ПРОЗРЕНИЕТО НА ТРОЦКИ ПРЕЗ 1935 – Въпросът за характера на СССР още не е решен от историята

         „За да разберем по-добре характера на сегашния СССР, ще привлечем два хипотетични варианта на бъдещето:

1. Нека си представим, че съветската бюрокрация е свалена от революционна партия, която има всики качества на стария болшевизъм и в същото време се е обогатила със световния опит от последния период. Такъв род партия би започнала с възстановяване на демокрацията за професионалните съюзи и съветите. Тя би могла и би трябвало да възстанови свободата за съветските партии.

Заедно с масите и начело на тях тя би провела безпощадна чистка на държавния апарат. Тя би унищожила чиновете и ордените, всякакви въобще привилегии и би ограничила неравенството в заплащането на труда в жизнено необходимите потребности на стопанството и държавния апарат. Тя би дала на младежта възможност самостоятелно да мисли, да се учи, да критикува и да се формира. Тя би внесла дълбоки изменения в разпределението на народния доход в съответствие с интересите и волята на работническите и селските маси.

Но, доколкото става въпрос за отношения на собственост, на новата власти не би се наложило да прибягва към революционни мерки. Тя би продължила и би развила и по-нататък опита на плановото стопанство. След политическата революция, т.е. смъкването на бюрокрацията, на пролетариата би се наложило да проведе редица важни реформи, но не и нова социална революция.

2. Ако обратно, управляващата съветска каста бъде смъкната от буржоазна партия, тази би намерила немалко готови слуги сред сегашните бюрократи, администратори, техници, директори, партийни секретари и въобще привилегировани върхове. Чистка на държавния апарат би се наложила, разбира се, и в този случай; но на буржоазната реставрация би се наложило да даде по-малко на народа, отколкото революционната партия.

Главната задача на новата власт би била, обаче, възстановяването на частната собственост върху средствата за производство. Преди всичко би се наложило създаването на условия за излъчване от слабите колхози на силни фермери и превръщането на силните колхози в производствени кооперативи от буржоазен тип – в селскостопански акционерни компании. В областта на промишлеността денационализацията би започнала с предприятията от леката и хранителна промишленост. Плановото начало би се превърнало в преходния период в серия от компромиси между държавната власт и отделните „корпорации”, т.е. потенциалните собственици от средата на съветските капитани на промишлеността, бивши собственици-емигранти и чуждестранни капиталисти.

Независимо от това, че съветската бюрокрация е подготвила много неща за буржоазна реставрация, в областта на собствеността и методите на стопанисване новият режим би трябвало да проведе не реформа, а социален преврат.

Да допуснем обаче, че нито революционната, нито контрареволюционната партия овладеят властта. Бюрокрацията както преди ще си остане начело на държавата. Социалните отношения и при това условие няма да застинат. Никак не трябва да се разчита и на това, че бюрокрацията мирно и доброволно ще се откаже от самата себе си в полза на социалистическото равенство. Ако сега, въпреки твърде очевидните неудобства от подобна операция, тя счете за възможно да въведе чинове и ордени, то на следващия стадий тя неминуемо ще потърси за себе си опора в имуществените отношения.

Може да се възрази, че на крупния бюрократ му е безразлично, какви са формите на собственост, стига те да му осигуряват необходимия доход. Такова разсъждение игнорира не само неустойчивостта за правата на бюрократа, но и въпроса за съдбата на потомството му. Най-новият култ за семейството няма да падне от небето. Привилегиите струват само половината цена, ако не ги оставят наследство на децата си. Но правото на завещание е неотделимо от правото на собственост. Не е достатъчно да си директор на тръст, трябва да имаш и дял. Победата на  бюрокрацията в тази решаваща област би означавала превръщането й в НОВА ИМАЩА КЛАСА. Обратно, победата на пролетариата над бюрокрацията би обезпечила възраждането на социалистическата революция.

Третият вариант ни връща следователно към първите два, с които започнахме в интерес на простота и яснота.”