Един симпатичен спомен от приятелството ми с кенийския курсант Джеймс

От 1960 до 1965 г учех в Морското училище (специалност „Корабни машини и механизми”).

Бях справедлив и внимателен като курсант и ръководството на училището ме натовари с допълнителна, обществена работа - отговорник за чуждестранните курсанти - група от Кения от 15 души. Това беше доста деликатна задача, тъй като те трудно се приобщаваха към българската обстановка по много причини (друга култура, невладеене на български език, ниско ниво на средно образование).

Някои от тях бяха доста „твърдоглави”, но имаше и 2 - 3 интелигентни, особено един - Джеймс Едуард Отено-Боньо. Понякога те влизаха в остри конфликти с българите, а в други случаи имаше страхотно смешни ситуации и разговорите с тези „извънземни” ни забавляваха.

Например с проблема за диалектическия материализъм и съществуването на Господ. Преподавателят по философия подполковник Цветанов беше изключително способен човек и когато бяхме на лекции го следяхме с душите си - толкова ерудиран беше.

Но един ден Джеймс ми каза: „Другар’ю, много боли мене главата - ще умра!”

Аз не трябваше като негов отговорник и добър личен приятел да го оставя да умре и го попитах разтревожен, какво има. Тогава Джеймс ми обясни, че са изпаднали в ужас от словата на подполковника, който така и не можал да им обясни, защо „всичко е материя и няма Бог”.

Джеймс ми каза в заключение:

„Добре бе, може всичко да е материя, но все пак отгоре над всичкото е Бог...”