НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО (пред Европа и Глобуса) ПРЕДСТОИ ...
Д-р инж. Илия Ганчев
След като прочетох забележителната реч на Сара Вагенкнехт пред немския Бундестаг на 26.01.2012 г. („Да бъдеш управляван от организираните пари е точно толкова лошо, колкото от организираната престъпност!”
си зададох следния засягащ миналото въпрос:
Дали немският народ още веднъж ще бъде поставен пред фашизма?
Защото, когато Капиталът не намери никакъв друг метод да спаси за себе си награбеното, той намира екстремни решения ... Само дето разликата днес е в това, че Великите сили вече не са само САЩ, Англия и Германия/Япония. Поради това сега бъдещето не може така лесно да се сравни с миналото.
И все пак ... Съвременният капитализъм се приближава към своя край. Когато попитаха през февруари 2009 г. известния американски социолог Имануил Уолърстейн, какво предстои след него, той отговори приблизително по следния начин: или нещо по-добро, или обаче нещо много по-лошо ...
(Имануил Валерщайн - След 30 години няма да има вече капитализъм)
Това са, разбира се, някои „трепкащи в пространството” мисли!
А Вагенкнехт казва очевидни истини:
„... Почти всички гешефти, които предизвикаха финансовия крах през 2008, останаха легални и си продължават непроменени. ...”
„ ... Ние изглежда винаги трябва да спестяваме само заради това, щото отново и отново да можем да си позволим такива безгрижни рундове от спасителни пакети за банките. Това е една непоносима политика! ...”
„ ... Финансовата стабилност е обществено благо. Поради това финансовият сектор не може да се намира в ръцете на безотговорни смукачи и ловци на печалби, а в обществени ръце, защото това е единственият шанс, банките да бъдат регулирани и да бъдат задължени да изпълняват своята задача. Не се ли разбра най-после, че тяхната задача не е да спекулират, а да бъдат слуги на реалната икономика ...”
Нека да напомним още веднъж казаното от Уолърстейн през 2009:
1. Изключителното в днешната ситуация се определя от това, че настъпва СИСТЕМНА КРИЗА.
2. Капитализмът е всеядник, който постоянно се стреми към най-високоата печалба и не се задоволява с малки, маргинални печалби.
3. Реалните акумулационни възможности на тази система се сблъскаха със своите граници!
4. От раждането на капитализма през втората половина на 16-ти век той живее от разликите в богатствата между Центъра, където се вличат печалбите, и все по-обедняващите периферии.
5. Завръщането „на лов” в Азия и Латинска Америка сега представлява едно нерешимо предизвикателство за доминираното от Запада световно стопанство.
6. На Запада ще му е все по-трудно да контролира цената на акумулацията: цените на суровините, нивата на заплащане на наемен труд и данъци нарастват от десетилетия.
7. Заминаващият си в момента КРАТЪК НЕОЛИБЕРАЛЕН ПЕРИОД можа само временно да забави тази тенденция.
8. Най-новата криза е сравнима с разпадането на европейската феодална система и нейната замяна от капитализма.
9. Заминаващият си капитализъ е система, която по забележителен начин и необичайно произведе най-многото стоки и най-голямото богатство.
10. Въпреки вредите за околната среда и обществата, той даде възможност на възможно най-големия брой хора да водят рационален и интелигентен живот.
11. Обаче, кризата на капитализма предполага понастоящем една „ФАЗА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ХАОС”.
12. Доминиращите политически актьори, преди всичко западните корпорации и държави, се опитаха да направят всичко, за да създадат отново равновесие.
Уолърстейн е убеден, че това по всяка вероятност няма да им се отдаде!
13. Според него „най-интелигентните вече са разбрали, че трябва да бъде организирано нещо съвсем ново”.
Уолърстейн казва в заключение:
"Днес положението се вижда в Порту Алегре значително по-ясно отколкото в Давос!”
От тези негови думи разбираме, че споменатата интелигентност премества географското си местоположение.
Засега различните „актьори” вече действат подсъзнателно и без план да създадат нови условия.
