Как, кога и защо написах и публикувах първия разговорник на иврит в РБ

Wie, wann und warum ich den ersten hebraeischen Sprachfuehrer in Bulgarien geschrieben und veroeffentlicht habe

Regensburg, 09.11.2021, Dr.-Ing. Ilia Ganchev

(за едни от читателите това е една смешна история, а за други - тъжна)

            През 1999-2000 г. беше закрит Институтът по корабостроене във Варна, който беше основното научно-изследователско и проектантско звено в рамките на бурно развиващото се модерно българско корабостроене през периода 1962-1999 г.

            Аз започнах работа в този институт, който при основаването си носеше името Научно-изследователски и проектно-конструкторски институт по корабостроене (НИПКИК) – Варна, през септември 1965 г., след завършването на Висшето народно военно-морско училище „Никола Вапцаров“ – Варна по специалност „Корабни машини и механизми“. Дипломната си работа създадох на научно ниво, което беше оценено като високо (тoзи труд стана основата и подтикът ми разработването и на бъдещата ми дисертация). От 1969 до 1973 г. бях докторант в Корабостроителния факултет на Рощокския университет, след което отново продължих работата си в България в същия институт. По времето на правителството на Иван Костов корабостроенето постепенно увяхна и почти умря, но погребването му като развит отрасъл приключи Кобургския (баварски) наследник. Като естествено следствие от „проницателната“ икономическа политика на Нова България се развих до ниво „безработен“, което продължи 5 години и 2 месеца. Потърсих работа като пазач в близкия до нас паркинг, но ми беше отказана с интересна обосновка! Веднага след като започна безработицата ми, аз се „разработих“ на тема „Опити за бягство в чужбина“: тези опити минаха на няколко етапа – първо за Норвегия чак на остров Шпицберген до полярния кръг , второ за Канарските острови и по-специално за вулканично-спокойния Гран Канария, където в столицата Лас Палмас имаше един интересен университет с 12 хиляди студенти, трето за Израел, където в гр. Хайфа се намира основото висше техническо заведение „Tехнион“ – обърнах се с писмо до един известен руски евреин и бивш съветски професор, който съжалително ми отговори с писмо, че напоследък нямат места, но бил впечатлен от биографията ми и ми пожелава успех. В момента, когато реших да се насоча към Израел, обстановката там беше в един доста продължителен сравнително мирен период с арабското население.

            Аз вече бях започнал да уча самостоятелно с големи естествени трудности иврит, след като бях изоставил след целенасочено учене преди това на норвежки и испански. След като разбрах, че и за Израел няма да тръгна, реших да облека наученото в общественополезна търговска форма – да направя разговорник на иврит за българите и българките, които търсеха и намираха някаква работица в тази страна. Оказа се, че няма такъв разговорник в България. Аз набързо разработих една особена концепция и в съответствие с нея за около половин година написах разговорника, напечатах го, подвързах го, размножих го и го обявих за продажба: постепенно се появяваха за моя измъчена радост и клиентите – основно домашни помошнички и строителни работници. След една година и един български потомствен евреин в София създаде разговорник на иврит. Моят беше по-скромен по големина, но пък по-полезен както за българските работници, така и за техните израелски наематели – всяка дума и израз бяха на български – английски – произношение на иврит – и на самия иврит.

            След конкуренцията продажбата намаляваше и накрая се отказах. Старият ми компютър се счупи, оригиналът там „изгоря“ в паметта и сега аз имам само един екземпляр, който отвреме-навреме отварям и усещам, че почти всичко съм забравил.

Нищо! Добре, че поне съм млад и бъдещето е пред нас!!! (Aвраам - אַבְרָהָם, т.е. „Бащата на народите“ например е умрял чак на 175 години, така че има време ...)

Амин!