Поглед към „глобализацията” от далечината на 1902-1916 година – Част 1
Време, в което 300 милионен Китай е бил полуколония, разпокъсана на няколко сфери на влияние. Свят, в който са живеели по-малко от 2 млрд души.
През 1902 г в Лондон и Ню Йорк излиза съчинението на английския икономист Джон Хобсън „Империализмът”. Авторът е дал много добро и обстойно описание на основните икономически и политически особености на империализма.
През 1910 г във Виена излиза съчинението на австрийския марксист Рудолф Хилфердинг „Финансовият капитал”. Това съчинение представлява извънредно ценен теоретичен анализ на „най-новата фаза в развитието на капитализма – такова е подзаглавието на книгата на Хилфердинг.
Всичко казано в огромния брой статии на тази тема в списанията и вестниците от онова време не е излизало извън идеите, изложени или обобщени от посочените двама автори. Числата, приведени в „Анали на Германската империя” (1911) и „Статистически сборник на САЩ за 1912”, ясно говорят за КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И МОНОПОЛИТЕ. Грамадният растеж на промишлеността и забележително бързият растеж на съсредоточаване на произвоството във все по-големи предприятия са една от най-характерните особености на капитализма. Особено интересно в тази насока е изследването на професора от Хайделбергския университет Херман Леви „Монополи, картели и тръстове” (Йена, 1909) въз основа на данните за икономическото развитие на Великобритания.
Половин век преди това, когато Маркс е писал своя „Капитал”, свободната конкуренция е изглеждала на огромното мнозинство икономисти като „природен закон”. Официалната наука се е опитвала да убие чрез заговора на мълчанието съчинението на Маркс, който доказа чрез теоретичен и исторически анализ на капитализма, че свободната конкуренция поражда концентрация на производството, а тази концентрация на известна степен от своето развитие води към монопол. Сега монополът беше станал факт. Икономистите изписваха планини от книги, които описваха отделните прояви на монопола и в хор продължаваха да заявяват, че „марксизмът е опроверган”. Фактите показваха, че разликите между отделните капиталистически държави, например относно протекционизма или свободната търговия, обуславят само несъществени разлики във формата на монополите или във времето на появяването им, а пораждането на монополите от концентрацията на производството е общ и основен закон на съвременния стадий от развитието на капитализма.
През 1914 г. немският икономист Теодор Фогелщайн написва съчинението си „Финансовата организация на капиталистическата индустрия и образуването на монополите”. Там четем следното:
„От периода преди 1860 г. могат да се приведат отделни примери на капиталистически монополи; в тях могат да се открият зародишите на формите, които днес са толкова обикновено нещо; но всичко това безспорно е предисторическо време за картелите. Истинското начало на съвременните монополи се отнася най-рано към 60-те години на 19 век. Първият голям период в развитието на монополите започва от международната депресия в индустрията през 70-те години и трае до началото на 90-те години на 19 век.” „Ако се разгледа въпросът в европейски мащаб, то крайната точка в развитието на свободната конкуренция са 60-те и 70-те години. Тогава Англия завърши изграждането на капиталистическата си организация от стар стил. В Гермнаия тази организация влезе в решителна борба със занаятите и домашната промишленост и започна да си създава свои форми на съществуване.”
„Големият прелом започна с краха през 1973 г., или по-точно, с депресията, която го последва и която – с едва забележимо прекъсване в началото на 80-те години и с необикновено силен, но кратък подем към 1889 г. – запълва 22 години от европейската икономическа история.”
„През краткия период на подем, 1889-1890 г., извънредно много си служеха с картелите за използване на конюнктурата. Необмислената политика покачваше цените още по-бързо и още повече, отколкото това би станало без картелите, и те почти всички безславно загинаха „в гробницата на краха”. Минаха още пет години на лоши сделки и ниски цени, но в промишлеността вече не цареше предишното настроение. На депресията не гледаха вече като на нещо, което се разбира от само себе си, в нея виждаха само една пауза пред нова благоприятна конюнктура.
И ето че картелното движение навлезе в своя втори период. Вместо преходно ялвние картелите стават една от основите на целия стопански живот. Те завладяват промишлените клонове един след друг и на първо място обработката на суровини. Още в началото на 90-те години, като организираха коксовия синдикат, по чийто образец бе създаден каменовъгленият синдикат, картелите си изработиха такава картелна техника, по-далече от която движението всъщност не отиде. Големият подем в края на 18 век и кризата през 1900-1903 г. се намират – поне в минната и металургичната промишленост – за пръв път изцяло под знака на картелите.И ако тогава това изглеждаше още като нещо ново, сега за широкото обществено съзнание стана очевидна истина, че като общо правило свободната конкуренция е лишена от големи области в стопанския живот.”
Картелите в Германия и САЩ са описани подробно в следните книги:
Д-р Якоб Рисер, „Германските големи банки и тяхната концентрация във връзка с общото развитие на стопанството в Германия” (1912);
Д-р Фриц Кестнер, „Принудителното организиране. Изследване върху борбата между картелите и другите” (1912);
Проф. Роберт Лифман, „Дружества за участие и финансиране. Изследване върху съвременния капитализъм и същността на ценните книжа” (Йена, 1909).
Конкуренцията се превръща в монопол. Получава се гигантски прогрес в обобществяването на производството. По-специално се обобществява и процесът на техническите изобретения и усъвършенствания.
Това вече съвсем не е старата свободна конкуренция на разпокъсани и незнаещи нищо един за друг стопани, произвеждащи за продаване на неизвестен пазар. Концентрацията е стигнала дотам, че може да се направи приблизителна сметка на всички източници на суровини (например железорудни находища) в дадена страна и дори, както ще видим, в редица страни и в целия свят. Не само, че се прави такава сметка, но тези източници се заграбват в едни ръце от гигантските монополистични съюзи.
