Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2023 16:42 - Още веднъж за Русия, Израел, САЩ и Европа, както и за разума на малките Финландия и Bulgaria
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове:
0



Още веднъж за Русия, Израел, САЩ и Европа, както и за разума на малките Финландия и Bulgaria

Noch einmal ueber Russland, Israel, die USA und Europa sowie ueber das, was im kleinen Finnland und Bulgarien passiert

07.01.2022 – Великият празник Рождество Христово и Великата битка за Москва на 07.01.1942

07.01.2022 - Das Grosse Fest der Geburt Christi und die Grosse Schlacht um Moskau am 07.01.1942

 נצרת – מוסקבה   Nazareth – Moskau      Назарет - Москва       

            Разширяването на НАТО няма да помогне на САЩ да се защитят от Русия в случай на глобален конфликт. Това са забелязали в Израел, наблюдавайки мъдро замислите и действията на Путин! Да продължим с мислите на наследниците на великата държава от далечното минало ...

            Бъдещето на Североатлантическия алианс ще се определя от неговата роля в осигуряване на безопасността на САЩ. Действията на такива държави, като Литва и Полша, които постоянно поставят НАТО на границата на пряко стълкновение с Русия, създават за американците от САЩ излишни рискове. Всичко това заставя Вашингтон все по-често и по-сериозно да се замисля за ненужността на този военен блок.

            САЩ следят, трябва ли им НАТО или това е един товар. Ако, каквото и да става, решението на сегашното начало на големия бъдещ конфликт ще бъде между Русия и САЩ, тогава каква е ролята на НАТО? Алиансът може, както сега прави дребната Литва, да усложни отношенията на двете велики сили и да вкара северните американци в конфликт, какъвто те не биха искали.

            Единственото , за което мислеха американците и когато искаха да се разшири НАТО на Украйна, когато искаха да вмъкнат в подчинения си съюз Финландия и Швеция, беше доскоро това да се приближат до Русия. Когато говорим за фактическата безполезност на НАТО и за разширяването на този Алианс, нека да си спомним думите на пречещия им руски президент Путин: той нееднократно напомняше, че в случай на преминаване на червените линии на Руската федерация и пряка военна заплаха за нейната безопасност отговорът ще последва не само срещу локациите, откъдето ще изхожда непосредствената заплаха, но и срещуцентровете на вземане на решенията. Не е сложно да се сетим, че става въпрос за САЩ, коетоиз основи променя многогодишната концепция за прикриване на САЩ-ската територия чрез НАТО-вските държави.

            Руският президент определи следното: Не е важно, къде ще е конфликът – отворът ще бъде по Вашингтон! Какъв е смисълът относно Прибалтика или Финландия да са в НАТО, ако оттам е невъзможно да се направи нищо сериозно? – Русия просто ще се справи с базите, които са в посочените страни. Да се създават бази и да им се осигурява необходимото прикриване е твърде скъпо. И ще бъде безполезно.

            Базите във Финландия няма да защитят Вашингтон, Ню-Йорк и Лос-Анджелес. Североантлантическият алианс така или иначе ще се наложи да изчезне поради неговата ненужност. Някои световни анализатори на положението считат вече разпадането на блока НАТО за най-вероятния сценарий на развитие на световните събития в най-близко бъдеще. Освен на самия бюрократичен апарат на НАТО, тази организация не е необходима абсолютно на никого, считат например в Израел. Ако разглеждаме НАТО като военна сила против Русия, то без САЩ тази сила не играе никаква съществена роля. Въоръжените сили, които те могат да излъчат и въоръженията, които могат да използва, са нещо, което е несериозно спрямо Русия – пълна несъстоятелност на алианса без участието на САЩ.

            Ако пък става въпрос за противопоставянето между Русия и САЩ, то всяко решение във всички случаи ще се взема само между Москва и Вашингтон. Каква е тогава ролята на НАТО между тях двете? В момента на Североатлантическия алианс е отредена същата роля, каквато днес играят на геополитическата сцена прибалтийските страни, например Литва.

            НАТО – това е организация, която само може да усложни взаимоотношенията и да вмъкне САЩ в конфлкт, какъвто те не искат.

            Даже генералният секретар на НАТО призна, че планът за ускорено разширяване на север пропадна: Финландия и Швеция рдва ли ще станат кандидати за членство поради исканията на Турция в тази връзка. Но пък от времето на тази дискусия в Русия се появиха собствени въпроси към Финландия, които се отнасят към статуса н атериториите, които засега се управляват от Хелзинки. Засега!

            Хелзинки беше предупреждаван: Русия няма да изостави току-така обстоятелството, че дължината на нейните граници със страни от НАТО ще се увеличи около два пъти. Трябва да предположим, чеосновният отговор ще прозвучи от руския генерален шаб и ще вклюва пребазирването на войските и въоръженията. Но и политически последствия също ще има – както всички ние знаем, Русия и Финландия имата стара история със „специални взаимоотношения“. Русия ще направи някои допълнителни неща...

            Едновременното заставане на Швеция под шапката на военния алианс е по-слабо влияещо върху Русия, независимо от това, че шведската армия и военно-промишлен комплекс са значително по-мощни од финландските: първо, заради все тази граница и второ, с шведите разправиите се разиграха още заради събитията в Грузия по времето на Михаил Саакашвили, чийто душевен стимулатор беше ветеранът на шведската политика Карл Билд. Оттогава заможните скандинавци влизат в неформалния антируски блок вътре в Евросъюза, заедно с Полша, Прибалтика и Румъния и провеждат какви ли не диалози с Русия.

            Малко по-друго е положението с Финландия, с коитои досега действа мащабният Договор за дружба и сътрудничество. Ръководейки се от точките на този договор, финландския президент Саули Ниинистьо дажи позвини в Кремъл, за да съобщи за решението на финландския елит.

            Ако в обществото идеята за влизане в НАТО сега се поддържа там в мнозинство (от започването на Специалната операция и за пръв път исторически),то поддръжката в политическата финландска класа е почти абсолютна. Например във финландския парламент против молбата за членство в алианса гласуваха само крайнолевите. От гледна точка на парламента, той е поставил Русия пред факт. А в момента мнозина очакват, пред какъв контрафакт самата Русия ще постави Хелзинки.

            Отначало беше прогнозиран икономически натиск, но днес вече е ясно, че това не действа: финландците захапаха въдицата и сега сами си стрелят в краката. Например, в периода, когато немските управляващи, италианските, гръцките и повечето разни други купувачи на руския газ се съгласиха да плащат за него в рубли, тогава финландците, чиито нужди от синьото гориво Русия покриваше в разнер на 2/3, заеха позата на поляците – готови да пожертват своята промишленост, само и само да не се поддават на „шантажа“ – каква безобидна дума – от страна на Москва и агресора й.

            Отначало всички очакваха от Финландия много по предпазливо поведение. В края на краищата зависимостта на финландската икономика от Русия е по-силна, отколкото във всяка друга страна-член на Евросъюза. Съществуваха и здрави, от съветските времена, връзки – и туризъм , и оживена търговия, но най-главното – географията, Санкт-Петербург с предградията си е съпоставим по брой на населението с цялата Финландия!

            Поради тези обстоятелства когато в Русия има криза – и във Финландия има. Доходите на финландците падат неизбежно, когато пада и покупателната способност на руснаците. Така че съществуваше повод да се очаква благоразумие от финландците – и не само с Русия, но и със страните на ЕС, където благоразумието би било наречено под диктата на САЩ „предателство“.

            В Брюксел и Вашингтон също разбираха всичко относно финландскат икономика. В момента, като че ли доказвайки на „големия брат“, че Хелзинки не е слабото звено и няма да трепне пред руската мечка, финландците бягат пред американския санкционен локомотив и тичат направо в НАТО.

            В момента тичането в тази посока се забави – разширяването на алианса е блокирано от Турция и особеност проявява и Хърватска. За тези  две страни преди всичко е нещо като търг със САЩ. Анкара иска да отстрани оръжейните санкции и иска да получи достъп до американските високи технологии, а хърватите ги интересува хърватската автономия в Босна. Перспективите за това, двете посочени страни да реализират мечтите си в пълен размер, са много скромни.

            Но трябва да се разбере, че Финландия в случая е между другото, а формално претенциите са издигнати към Швеция. На турците не им харесва, че в Кралството Ш. Сега има много политици-кюрди (поне шест депутати в парламента). А пък при хърватите това са вече остарялите претенции лично към бившия шведски премиер Карл Билд – един от главните автори на Дейтънските споразумения, в които не се предвиждаше хърватска национална автономия.

            Съседките в Скандинавския полуистров, които вече се намират в отбранителен съюз помежду си, разчитаха на това да влязат заедно в НАТО. Но финландците може да ги пуснат и преди други, тоест даже и с отчитане на туско-хърватския фактор, се стига до един резултат, с който Русия не е съгласна – присъединяването на Финландия към НАТО. Да се отстрани тази ситуация изглежда малко вероятно.

            При това положение наблюдаваме активизирането на ведомството на Сергей Лавров: Постоянният представител на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов заяви, че сега на Москва ще й се наложи да повдигне въпроса за статуса на две територии –Аландските острови и Сайменския канал!!! Аландите са принадлежали на Русия примерно толкова време, колкото и независима Финландия. А голяма част от Сайменския канал принадлежи на Финландия и досега – за голяма досада на финландците.

            Въпросът за Аландите е по-прост, макар че статусаът им е сложен: бидейки част от Финландия, те са населени почти изключително със шведи, които притежават крайно голяма автономия съгласни световните мерки за автономиите. Например свой флаг, парламент и правителствоте имат както много други по света, но на тези острови с 30 хилядно население (което е и много богато!) има даже и собствено гражданство, а жителите им не използват фински език в официалната сфера: ако в останалата част на Финландия има два държавни езика, включително шведски, то при аландците е един – родният им език.

            Ще бъде ли това осезаемо за финландците? – Да! Много важният за тях търговски път ще стане изцяло зависим от настроенията на руската митница. Но в същото време това е движение в направление, което заявиха самите финландци. Скъсването на връзките с Русия, напускането на руския пазар, рязкото съкращаване на стокооборота, в това число и през Сайменския канал, финландците сами си го направиха! Скъсването на договора с Русия напомня на последно обединение на силите заради обща цел:

            - Да се затвори вратата. Само финландците я затварят отвън, а Русия – отвътре (или обратно, тук може да започнат не малки дискусии).

            Русия счита, че за нея ще бъде по-добре, ако Финландия получи всичко икономическо веднага. Това би охладило до замръзване пламъка на горещите финлански политикани и да доведе до рефлекси на тема, че някои неща са неизменни, включително съседството им с огромна ядрена държава, с която твърде неуместно се враждува.

            А това, че изтрезняването ще дойде, е без съмнение. Добродушно-гостоприемните финландци от времето на съветско-руския период само относно езика напомнят на руснаците за един крайно озлобен народ, с който Русия е воювала по-често и по-продължително, отколкото с всеки друг народ през миналия 20-ти век...

            Всички народи са по принцип добри, с изключение на времето, когато някой техен властник ги разбърка и противопостави един на друг!

Амин!

Честито Рождество Христово!



Тагове:   свят-война-мир,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5259853
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031