Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2011 13:28 - За т.н. „държавни дългове”, които в момента изглеждат безкрайни
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 678 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.12.2011 13:30


За т.н. „държавни дългове”, които в момента изглеждат безкрайни

 

         Всички разбраха вече, че светът е свръхзадлъжнял!

         Кенет Рогоф, бившият главен икономист на МВФ и Кармен Райнхард дадоха оценка на финансовите кризи през последните 400 години в книгата си, излязла през 2009 г – „Този път всичко е по-друго”. Те установиха, че едно народно стопанство започва да има сериозни проблеми при състояние на дълга от около 80 %.

         Индустриалните нации прекрачиха тъкмо тази граница. Освен това тези държави имат много „нефинансирани задължения” – пасиви без обосновка за разходите, като например за социално осигуряване и здравеопазване.

Дълговете трябва да се връщат, в това няма съмнение. Но как?

Теоретичните възможности са три:

1. висок икономически растеж;

2. инфлация;

3. опростяване на дългове и фалити, включително и държавни фалити и валутни реформи.

         В учебниците по икономика има много формули, но все пак човек се замисля. Примерно по това, че политикоикономическите мерки винаги имат троен ефект -  първо, върху конюнктурата, второ, върху растежа (алокативен) и трето, върху разпределението (дистрибутивен).

Нека сега оставим първия и втория и се занимаем малко по-конкретно само с третия ефект:

Високите дългове са били направени отчасти и с цел да се поддържа конюнктурата в ход. Това сега става пречка за нас. Когато се направят дългове, за да се инвестира в инфраструктура, образование и наука, резултатите могат да бъдат положителни. Но не подлежи на съмнение, че сегашното ниво на дълговете не е необходимо за осъществяване на икономически растеж.

 Така че нека да разгледаме по-точно дистрибутивния ефект на дълговете. Ханс-Вернер Зин говори в тази връзка за един „гигантски имуществен покер”, на който сме свидетели.

Нека разгледаме най-развитата в икономическо отношение европейска държава: Изчислението показва, че на всеки федерален гражданин му се падат по 25.000 евро от дълга. Но: Дълговете за единия ВИНАГИ са позитиви (имущество) за другия. Иначе не би могло и да бъде!

Следователно, когато държавите имат много държавни заеми и когато са задлъжнели, някой друг държи по друг начин тези кредити.

Кредитите ги държат при сегашната световна икономика нациите и вложителите с парични средства: Германия и няколко други европейски държави, Китай и Япония. Дългове имат по-скоро южните държави и преди всичко САЩ. Точно тук се вижда първата размерност на имуществения покер.

Немските вложители имат парични имущества във вид на срочни пари, застраховки живот и пенсионни претенции. А застрахователите на живот държат освен всичко друго и много кредити. Следователно, чрез инфлация и опростяване на дългове ще бъдат оправдани онези, които относително погледнато са свръхзадлъжнели – т.е. ще се прехвърли имущество и покупателна сила безвъзмедно в САЩ и Южна Европа. Ако обобщим, държавите общо ще се освободят от дългове за сметка на вложителите.

В момента също може да има супергарантирани кредити, които заслужават ААА или най-малко АА. Но в тези кредити днес потъва всичко, така че лихвите са два или по-малко процента. Инвеститорите биват приканвани към разплата при ниски печалби и инфлация.

От друга стана обаче дълговете, които Вие правите като частни лица, за да финансирате примерно жилище, в един или друг вид остават. При следвоенната немска валутна реформа през 1948 г. ипотечните дългове са били редуцирани само в съотношение 2:1, а паричните имущества са били смачкани драстично в отношение 10:1.

Трябва дебело да подчертаем следното:

Предметни имущества във вид на благородни метали, високостойностни недвижими имоти, земеделска земя и гори, както и акции са базата за едно здравословно изграждане на имущество, а не хартийките и банковите продукти.

Антропологът Дейвид Гребер написа тази година една превъзходна книга на тема дългове („Debt: the first 5000 Years”). Тя заслужава според много икономисти специално внимание, но в нея има един централен момент, а именно, че още в древна Асирия редовно е имало редовно въникване на дългове. Гребер отчетливо показва, че първо са възникнали не парите (те са се появили като монети едва около 600 години преди Христа), а дълговите взаимоотношения.

При първите човешки обединения следователно не е имало анонимна обмяна както на пазара, а дългови отношения и системина взаимни задължения. Това е твърде логично. Нашите дълечни предшественици не са можели винаги, когато им потрябва нещо от съседа, веднага да го заменят с друго подходящо нещо.

От обществена гледна точка е непоносимо, когато има две системи от правила – едната за кредиторите, а другата за длъжниците.

Днес е така: когато дългове се направят от частни лица, те трябва във всеки случай да ги изплатят обратно. Обаче държави, банки и свръхбогати не рядко могат да поемат много евтино дългове, за да финансират разходи или да печелят пари чрез дългове. И на всичкото отгоре, когато не могат да ги върнат, те получават опростяване на дълг или обществена подкрепа, както е сега случаят със банките и високо задлъжнелите страни (къде ние спасяваме всъщност само банките и супербогатите!).

В такъв момент са започвали обикновено в историята повечето революции!

         Така че, възмутете се, но преди това помислете добре СРЕЩУ КОГО!




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3308615
Постинги: 3367
Коментари: 877
Гласове: 884
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30