БРАДВАТА ВЪРХУ ЕВРОТО - ШПИГЕЛ-дискусия между Хенрик Ендерлайн и Ханс-Вернер Зин - 22.08.2011

(Икономическите специалисти Хенрик Ендерлайн и Ханс-Вернер Зин за еврооблигациите, правилното справяне с държавите длъжници и въпроса, колко помощи може да си разреши още Германия спрямо своите съседи, преди самата тя да рухне)

ШПИГЕЛ: Г-н Зин, г-н Ендерлайн, нужни ли са ни еврооблигации, т.е. общи държавни заеми, за да приключим с финансовата криза?

ЕНДЕРЛАЙН: Във всички случаи. Правилно конструирани, еврооблигациите са най-добрият инструмент, за да се предотврати колапса на евро-зоната.

ЗИН: Точно обратното е правилно: еврооблигациите биха разрушили евро-зоната. Ако всички страни, независимо от техния кредитен рейтинг, плащат един и същ лихвен процент, ще падната и последните ограничения срещу прекомерни държавни задлъжнялости.

ЕНДЕРЛАЙН:  В една функционираща икономическа среда, бихте имали право с вашата теза, г-н Зин. Но ние сме в криза и за да я спрем, се нуждаем от бързо преструктуриране на дълга в Гърция, Португалия и вероятно и в Ирландия. Ние трябва да предоставим на кредиторите на тези страни сигурни книжа в ръцете. Моето предложение е: На две гръцки облигации съответства една евро-облигация. За инвеститорите това означава загуба около 50 %. Но в замяна те биха получили документ, който банките биха могли да депозират и в Централната банка и в междубанковия бизнес като обезпечен.

ЗИН:  През 1995, малко преди да са били определени валутните курсове за еврото, лихвените спредове на Италия и Испания в сравнение с тези в Германия бяха средно около 5 %. В края на юли 2011, в разгара на сътресенията, разликата беше само 3,4 % - и това при едно общо взето много по-ниско лихвено ниво, отколкото преди. Тези курсови разлики са добри за евро-зоната. Само от страх от разликите в лихвите италианците най-после стартираха програма за икономии, след като те години наред нарущаваха правилата на пакта за стабилност и растеж. Еврооблигациите щяха да отстранят този дисциплиниращ ефект.

ЕНДЕРЛАЙН: Но г-н Зин! Вие не можете да сравнявате Европа от 1995 с днешната. Тогава всяка страна можеше сама да следва своята финансова политика и да използва печатницата за пари, с цел да обезценява валутата си. Днес това вече не е възможно; ето защо днес и лихвите са по-ниски.

ЗИН:  Тъкмо защото днес ние имаме обша валута, се нуждаем от разлики в лихвите, за да държим капиталовите потоци в шах. Всяко правителство притежава възможността самото то да въвежда в ред своите държавни финанси и да убеждава кредиторите си в това, че то също така и ще върне парите им. Изобщо няма повод, да се обобществяват дълговете чрез еврооблигации. Еврооблигациите са вид социализъм. Те нямат нищо общо с нашия икономически ред.

ЕНДЕРЛАЙН: Не става въпрос за социализъм тук. Става дума за това, абсурдно високите лихвени проценти, които днес някои страни трябва да плащат на пазарите, да се приведат към нормално ниво. Разбира се, че това трябва да бъде обвързано с условия, така че данъчните приходи да растат, а държавните разходи да намаляват. Но държавите се нуждаят от перспективи за растеж. Та какво ще се случи, ако Гърция, Ирландия, Португалия, испания и Италия сега едновременно започнат брутален курс на икономии, както Вие го искате? Конюнктурата в цялото евро-пространство би се срутила. Германия би влезнала във водовъртежа на рецесияъа. И в крайн а сметка на всички нас би ни било по-зле.

ЗИН: Държавите-длъжници най-после трябва да се обърнат с лице към действителността. Изкуствения бум, който те досега финансираха с чужди пари, те не могат да запазят.

ЕНДЕРЛАЙН: Това е вярно, но една рецесия би засегнала много остро тъкмо зависимото от експорта немско стопанство.

ЗИН: Нашата икономика се намира в сравнително добро положение. Първоначално Германия загуби твърде много капитал. Парите изтекоха в странте от европейската периферия и затопляха там икономиката до прегряване. В същото време Германия страдаше от масова безработица, носеше червения фенер и трябваше да провежда болезнени социални реформи, за да стане по-евтино положението. Сега, по време на кризата в страните-длъжници, немските банки и другите капиталови инвеститори не смеят да излизат навън. Отново повече се инвестира в Германия. Ако чрез еврооблигации отново насочим парите към чужбина, застоят отново ще се върне при нас, докато южните страни продължават своя инфлационен бум.

ШПИГЕЛ: Г-н Зин, какви последици биха имали еврооблигациите според Вас за държавния бюджет?

ЗИН: В зависимост от подхода това би довело за нас продължително до едно допълнително натоварване вследствие на по-високите лихви с около 30 млрд, а може би и до 47 млрд евро. Ако еврооблигациите се конструират така, че Германия да отговаря солидарно за дълга, сумата ще е по-малка – но на каква цена! Тогава ние ще поемем целия риск.

ЕНДЕРЛАЙН: Изненадан съм, че Вие като икономист разглеждате само едната част на уравнението. Когато Вие санирате къщата си, не калкулирате само свързаните с това разходи, но също и какво би струвало, ако къщата рухне, или не? Какво ще струва на Германия, ако тази криза продължи още с години или евро-пространството се срути? Защото Вие мълчите за очакваните тогава вреди. Вашите числа по евентуалните допълнителни натоварвания между другото са високо спекулативни. Даен евеопейски заем би бил интересен в световен мащаб. Тогава лихвените проценти биха се покачвали само незначително или даже биха могли да намаляват.

ЗИН: Вие считате еврооблигациите за саниращ инструмент. А аз Ви казвам, еврооблогациите удрят брадвата върху еврото. Те ще развалят дълговия морал. Периферните страни ще продължат да си живеят свръх възможностите си. Аз съм за това, еврото да се запази.

ЕНДЕРЛАЙН: Радвам се, че сте за това.

ЗИН: Икономиката и търговията се нуждаят от еврото. Ако не искаме да го повреждаме и по-нататък, трябва да спре задлъжнялковщината.

ЕНДЕРЛАЙН: Съществува една възможност да се контруират еврооблигациите така, че на страните в криза да се помогне, без да се социализират техните дългове. Предложението изглежда по такъв начин, че еврооблигации могат да покриват държавни дългове максимално до 60 % от БВП на съответната страна.Това, което остава извън този лимит, държавите трябва да финансират чрез собствени заеми, дори и тогава, когато те се налага да плащат твърде високи лихви. Еврооблигациите биха действали по този начин даже възпитателно. Да не се допуска държавният товар на нараства над 60 % съответства на стойността посочена в Договора от Маастрихт.

ЗИН: За следващите години подобно правило стои само на хартия. Държавите ще използват еврооблигациите, за да продължат да обменят старите си дългове и то в пълен размер. Веднага щом първите държави достигнат 60-%-овата бариера, всички лостове ще бъдат приведени в действие, за да се премести тази граница още по-нагоре.

ЕНДЕРЛАЙН: Именно поради това не държавите, а един общ европейски финансов министър ще решава относно границата. Еврооблигацията трябва да бъде свързана с твърди ограничения. Страните-длъжници трябва да се откажат от суверенитета си; това е цената, която в такъв случай би трябвало да заплатят.

ШПИГЕЛ: А каква цена трябва да заплатят германците?

ЕНДЕРЛАЙН: Растежът в Германия вече е в стагнация. Загубите на стойности на пазарите на акции засягат всички нас. С еврооблигациите ние бихме имали едно ефективно средство, за да излезем от кризата.

ЗИН: Ефективно средство? Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия имат заедно 3 100 млрд евро държавни дългове. Това е 2 пъти повече отколкото струваше германското обединение. Вие сериозно ли искате, нашите деца да отговарят за това?

ЕНДЕРЛАЙН: Моите деца са евриопейци и един фалит на Италия би им струвал в перспектива значително повече отколкото еврооблигациите. Вие, г-н Зин, казвате, че сте били за еврото. А същевременно искате ако е възможно нищо да не направите за него, така че то да оживее. Вие намирате еврото за добро смао, докато то нищо не струва на германците; така обаче няма да стане работата!

ЗИН: Чрез еврооблигациите Вие ще създадете заразителна опасност спрямо държавните баланси. Това е основен принцип на порядъка при пазарната икономика, че за решения, които си взел сам, сам и трябва д аси отговаряш. Ню Йорк трябваше в средата на 70-те години сам да си оправя данъчните приходи, защото никой не пожела да му помогне.

ЕНДЕРЛАЙН: Но в САШ има един щат, който сам прави всичко за себе си. Нека тогава да се ориентираме към този пример.

ШПИГЕЛ: Г-н Зин, против ли сте, Европа да се интегрира по-силно?

ЗИН: Не, тъкмо обратното. Аз споделям визията за Съединени европейски щати. Да направим една европейска федерална държава със съответната конституция – тогава съм за. Обаче първо всички жители на страните от ЕС трябва да получат еднаква избирателна тежест: „Един човек – един глас!”, както казват американците. Германия сега практическа е подценена като представителство на всички форуми на ЕС.

ЕНДЕРЛАЙН:  Германия и сега по всички централни въпроси има право на вето. Но: добре, нека да засилим европейските институции!

ШПИГЕЛ: Би ли трябвало Гърция да се върне към драхмата, своята стара валута?

ЗИН: Гърция е твърде скъпа, за да бъде конкуретноспособна. Тя трябва да стане по-евтина, с 20 до 30 %, но това няма да стане чрез еврото. Бес продължителни помощи е заплашена от състояния като тези при ваймарската република. Гърция ще бъде тласната към ръба на гражданската война.

ЕНДЕРЛАЙН: Едно връшане към драхмата обаче ще направи този сценарий много по-вероятен. Страната никога не би могла да обслужи високите си евро-дългове, банковата й система би рухнала. За да се даде перспектива на гърците, е необходимо опростяване на дълг, еврооблигации и твърди ограничения към тамошната икономическа политика.

. . . . .

(дискусията продължава)