Защото сме социалисти? - това ли е социализмът???
(Най-мъдрите цитати от това идеологическо творение на вожда и учителя на БСП)
ВЪПРОС КЪМ СОЦИАЛИСТИ СЪС СРЕДЕН И ПО-ВИСОК ИНТЕЛЕКТ:
Посочете ми едно изречение, което да Ви доказва, че Станишев има и елементарни познания по социализма и че става за ръководител на социалистическа партия, която била уж на 120 години, а не в най-добрия случай за председател на едно от ОПО-тата на БСП!
(„Тази книжица е написана за 5 вечери, което е абсолютен световен и олимпийски рекорд”-Велислава Дърева)
Цитат 01: (с. 14)
...По времето на Маркс не е имало компютри и самолети, но и да имаше, пак би ги нарекъл средства за производство. Само че днес има капиталисти, които не наемат работници, капитал, който не се съединява с труда, машини, които изпълняват социални функции, и самолети, които се използват като оръжие (да не забравяме 11 септември).
Цитат 02: (с. 15)
Човечеството, разбира се, няма да изчезне в някакво безсмислено кръвопролитие в опита си да се отърве от бремето на капитализма. То няма съзнание за това, че е обременено човечество и че трябва да води борба за освобождение. Просто едно устройство ще замени друго, но без насилие и без революции. Ние, социалистите, сме убедени, че това, което по естествен път идва, за да смени стария световен ред, се нарича социализъм.
Цитат 03: (с. 16)
Някои наши другари дори отиват в крайности, като изповядват възгледа, че социалистическата партия е длъжна да представлява интересите на бедните, да води политика в полза на бедните. Те обаче удобно оставят без отговор въпроса какво ще стане, когато тази политика се увенчае с успех и бедността изчезне? Ще трябва ли да закрием социалистическата партия поради изчерпване на нейната мисия....
Цитат 04: (с. 17)
В същото време признаваме, че не всяко неравенство е несправедливо и не всяко равенство – справедливо.
Цитат 05: (с. 18)
(за разделителната линия между социалдемократи и комунисти)
Едните подкрепят войната и националните правителства, другите застъпват тезата за световна революция на потиснатите. Първите запазват названието социалдемократи второто, радикално течение в социалистическото семейство нарича себе си комунистическо.
Цитат 06: (с. 19)
След Втората световна война под въздействието на Съветския съюз в повечето страни от Централна и Източна Европа се установяват комунистически режими, изповядващи „реалния социализъм”.
Цитат 07 (с. 20)
Историческото разцепление в левицата се преодолява в голяма степен едва след падането на Берлинската стена. В повечето държави от Източна Европа бившите комунисти се реформират и стават социалдемократи.
Цитат 08 (с. 21)
Затова днес е времето на истинския интернационализъм, който винаги е бил присъщ на социалистите. Защото, когато се изправяме пред световни проблеми, няма как те да бъдат решени с национални средства. Идеологическите стени между държави и народи са вече в миналото. Икономиките на всички държави все повече се обвързват. Хората все по-свободно пътуват. Ставаме все по-зависими едни от други.
Цитат 09 (с. 22)
Особено стои въпросът за американските демократи. Към кое световно семейство всъщност принадлежат те? Ние, социалистите, ги смятаме за наш естествен партньор.
Цитат 10 (с. 23)
(глава: „Ние, извънземните и националното съгласие”)
Колкото и да се твърди, че напоследък се размиват разликите между лявото и дясното в политиката, има критерий, по който ние никога не можем да бъдем сравнявани с десницата. Това е толерантността ни към различните.
Цитат 11 (с. 25)
И на власт, и в опозиция все ние сме отговорни за всичко. Това ни е кръстът и си го носим смирено. Няма друга партия, която да може да се гордее с държавническото поведение на своите лидери. Всички помним какво направи БСП в годините на прехода.
Цитат 12 (с. 26)
Ако една политика на пръв поглед изглежда несправедлива и дясна, но носи добро и решава проблемите на големи групи хора, на по-голямата част от обществото, то тогава тя е лява политика. Доброто за повечето хора е ляв възглед и никой не може да го оспори.
Цитат 13 (с. 34)
(за периода от 45 години)
Днешните анализатори не са единни в именуването му: едни го наричат комунизъм, други реален социализъм, трети просто социализъм.
Цитат 14 (с. 36)
Опитът от онези 45 години доказва, че социална справедливост може да се постигне и с тоталитарни средства. И то такава, на която дълго можем да завиждаме. Тя може да бъде постигната дори от военен или фашистки политически режим и пак да си остане ценна в съзнанието на мнозинството от гражданите.
Цитат 15 (с. 37)
(Защо комунистите ни наричат предатели?)
Нормално е за хората с крайно леви разбирания ние да сме по-надясно в политическата геометрия (простете за математическата терминология).
Цитат 16 (с. 41)
Едва след избирането на Георги Първанов за лидер на социалистите, при това с много трудности и битки, БСП категорично стъпи на пътя на социалдемократизацията и интеграцията в световното социалистическо семейство.
Цитат 17 (с. 42-43)
(за куфарчетата с парите – има ли ги, няма ли ги?)
Партията е опакована в причудливи и страховити митове. Като например това, че преди да започнат демократичните реформи в страната, е имало таен план за трансформиране на политическата власт в икономическа, че на отбрани другари са раздадени куфарчета с пари, за да започнат бизнес. ... че „олигарсите” са част от партията и партията е част от олигархията. ...
Дали вярвам, че е имало куфарчета? Е, добре, нека да приключим с този въпрос – да, мисля, че е имало. ...Партията като организъм няма нищо общо с това – нито нейните предишни ръководства, още по-малко нейните членове и симпатизанти.
