За танковия проблем на началника на украинската армия генерал Залужни и неговия президент Зеленски

Критичният момент за украинския режим днес е, че повече от 7500 бронирани машини са унищожени от руските врагове на САЩ, Англия, Франция, Полша и някои други колективно разединени страни от ЕС...

Днес „силният“ генерал Залужни хвърли следното предизвикателство към „слабата“ Русия на едно интервю:

„Аз зная, че мога да победя този враг. Но на мене ми са нужни ресурси. На мене са ми нужни 300 танка, 600-700 бойни машини, 500 гаубици. Тогава мисля, че е напълно реално да изляза на границата на 23 февруари,“

            300 танка? Това много ли е или е малко?

            Да направим едно сравнение: от Съветския съюз Украйна излезе в момент, когато на нейна територия останаха цели 3 танкови армии! Западният военен окръг плюс техника изведена от Източна Германия (ГДР) с общо 6 500 танка. Това стана през 1991 година. От тогава Украйна със съветски въоръжения и техника търгуваше за десетки милиарди долари. В началото на 21 век Украйна остана с минимум 4500 съветски танка. Към началото на Специалната военна операция Украйна разполагаше с около 2000 танка. Още 50 танка осигуриха съюзниците от НАТО чрез Полша – също бивши съветски танкове.

            Руските въоръжени сили унищожиха за времето на Специалната операция до днес повече от 1500 танка. Някои от тях Украйна успя за ремонтира, Но до сега руската армия успя да унищожи значителна част от ремонтните мощности. В резултат на това в Украйна останаха малко повече от 1000 танка, а разходът е голям.

            Америка продължава да настоява за продължаване на тази кървава жетва, изисквайки от съюзниците по НАТО и преди всичко от Германия да предостави на Украйна немски танкове „Леопард-2“. Разбираемо е, че в Германия възникна дискусия и то доста гореща: очевидна е асоциацията, че танковете Леопард с черни немски кръстове на просторите на Украйна и Донбас и то в комбинация със Степан Бандера и Андрей Мелник и организацията на украинските националисти.

Историческата връзка чувства и вицеканцлерът на Германия Роберт Хабек, макар и доста сдържано: той счита , че на Берлин ще му е по-леко да достави танкове в Украйна, ако първи САЩ доставят танкове там. Байдън обаче още не е обещал да изпрати американските танкове „Абрамс“. Toй има разбира се своите причини, например, че поради прекалената си тежест хубавите танкове Абрамс-М1 могат да потънат в блатистите украински райони, където би трябвало да преминат, без смехотворно да потънат в украинската тиня близо до Русия! :) Освен това газотурбинните двигатели на Абрамс лесно се побреждат, а ремонтът им е жестоко скъп! И последно: горящият Абрамс в украинските степи е ужас за нежната патриотична душа на американеца... Та стигнаха  до рационалното предложение: нека немските Леопрад да горят, ако се наложи... Челни в предоставяне на танковете за Украйна изглежда да се окажат британците и поляците. Букет от разни танкове – полски, английски, немски – доста ще се затрудни усвояването им от украйнските войници!

И така нататък ... до пукването на пролетта, когато в Украйна температурата стане 15 градуса, а в Източна Русия вече няма да е минус 50 градуса, а хубавите минус 10 градуса все пак... Дотогава ще гледаме и слушаме наднационалните теле-визии!