Дневният ред на БСП: Социализъм или Герговизъм – Част 1

В пространното си изказване пред разширеното заседание на НС на БСП (12.11.2011) Стефан Данаилов каза между другото:

„Какво правим от тук нататък си задавам въпроса, какъв ще е дневният ред на нашата партия?”

         Това е въпросът на въпросите разбира се и голяма помощ за решаването му чрез събуждане на социалистите е оказал журналистът Крум Благов на 7 ноември 2011:

         ГЕРГОВ ЗАМЕНЯ КОКОШКА ЗА КОН

         Забележително съвпадение е, че не само Илия Павлов започва с един стар „Вартбург”. Кола от легендарната соцмарка е имал и друг от днешните милионери – Георги Гергов. Той обаче не го продава, а го използва, защото с жена си отглеждали фъстъци.

         За разлика от Моллов, Гущеров, Недялков и Павлов Гергов израства на село и е свикнал с тежкия труд от малък. Роден е на 12 декември 1956 г. в с. Джурилово, Врачанско. Твърди, че прадядо му бил първият кмет на селото, а през 1932 г. става министър без портфейл в земеделието. Според Енциклопедията на правителствата на България обаче през този период такъв пост не е имало.

         Когато е на 8 години, семейството му се мести в пловдивското село Ягодово. Били много бедни – на 12-годишна възраст Гергов за първи път обува „пътъчки”. Дотогава ходел с цървули. Записва във ветернарния техникум в Стара Загора, но прекъсва поради липса на средства. Татко беше ял от храната на животните, а аз ще уча ... – обяснява той. По въпроса за средното си образование Георги Гергов има две версии. Според първата завършил техникума задочно, според втората – учил в гимназията в Пловдив, където се запознал с жена си Вили. Съвсем сигурно е, че след това става агроинженер в днешния пловдивски Аграрен университет, който през септември 2008 г. го прави свой почетен доктор.

         На 26 години Георги Гергов е приет за член на БКП. Започва работа като зоотехник и израства до директор. Бил съм бригадир в ТКЗС, технолог, селски кмет – спомня си с умиление той, когато БСП е на власт. През 1984-1985 г. вече управлява държавното предприятие „Свиневъдство” в с. Маноле и се хвали, че отглежда 160 000 свине. Григор Стоичков, тогава заместник-премиер, ми каза, че го помни още оттогава като член на „партийно-стопанския актив” (тогава актив наричат елита).

         Според обстоятелствата обаче историята, която разказва, има и друг вариант. По време на управлението на Иван Костов също като Гущеров Георги Гергов се изкарва репресиран от комунистите – през 1986 г. го „отлъчили” от партията, защото баща му гледал частно 50 прасета, и не го пуснали да следва в Съветския съюз. Това е странно, защото Гергов посреща 10 ноември 1989 г. като директор на свинекомплекса и дори очаквал правителството на Филип Димитров да го уволни като „мръсен комунист”. Но областният управител Стефан Стоянов (баща на бившия президент Петър Стоянов) го оставил на поста заради качествата му на специалист. По това време той, по собствените му думи, започва частен бизнес.

         За старта си през годините Гергов дава различни обяснения – веднъж натрупал пари от внос на колбаси от Гърция по времето на Филип Димитров, друг път – от износ на зърно и внос на соя. Признава, че първия си милион не може да обясни: От закуски не става – или идва при теб, или не. При мен просто става.