Дневният ред на БСП: Социализъм или Герговизъм – Част 2

В пространното си изказване пред разширеното заседание на НС на БСП (12.11.2011) Стефан Данаилов каза между другото:

„Какво правим от тук нататък си задавам въпроса, какъв ще е дневният ред на нашата партия?”

         Това е въпросът на въпросите разбира се и голяма помощ за решаването му чрез събуждане на социалистите е оказал журналистът Крум Благов на 7 ноември 2011:

         Със Салфетката на държавната трапеза

         Истинското обяснение (за първия милион) е много просто – пътят към богатството на Гергов минава през властта. В българския преход тя става врата към участие в приватизационни схеми, които позволяват придобиването на държавна собственост на нищожни цени.

         Часът на Георги Гергов удря, когато премиер става проф. Любен Беров. Двамата се познават. Гергов дори се хвали, че лично е препоръчал на Беров за министър на земеделието Георги Танев – негов стар приятел. Танев, когото комисията по досиетата освети като агент с псевдонима Милков, работил от 1980 г. за пето управление на Държавна сигурност (УБО), влиза в кабинета на 30 декември 1992 г. и остава на този пост до 17 октомври 1994 г. Той си взема за съветник Георги Гергов и през тези две години бившият директор става едър собственик.

         Гергов казва, че останал в министерството шест месеца. Следователно още е бил съветник на Танев, когато на 23 април 1993 г. се вписва като едноличен търговец в Пловдивския окръжен съд. Получавах заплата от 600 лева, а те продаваха предприятия за по 2 милиона, които се изплащаха за 6 месеца. И тези преписки минаваха през мен. Реших – отивам в частния бизнес! – казва бившият държавен служител. Ясно е, че при този вид приватизация той е предпочел да е сред купувачите вместо сред продавачите. А това не е било трудно с помощта н аминистъра – през 1993 г. със заповед на Георги Танев се създават фирми, чрез които Гергов влиза с мажоритарен дял във фуражния завод в с. Труд, оценен на 8 млн. лева, и мелницата в Калояново.

         Дори в зората на приватизацията обаче са нужни пари. Затова Гергов се включва в играта в съдружие с пловдивските брокери – Христо Данов и Христо Александров, главен акционер в „Агробизнесбанк”, известен с прякора си Ицо Салфетката. Те чрез своята фирма „Финком” АД заедно с Гергов стават акционери в създаденото дружество „Агро ИГ” ООД, където брокерите имат 40 процента. Н асвой ред „Агро ИГ” ООД участва с минимален дял в „Тракия агро холдинг” АД. Там парите пак дават брокерите, а преседател на борда на директорите е бившият съветник на министъра. Няколко месеца по-късно чрез фирмата „Мил – Екс” ООД Гергов вече е управител на мелницата в Калояново.

         Само две години след като излиза от коридорите на властта, бившият директор купува няколко селскостопански предприятия в Пловдивско, Старозагорско и Хасковско. Няма равен старт – казва по този повод Гергов, - не може аз, който съм бил директор, да имам еднакви позиции с този, който е бил никой. Моите контакти и опитът ми остават.

         Скоро обаче брокерите закъсват финансово. Техните фирми и трезорът им „Агробизнесбанк” са обявени в несъстоятелност. След продължили 14 години дела Христо Александров и останалите подсъдими са оправдани, тъй като според поправка в закона от 2001 г. раздаването на заеми без покритие не е престъпление. Досега един път съм фалирал – заради фуражния завод. Продадох го, върнах си кредита от 9 млн. стари лева към „Хебросбанк” и продължих напред – признава Гергов. За Александров той си позволява да прави публично язвителни коментари, но към Георги Танев и проф. Любен Беров си остава винаги признателен. През 1998 г. бившият премиер и Гергов даже основават общо дружество – „Агропродукт Б”, в чийто съвет на директорите влиза още един министър на Беров – Христо Тотев.