Sahra Wagenkecht – Was ist systemrelevant? - Какво е от значение за системата?  - 05.07.2012

Нека да си представим, че всички инвестиционни банкери, консултанти на бизнес и имущества, стопански юристи и данъчни експерти за един месец прекратят работата си. Какво би последвало? Бихме ли въобще забелязали това?

А нека сега си представим, че всички лекари и санитари, продавачи и шофьори на автобуси или всички работещи в изнасяне на отпадъците биха прекратили за един месец работата си. Последствията за нашето ежедневие биха били май съвсем драматични. Въпреки това е така, че за капиталистическата системависокоплатените банкери и финансови жонгльори са „по-важни” отколкото касиерките на веригата Шлекер. Това се вижда във всеки случай, ако сравним сумите една с друга, които нашето правителство беше вече готово да даде.

За немските банки федералното правителство събра вече на два пъти 480 млрд евро като тежък спасителен пакет. Още по-висока трябваше да бъде сумата, с която отговарят немските данъкоплатци за рисковете, които допуснаха банките от цяла Европа. Когато стана въпрос да се създаде за повече от 10000 работещи при Шлекер едно трансферно дружество за 70 милиона евро, това беше провалено от съпротивата на Св.ДП уж заради някакви финансови ограничения.

 За днешния капитализъм следователно банките изглеждат от особено значение. Казват, че големите спасителни чадъри били и са необходими на банките, за да се предотвратял „срив на финансовата система”, при който в края на краищата щели да изгорят и спестяванията на обикновените хора.

Но това създаване на паника преди всичко е един блъф. Естествено, че и ЛЕВИЦАТА е за това, спестяванията и пенсионните задели на населението да бъдат защитавани и гарантирани от държавата. Но трябва ли ние, с цел да постигнем това, да подсигуряваме още и така неустойчивия спекулативен гешефт с нашите пари за данъци? Аз мисля, че не! Правителствата би трябвало да се противопоставят на изнудваческите искания на крупните финансови концерни и да завържат на каишка банките. Вместо това те издадоха на банките бланков чек.

Държавата самата има достатъчно възможности, да запази финансова система, която е от значение за обществото: Заедно с националната банка държавата може да обезпечи пезконфликтното протичане на платежното движение, да осигури стопанството и потребителите с достатъчно кредити и да гарантира банковите вложения. Даже и при капитализма големите частни банки, инвестичионните банки или хедж-фондовете следователно не са от значение за системата: системата може да функционира и без тези инструменти, както това го показаха 50-те и 60-те години на 20 век, когато в много капиталистически страни цялото финансово и банково дело все още беше организирано публично и движението на капитал беше строго контролирано.

Ако при спасяването на банките не ставаше въпрос за обезпечаване функционирането на банковата система, за какво тогава става въпрос?

В края на краищата това е въпрос за властта: Богатите и свръхбогатите в тази страна се обслужваха от правителството, за да се предотврати спукване на „имуществения балон’. Вместо да бъдат прехвърлени свръхпретенциите на супербогатите върху все по-големи части от бъдещото създаване на стойности, бяха мобилизирани невероятни суми от данъчните пари, с цел да се удовлетворят претенциите.

В резултат от тази политика държавното задлъжняване в ЕС от началото на кризата нарастна с 3000 млрд евро и все повече държави не са в състояние да получават кредити при разумни лихвени проценти на финансовите пазари. Същевременно имуществото на свръхбогатите набъбва още, а в Германия има толкова имуществени милионери, колкото никога до сега!

         А сега се опитват в цяла Европа да изстискат парите, които са пропиляни за спасяването на банките, обратно чрез ощетяване на работещи, безработни и пенсионери. Социалните държави в Европа трябва да бъдат разрушени чрез икономии,  а нашата задача се състои в това, което е от най-голямо значение за ежедневието на обикновеното население: от детската градина до сигурната пенсия, от достойното работно място, през покриващата здравна система, до образованието, науката и културата.

Капитализмът е перверзна система, в която приоритетите на хората са обърнати с главата надолу. Който в труда си се грижи за хора, който възпитава деца, обслужва болни или стари хора, той по правило се подхранва с нищожно възнаграждение. Който обслужва скъпи машини получава вече малко повече. Най-много заграбват обаче онези, които изобретяват нови финансови продукти и с тях нанасят най-големи вреди на обществото и, естествено, онези, които не вършат нищо и живеят от печалбите на наследените милионни имущества и при това печелят от заобикаляне на данъци и финансови спекулации.

Дошло е времето тази система отново да застане на краката си и човекът и неговите потребности да застанат в центъра на вниманието.