За предаността към вожда и за акъла на вожда ...

„Да внимаваме” – така постоянно ни зове Господ!

Предаността към водача неминуемо води към диктатура. И не поради това, че водачът трябва да бъде предаван, а поради изопачаването на самата преданост.

Преданост в истинския смисъл може да има само към кауза – пълна преданост в друг случай е само предаността и преклонението към Господ!

Непрекъснато подчертаваното преклонение или преданост към вожда вреди на демокрацията и разнообразието на мненията и превръща околните в овце. То е полезно само за онези лица, които нямат достатъчно мозък и трудолюбие, но имат голямо желание и страст за собственото си въздигане и забогатяване. Тази опасност за личността важи особено за най-близките около вожда. Те или са генетично деформирани и имат заложба към подмазвачество, или се корумпират чрез поведението си, с което освен това допринасят и за корумпирането, т.е. загниването на водача и постепенно рухване на каузата, в името на която са привикали (подмамили, ако са били агенти) и много други хора.

Тъй минава славата от минало време за даден вожд или заместник-вожд и той от герой на това или онова ярко събитие или знаменит процес се превръща в обикновено нищожество.

Примери - много досега, а предстоят и в бъдеще – Ленин и Сталин, Сталин и Хрушчов, Димитров и Червенков, Червенков и Живков, Костов и Бисеров, Борисов и Цветанов, Доганов и  ...т.н.

Каузата, каузата е единственото мерило за верност и преданост. Борец за права и свободи например е не този, които си е построил фабрика или си е откраднал язовир и хотел, а онзи, които по думите на великия Ботев, не си е въобразил, че е Бог, не е забравил „и оставил във неволя свойте братя сиромаси”...

Казано по-просто:

Не забравяй, че си бъркал бетона или си кърпил обувките на другите, от кое село си или какви са били ближните ти и как са си останали на дъното, благодарение на твоето възкачване във „висините”!