Как трябва да се дефинира демокрацията

Сега демокрацията е изпразнена от съдържание

Възможността за демократично оказване на влияние и участие във вземането на решения намалява в такава степен, в каквато нараства властта на концерните и на финансовия капитал, а приватизацията и либерализирането на икономиката ограничават политическите и обществени възможности за въздействие.

Печалбите от глобализацията биват приватизирани, а загубите – социализирани. Същевременно се изгражда една репресивна държава-надзирател. Правата на гражданите биват отслабвани, а тяхното прокарване зависи все по-силно от личните доходи. Който получава твърде малко и същевременно е изключен от демократично съпричастие, обикновено реагира с разочарование от политиката. По този начин възниква опасен дяволски кръг на подкопаване на дадена демократична система от страна на икономическата власт и на безпомощна реакция към всичко това.

Развива се криза на демокрацията и на общественото регулиране. Глобалните господстващи елити вземат решенията си не в интерес на голямото мнозинство на световното население. Техните интереси са противопоставени на едно социално, екосъобразно и мирно глобално развитие. Държавите и световното общество остават заложници на притежателите на богатствата и на спекулантите. Местната конкуренция и борбата за оскъдните ресурси довеждат цели континети и големи части от работоспособното население до необуздана разрушителна конкуренция, до социално разграждане и до плячкосване. Извоюваната демокрация, придобитите индивидуални свободи и прогресът на социалните държави бива погребван вследствие на господството на глобалната олигархия.

Но и на ниво институции демокрацията се изпразва от съдържание. Нови възможности за оказване на влияние върху политическите действия чрез потенциала на интернет остават неизползвани. Възможността за повече пряко демократично влияние се блокира. Социалното разцепление на обществото води до разцепление в демократичното общество.

Голяма част от населението остава изключена от възможността за демократично оказване на влияние, тъй като за тази част липсват възможностите за участие. При нищожни или малки доходи обхватът за политическа активност е стеснен и отчасти даже става невъзможен. Същевременно се създава репресивна надзираваща държава. С всеки нов технически прогрес се разработват нови идеи, с цел да се контролират гражданите и по-лесно да се прокарват наказанията. Защитата на информацията също избледнява, както и информационната, медийната и демонстративната свобода. Държава и икономика стартират все нови и нови процеси, за да подчиняват и регламентират интернет и свързаните с него възможности за хоризонтална комуникация и създаване на обществено мнение.

Впечатлението, че политиката нехае за интересите на ощетяваните жители, както и изключването от възможност за допускане до участие в решаване на проблеми водят до разочарование от политиците и партиите. Така възниква именно опасният дяволски кръг, подкопаващ демократичната система. Развива се криза на демокрацията и на обществения ред.

Връзката между въпроса за собствеността и икономическата демокрация

Решаващ въпрос за обществените промени е и остава въпросът за собствеността. Икономическа власт означава и политическа власт. Дотогава, докогато решенията на големите концерни са ориентирани към желанията за печалби вместо към благото на общността, политиката може да бъде изнудвана, а демокрацията да бъде изпразвана от съдържание. Едно социално, мирно, екосъобразно и демократично общество изисква, щото икомомическата власт на онези, които печелят от бедността и експлоатацията, от разрушаването на природата, въоръжения и войни, да бъда изтласкана и преодоляна.

Нормалните, т.е. привържениците на устойчиво рационално общество, се борят за промяна на отношенията на собственост. Ние искаме радикално обновяване на демокрацията, която се простира също и върху икономическите решения и подлага всички форми на собственост на еманципаторски, социални и екологични мащаби. Без демокрация в икономиката не могат да бъдат прокарани интересите на общността спрямо тесните интереси на печалбите. Демокрацията би останала несъвършена. Ето защо ние виждаме в икономическата демокрация носещата опора на рационалното устойчиво общество. Да се прокарва повече демокрация в икономиката винаги е било важна цел на работническото движение, на стремежите на хората на наемния труд и свободните труженици, които не са експлоататори.

При днешните условия прокарването на икономическата демокрация има международна, европейска, национална и регионална размерност. От гледна точка на процесите на интернационализация икономическата демокрация трябва да се провежда вече не само рамките на националните държави. Международни правила са от съществено значение и за целите на ограничаване и  задържане на икономическата власт.

Тук става въпрос и за това, знанието и информацията да се направят публично достъпни. Недопустимо е, субсидирани с обществени пари научно-изследователски постижения да бъдат ограничавани за обществения достъп до тях. За едно мирно, солидарно и демократично общество публичният достъп до знанията и информацията е неотменим и не трябва да бъде ограничаван само за отделни лица. Ние искаме да подложим икономиката на мащабите на общото благо, за да въздейства тя социално и екологично.

Демократичното управление на икономическото развитие предполага да се ограничат финансовите пазари, и да се върне тяхната действителна функция в служба на реалното стопанство. Икономика, която служи на хората, а не на печалбите, трябва да изпълнява преди всичко следните функции:

Първо, тя трябва да удовлетворява потребностите на хоарат и на всички да осигурява живот в благосъстояние и социална сигурност;

Второ, тя трябва да въздейства за екологична устойчивост;

Трето, да реагира иновативно на новите предизвикателства;

И, четвърто, да използва пестеливо обществените ресурси.

Освен това икономиката трябва да бъде организирана така, че всички пряко и косвено работещи в стопанството хора да разгръщат свободно своите способности и да могат да се образоват и квалифицират в рамките на дейността си.

В солидарно общество, такова към каквото ние се стремим, място имат различни форми на собственост: държавна и общинска, обществена, частна и кооперативна. Колективите на предприятията, потребителите, представителите на интересите на общото благо трябва да притежават силно демократично право на глас при вземане на решения и пряко да участват в икономическите решения по проблемите.

Става въпрос за глобално и справедливо разпределено между половете уреждане на всичко, от което се нуждаят хората. Всеки трябва да бъде в състояние да може да живее достойно от дохода си. Всички трябва да бъдат в състояние да участват във всички обществени направления – работа по наемане, семеен, социален и домашен труд, обшествен труд, както и политическа дейност. Всеки труд, платен или безплатен, трябва д аполучи своята оценка.

Справедливото разпределение на общественото богатство, както и на всички необходими трудови дейности и участия на всики при вземане на решения относно бъдещето на обществото, се отнасят към предпоставките за едно РАЦИОНАЛНО УСТОЙЧИВО общество.

Нашите предложения за реформи ще ги разработваме с перспективата за едно справедливо общество.

Ние искаме още днес и тук ежедневие, което си струва да се изживее!