Как през декември 1949 вождът на нашата мама словославеше нашия баща

На тържествения прием в Кремъл по случай 70-годишнината на Сталин на 22 декември 1949 г., на който присъстват в президиума Мао Цзе-дун, Вълко Червенков, Матиаш Ракоши, Валтер Улбрихт и др., секретарят на ЦК на БКП и пореден любим вожд Червенков произнася словославещата си реч към бащата на всички народи, в което особено интересни са следните две изречения:

"Българските комунисти ще бъдат предани докрай, до последно издихание ..., ще се учат да работят и да побеждават по сталински, да бият и унищожават враговете на народа също така по сталински!"

И накрая: "Позволете ми да Ви предам, любими Йосиф Висарионович, благодарственото писмо, подписано от 5 милиона трудещи се на България - почти цялото възрастно грамотно население на нашата страна".

Е, при малко над 7 милиона жители към есента на 1949 г., Червенков безусловно е № 1 у нас по събиране на подписи!

И на 24 декември радостната буря не спира и на първа страница органът на ЦК на БКП „Работническо дело” излиза с уводна статия от Червенков:

„На нашия учител и баща”

„Стотици и стотици милиони хора по цялото земно кълбо – от изток до запад и от север до юг – отправят днес пълни с дълбока признателност и гореща любов погледи към своя велик вожд и учител, към скъпия Йосиф Висарионович Сталин, от чисто сърце, от цялата си душа му изпращат най-горещи приветствия, желаят му най-крепко здраве, дълги, дълги години живот и работа за радост и щастие на съветския народ и на всички народи в света, на всички, в гърдите на които бие честно сърце, на които са скъпи мирът, демокрацията и социализмът.”

. . . . .

„Нашият народ дълбоко обича другаря Сталин, счита го за свой вожд, и няма у нас по-голяма чест, по-голямо щастие от щастието и честта да се борим, работим и побеждаваме, следвайки неговото учение, неговите съвети и неговия пример.”

. . . . .

„Другарят Сталин е велик покровител на българската национална независимост.”

. . . . .

„Ето защо българо-съветската дружба и верността към дръгаря Сталин са слънце и въздух за българската нация.

Ето защо Комунистическата партия и българските трудещи се с радост и лщбов наричат другаря Сталин свой вожд и вървят след него.

Да живее нашият велик учител и вожд – любимият и роден Иосиф Висарионович Сталин!”

Няколко дни преди това под диктовката на нашия „учител и баща” българо-съветските сталинисти с общи усилия бяха изтезавали зверски и обесили ръководителят на БКП в борбите й по време на втората световна война, Трайчо Костов, в същия процес осъдиха на доживотен затвор и ръководните комунисти и стопански дейци проф. Иван Стефанов Хаджиматеев, министър на финансите, Никола Павлов Колев, зам. министър на строителството, Никола Начев Петков, зам. председател на Държавния комитетпо икономически и стопански въпроси, Борис Андонов Христов, търговски представител в СССР (15 г. затвор), Цоню Стефанов Цончев, управител на Бългаската народна банка (15 г.), Иван Славов Гевренов, директор на Обединена каучукова индустрия (доживот), Иван Георгиев Тутев, директор на Външната търговия (доживот), Благой Иванов Хаджипанзов, съветник в югославското посолство (15 г.), Васил Атанасов Ивановски, инструктор в отдел Агитация и пропаганда (12 г.), Илия Иванов Баялцалиев, полититески р-л в Обединена строителна индустрия (10 г.).

Отдъхналият от враговете и диверсантите народ проведе няколко дни след това „свободните избори” за народно събрание.

Бъдещата столетница беше пребита и вкарана окончателно в правилния сталински път, от който, както видяхме, трудно се излиза ...