МЕЧОК И ОРЕЛ
Живял мечок, той тихо ягоди събирал
Спокойно било в горския му кът,
Но клъвнал го в гърба един орел -
Не можел той да спи в гората мирна.
********************************
Спокоен свят орелът не харесвал,
Той бъркал с клюна си ту тук, ту там,
Че пречели му всички – и възрастни и малчугани.
А как се перчел, като кацнел на върха на бор!
*********************************
В уюта и бита на другите животни все се месел,
Харесвал да създава тук и там погром,
А после гръмко все Мечока обвинявал
Та в цялата гора все Мечо бил за всичко крив...
**********************************
Пропаднали различни орелът бързо свои близки правел,
Той все ги ръководил, пускайки им прах в очите,
А на проблемите им гледал безразлично,
Да ги оплюва искал, нали е изключителен от век!
**********************************
Орелът и не знаел, че не бива мечокът Миша да възбужда,
Че отговор ще има за нахалния му клюн
И ето че крила се разпилели по полянката -
Такъв урок мечокът на орела дал!
***********************************
Макар да е орел и на високо да лети,
И на света обширен отвисоко все да гледа,
Да помни за Мечока, който и крила пречупва.
Приятели да бъдем трябва, а не да блъскаме все зад гърба!!!