Лев Троцки – август 1940 – Част 2: Сталиновото ГПУ като организатор на покушението
(На 24 май 1940 г слугите на сталинските убийци в Мексико правят несполучлив опит за покушение срещу изгонения от сталинистите виден марксист и съратник на Ленин.
На 17 август Троцки публикува в Койоакан анализ, в който оставя най-ярката и точна характеристика на тоталитарния комунизъм и неговата най-мрачна разновидност, сталинизма).
На непосветените може да им се стори непонятно, защо кликата на Сталин първо ме е изселила в чужбина, а после ще се опитва да ме убива зад граница. Не е ли било по-просто да ме подложат на разстрел в Москва, както мнозина други?
Обяснението е следното: През 1928 г, когато аз бях изключен от партията и заточен в Централна Азия, не само за разстрел, но и за арест беше все още невъзможно да се говори: поколението, с което бях преминал през Октомврийската революция и гражданската война, беше още живо. Политбюро се чувстваше под обсада от всички страни. От Централна Азия аз имах възможност да поддържвам непрекъсната връзка с опозицията, която нарастваше. В тези условия Сталин, след колебания в продължение на една година, реши да предприеме изселване зад граница, като по-малкото зло. Неговите доводи бяха: Изолиран от СССР, лишен от апарата и материални средства, Троцки ще бъде безсилен да предприема каквото и да било. Сталин разчиташе освен това, че когато му се отдаде да ме очерни окончателно в очите на страната, той ще може без труд да постигне от приятелското турско правителство моето връщане в Москва за разправа. Събитията показаха обаче, че може да се участва в политическия живот и когато нямаш нито апарат, нито материални средства.
С помощта на младите приятели аз поставих основите на Четвъртия Интернационал, който бавно, но упорито се развива. Московските процеси от 1936-37 г. бяха инсценирани, за да се постигне моето репатриране от Норвегия, т.е. фактическото предаване в цъцете на ГПУ. Но и това не се отдаде: аз се оказах в Мексико.
Както ми съобщаваха, Сталин няколко пъти е признавал, че моето изгонване зад граница е било „най-голямата грешка”. За да се поправи грешката, не оставаше нищо друго, освен терористичният акт.
През последните години ГПУ изби в СССР много стотици мои приятели, включително и членове на моето семейство. То уби в Испания моя бивш секретар Ервин Волф и редица мои политически съмишленици, в париж – моя син Лев Седов, когото професионалните убийци на Сталин преследваха в течение на две години. В Лозана ГПУ уби Игнати Раис, преминал от редовете на ГПУ на страната на Четвъртия Интернационал. В Париж агентите на Сталин убиха моя бивш секретар, Рудолф Клемент, чийто труп беше открит в Сена. Този списък може да бъде продължаван без край.
В Мексико през януари 1938 г беше направен първият опит за покушение от неизвестно лице, което се появи в дома ми с фалшиви препоръки от един политически деец. Именно след този епизод, разтревожил приятелите ми, бяха взети сериозни мерки за охрана: дневно и нощно дежурство, система за сигнализация и прочие.
От времето на активното и наистина разбойническо участие на ГПУ в испанските събития, аз получавах не малко писма от свои приятели, главно от Ню Йорк и Париж, за тези агенти на ГПУ, които бяха насочвани към Мексико от Франция и САЩ. Имената и фотографиите на някои от тези господа ми бяха предадени своевременно от мексиканската полиция. Настъплението на световната война още повече изостри положението, поради моята непримирима борба срещу вътрешната и външната политика на Кремъл. Моите заявления и статии в световния печат, - по повод разчленяването на Полша, нападението на Финландия, слабосттао на обезглавената от Сталин Червена армия и пр. – се възпроизвеждаха във всички страни на света в десетки милиони екземпляри. Недоволството вътре в СССР расте. Третият Интернациомал в началото на миналата война беше несравнимо по-слаб отколкото Четвъртият Интернационал сега.
На 25 август 1939 г преди разрива на френско-германските дипломатически отношения, френският посланик Кулондр донесе на френския министър на външните работи г-н Боне за драматичния си разговор с Адолф Хитлер в 5,30 следобед:
„Аз действително мисля, - бях отбелязал аз, - че ние ще победим, но в същото време се боя, че в резултат от войната ще има само един победител: Троцки”. Прекъсвайки ме, канцлерът възкликна: „А защо дадохте карт-бланш на Полша?” (Дипломатически документи, 1938-1939 г., стр. 260, документ № 242).
Два авторитетни представителя на два империализма, демократичния и фашисткия, в критичния момент, предшествал войната, се заплашват един друг с името на революционер, когото агентите на ГПУ в течение на години наред щателно се опитваха да очернят като „агент на империализма”. Могат да се приведат и други свидетелства от същия тип. Но това едва ли е необходимо. Хитлер и Кулондр представляват във всеки случай по-сериозни политически експерти, отколкото Давид Сикейрос и Ломбардо Толедано.
В качеството на бивш революционер, Сталин разбира, че ходът на войната ще се превърне в могъщ тласък за Четвъртия Интернационал, в това число и в СССР. Ето защо сталин даде на своите агенти заповедта: да приключат с мене, колкото може по-скоро.
Общите политически съображения по този начин говорят без съмнение, че организацията на покушението от 24 май можеше да произтича само от ГПУ. Не е лошо, обаче, да се приведат и допълнителни емпирически доказателства:
1. През последните седмици преди покушението мексиканската преса беше пълна със слухове за съсредоточаване на агенти на ГПУ в Мексико. Много в тези съобщения беше лъжа. Но ядрото на слуховете беше правилно.
2. Прави впечатление изключително високата техника на покушението. Убийството не успя вследствие на една от онези случайности, които влизат като неизбежен елемент във всяка война. Но подготовката и изпълнението на покушението поразават с широтата, обмислеността и щателността си. Терористите прекрасно знаят разположението на къщата и вътрешния й живот. Те доставят полицейски обзавеждане, оръжие, електрическа пила, морски стълби и пр. Те с пълен успех блокират външната полицейска охрана, парализират вътрешната стража чрез правилна стратегия на огъня, проникват в помещението на жертвата, стрелят безнаказано в течение на 3-5 минути, хвърлят запалителни бомби и напускат арената на нападението без следи.
Такова мероприятие не е по силите на частна група. Тук е видна традиция, школа, големи средства, широк избор на изпълнители. Това е работа на ГПУ.
3. В строго съответствие с цялата система на ГПУ, грижата за това, да се насочи следствието по лъжлива следа, беше включена още в самия план за покушението. Блокирайки полицаите, извършителите на покушението крещяха: „Да живее Алмазан!” Изкуствен крясък през нощта, пред пет полицаи, от които тримата са спяли, е преследвал едновременно две цели: да отвлече, макар и за няколко дни или часа, вниманието на бъдещото следствие настрана от ГПУ и неговата агентура в Москва и да компрометира привържениците наединия от кандидатите в изборите за президент. Да се убие единият противник и да се хвърли сянка върху другия, е класически похват на ГПУ, или по-точно на неговия вдъхновител Сталин.
4. Нападателите имаха със себе си няколко запалителни снаряда, два от които хвърлиха в стаята на внука ми. Участиците в покушението преследваха по този начин, не само убийство, но и пожар. Единствената им цел при отва можеше да бъде унищожаването на моите архиви. От отва е заинтересуван само Сталин, тъй като архивите имат за мене изключителна ценност в борбата срещу московската олигархия. С помощта на своите архиви аз разобличих, в частност, московските съдебни фалшификации. Още на 7 ноември 1936 г ГПУ с огромен риск за себе си, похити в Париж част от моите архиви. То не забрави за тях и през нощта на 24 май. Запалителните снаряди представляват от само себе си по този начин нещо като визитната картичка на Сталин.
5. За престъпленията на ГПУ крайно характерно е разделението на труда между тайните убийци и легалните им „приятели”: още по време на подготовката на покушението, заедно с нелегалната ранота на конспирацията, се води открита клеветническа кампания с цел компрометиране на набелязаната жертва. Същото разделение на труда продължава и след извършване на престъплението:терористите се скриват; на откритата арена остават техните адвокати, които се стараят да насочат вниманието на полицията по лъжлива следа.
6. И накрая, не може да не се обърне внимание на отклика на световния печат: вестниците от всички направления открито или мълчаливо изхождат от това, че покушението е дело на ГПУ; само вестниците, субсидирани от Кремъл и изпълняващи неговите поръчки защитават противоположната версия. Това е неопровержима политическа улика!
7. Най-важното и най-убедително доказателство за това, че покушението е организирано от ГПУ, представлява обаче фактът, че всички участници в покушението са или членове на компартията или нейни най-близки „приятели”, при което най-отговорните от тях заемаха командни постове в онези от частите на испанската армия, които стояха под прякото командване на ГПУ („Пети полк” и „Интернационалните бригади”).
(Следва Част 3)
Благодарствено стихотворение към великит...
Източници за проучване на престъпленията...
Психодиагностика на деца и подрастващи. ...
1947- Алън Фостър Дълес-първият шеф на Ц...
