Ото Куусинен за Георги Димитров
Ето какво е записала жената на Куусинен в спомените си, издадени в СССР, Австрия, Германия и Швейцария:
„„Димитров работеше в различни отдели на Коминтерна, но всеки път му се налагаше да го местят: интересуваха го само пиенето и жените. Когато възмущението и оплакванията достигаха предел, го препращаха някъде. В Коминтерна просто се отказваха да работят с него. ... Ото (Куусинен) ми каза, смеейки се: „Никой не иска да се свързва с Димитров. Къде да го дяна? По-добре, може би, е да го изпратим обратно на Балканите”. И го изпратиха. Заедно с другите учащи се в Ленинската школа – Танев и Попов. След няколко години ги препратиха в Берлин.” (Куусинен А. Господь низвергает своих ангелов. Петрозаводск, 1991. С. 68).
„Димитров работал в различных отделах Коминтерна, но всякий раз его приходилось смещать: его интересовали только выпивка и женщины. Когда возмущение и жалобы достигали предела, его куда-нибудь переводили. В Коминтерне попросту отказывались с ним работать... Отто (Куусинен. — Сост.) сказал мне, смеясь: „Никто не хочет связываться с Димитровым. Куда его деть? Лучше, наверное, отправить обратно на Балканы". И отправили. Вместе с двумя другими учащимися Ленинской школы — Таневым и Поповым. Через несколько лет их перевели в Берлин” (Куусинен А. Господь низвергает своих ангелов. Петрозаводск, 1991. С. 68).
Ото Вилхелмович Куусинен (Otto Ville Kuusinen), р. 22.09.1881 във Финландия, починал на 17.05.1964 в Москва) е финландски и съветски политически деец. От 1921 до 1939 – секретар на Изпълнителния комитет на Коминтерна.
По време на съветската окупация на Финландия (1939-40) е поставен за премиер на Финландия.
От март 1940 до юли 1965 е председател на президиума на ВС на Карло-финската ССР.
Успява да преживее чистките на Сталин, като никога не се е застъпил за близките му Троцки, Бухарин и др.
От 1940 до 1957 е зам. председател на Президиума на ВС на СССР и член на ЦК на ВКП(б) / КПСС.
Айно Андреевна Куусинен Aino Kuusinen ( Turtiainen) (3.5.1886 – 1.9.1970) – финландкса комунистка, жена на Ото Куусинен.
1931-1933 рабити в САЩ, а в 1934—1937 в Япония, сътрудник на Коминтерна и Разузнавателното управление на Червената армия. Сътрудник на Рихард Зорге. През 1937 отзована в Москва.
На 1 януари 1938 г е арестувана. Осъдена от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 8 години Изправително-трудов лагер. (Лагер в Казахстан). През 1946 г излиза от ИТЛ-а, но през 1947 отново е арествувана и заточена в Кустанайския район. Ото Куусинен не е правил опит да се застъпи за жена си пред Сталин, макар че тя е отказала да даде показания срещу него по време на разпитите. Напуска СССР и заминава за Финландия през 1965 година.
