Бесило за кралете – стихотворение на великия унгарски поет Шандор Петьофи – 1848

С Ламберг се свърши - падна той от меч.

Латур увисна. Почна люта сеч.

Чудесно е - не може да се спори -

победа е народът щом говори!

Но две глави са малко, разберете,

бесило направете за кралете!

***

Косач коси тревата - мине ден,

в полята избуява стрък зелен.

Дърветата подкастря градинарят -

година мине - пуснат пак ластари.

Сечете ли, из корени сечете!

Бесило направете за кралете!

***

Кога най-после, глупава земя,

кралете ще отхвърлиш ти сама?

Не мога ли да вдъхна аз на роба

неизчерпаемата моя злоба!

Клокочи в мене тя като морето…

Бесило направете за кралете!

***

Природата злъч вля му във кръвта.

Той подлост пи на майка от гръдта.

В позор заченат е, целият позор е,

черней света от неговите взори.

От костите му гний пръстта в полето…

Бесило направете за кралете!

***

Война вилней из цялата страна,

рушат се градове, димят села,

не секват вопли, трупове се валят…

Смъртта е сита - само не и кралят,

виновник за бедите, за клането.

Бесило направете за кралете!

***

Напразно лееш кръв, народ - герой:

глава - корона отсечи във бой.

Чудовището скочи ли отново,

за нова битка ний да сме готови.

За жертвите големи не плачете -

бесило направете за кралете!

***

На всички други - обич и привет.

Но няма за кралете милост, не!

Увисне ли въжето на дървото,

оставям свойта сабя и перото:

палач ще стана само пригответе,

бесило пригответе за кралете!