейното място зае “Солвей” – класирана на второ място в търга. И новият купувач ни предложи 160 млн. щ.д., но само 67 милиона за техническо обновление и екология. Разликата от 51 милиона не впечатли никого от правителството. Напротив, бързаше се колкото е възможно по-скоро “Соди” ЕАД да не е българска собственост и обещаните милиони в зелено да се приберат. 

         Реално при тази касова приватизация е важно да се знае какво подари на “Солвей” продавачът: два завода в реален производствен режим, произвеждащи стратегически за България продукти. Това са завод “Карл Маркс” – консервиран през 1993 г., с годно за ползване резервно оборудване в Новия содов завод, възлизащо на около 19 млн. щ. д. плюс самия нов содов завод. Само новият содов завод е изграден да произвежда 1 200 000 т годишно калцинирана сода. За сведение по това време приключи изграждането на завод за калцинирана сода в Саудитска Арабия с капацитет 250 хил. т на стойност 240 млн. щ.д.

При тази касова приватизация, така любима на министър Румен Гечев, бяха продадени заводи със 7,4 по-ниска от котиращите се тогава на световния пазар. Успоредно със заводите България преотстъпи своите пазари в 32 държави! Игнорирам стратегическите позиции на “Соди”: изграден пристанищен терминал – “Варна-Запад”, наличие на уникални находища на варовик и сол – кариерата “Люляка” - Девня и “Мирово” - Провадия. Случайно ли години наред общественото мнение у нас масирано се обработва с твърдението, че тази сделка е изключителна?

Нека надникнем в “Доклада върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България”, от октомври 1990 г., на фондацията на Националната камара на САЩ, известен като програмата “Ран-Ът”. В раздела “Приватизация” Ричард Ран и Роналд Ът пишат: “България трябва бързо да приеме програма за приватизация на своите повече от 2200 държавни предприятия, на селското стопанство и хилядите малки обекти в сферата на търговията и услугите. Приватизацията е преди всичко политически процес с икономически последици; програмата за приватизация би трябвало да влезе в действие възможно най-бързо, като вниманието бъде съсредоточено върху най-големите предприятия, които могат най-лесно да се приватизират, благодарение на особеностите на тяхното производство, управление и печалба. Винаги когато е възможно, продажбата би трябвало да приключи без правителството да запази някакво влияние или участие в приватизираната форма”.

При осъществената приватизация на “Соди” АД не могат да бъдат установени отклонения от тази директива.

Вече 14 години общественото мнение, чрез всички проправителствени медии, масирано е манипулирано за тогавашното технико-технологично състояние на “Соди”. Беше напълно игнорирано мнението на производствения колектив, компетентното мнение на бившите ръководители и специалисти, на хората, изградили и ръководили производствените процеси на заводите. Нещо повече, мнението на всички, които се застъпваха за националния интерес се възприемаше като ретроградно и враждебно. Многократно се повтаряше лъжата, че заводът бил оборудван със стара техника, че бил нерентабилен, че не отговарял на международните производствени нормативи за производството на изкуствена калцинирана сода, че произвежданата продукция е некачествена!

Истината е точно обратната.

Завод “Соди” е изграждан поетапно и влаганото производствено оборудване е съобразено с последните технологични постижения. То е закупувано от Англия, Германия, Италия, Япония, Русия. Само за периода 1991-1995 .г. за резервни части и ремонти бяха изразходвани 11 628 500 щ. д. Нима заводът можеше да бъде категоризиран като нерентабилен, след като за 1995 г. производствената му дейност донесе печалба от 12 500 000 щ. д.? Когато валутните му приходи възлизаха на 60, 853 млн. щ. д. За 11-те месеца на 1996 г. валутните приходи достигнаха сумата от 77,8 млн. щ. д., а износът бе увеличен с 16 %. Нима некачествена продукция можеше да намери реализация в 32 страни? И как, по какъв начин “Соди” можеше да се нареди на 2-ро място по износ на калцинирана сода в света след американската фирма “Ансак”? За добра търговска дейност завод “Соди” беше носител на награда “Златен Меркурий”, а през 1991 г., от Международния институт в Минесота, “Соди” получи голямата награда за качество на услугите. Тогава производствените мощности бяха натоварени 80 %, а доставката на резервни части и оборудване се осъществяваше от собствена външнотърговска дирекция. Планирано беше закупуването на инсталация за 17 млн. щ.д. за производство на тежка сода, чрез което валутните приходи щяха да нараснат с 80 %. За тази цел беше подготвена производствена площадка, на която “Солвей” изгради цеха за тежка сода.

Тези кратки спомени от недалечното минало поне за мен, а вероятно и за стотиците производственици от “Соди”, трудно кореспондират с възторжената оценка и задоволство на г-н Румен Гечев, един от активните двигатели на приватизационния процес в България.

Посочените цифри, обстоятелства и позиция, отразени тук, са извадка от разработките ми през 1996, 1997, 1998 г., изпращани до институциите, разполагащи с юридическото право да разрешават подобни проблеми. Не бях единствен, но никой не искаше да чуе друго мнение. За приватизаторите беше от значение единствено зелената валута да дойде час по-скоро!

Заради това нека аплодираме министър Румен Гечев и компания за техния възторг от реализираните успешни приватизационни сделки!

(източник:  http://www.novazora.net/2011/issue12/story_12.html )




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5258429
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031