Реч на Оскар Лафонтен на 23.10.2011 в Ерфурт пред Програмния конгрес на немската партия ЛЕВИЦАТА (Втори конгрес, второ заседание)

         Скъпи другарки и другари, скъпи приятелки и приятели, уважаеми гости,

         Ние живеем в диктатурата на финансовите пазари и всички наши критици имат право, когато ни поставят въпроса: Защо всъщност партията Ви не се представя по-добре?

         Темите на нашата партия се намират на улицата. Самите ние трябва да си поставим въпроса: Защо не се представяме по-добре?

         Защото никога не сме били така необходими, както в днешното време – във времето на диктатурата на финансовите пазари, при която социалната държава се разгражда и в целия свят се разпространяват гладът и безработицата.     (00:42)

         Ние имаме задача да направим по-разбираемо нашето желание. Затова, с оглед на диктатурата на финансовите пазари, ще кажа следното: Нашият стремеж е ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБНОВЯВАНЕ! Ние трбява да кажем, какво разбираме под демокрация. Ще повторя отново: Демокрацията е обществен ред, при който се прокарват интересите на мнозинството. Когато кажем това, не е достатъчно. Но когато допълним, че в общество, в което заплатите и пенсиите намаляват, социалните дейности се съкращават и интересите на мнозинството не се защитават, в резултат на което нямаме демокрация, само тогава е налице сблъсък с другите политически партии.    (01:32)

         И ако не им харесва тази постановка, тогава трябва да поставим въпроса – също и на тези, които ни критикуват в медиите: А Вие какво разбирате под демокрация? Наистина ли сте на мнение, че е достатъчно всеки 4 години да се пуска изборната бюлетина? Не – нещо липсва!

         Ние искаме обществен ред, при който управлява не е едно малцинство, а при който се прокарват интересите на мнозинството. От друга страна, що се отнася до слабите, ние винаги сме били и партията на малцинствата. Да, нашата сила е също и в това да преставяме малцинства. И за да изясня това напълно, ще Ви кажа: Аз безкрайно се ядосвах около дискусията за антисемитизма. Защо?

         Една партия, която се опира на Маркс и Роза Люксембург, в чиито редове е Грегор Гизи, няма нужда да бъде поучавана по това. (апл.) Ще посоча следния аргумент, който винаги ме е мотивирал да бъда активен в лявото пространство:

         Аз съм убеден, че ако фашизмът отново би надигнал отвратителната си мутра и би преследвал евреите, тогава Левицата първа би отишла на барикадите! Затова ние не сме хората, които да приемат подобни обвинения.          (03:09)

         Това, от което ние се нуждаем, когато вятърът на промениет вее, е, въпреки силата на вятъра да поемем честен път, и за този път днес искам да напомня и да приведа някои примери в тази насока:

         Когато ръководството бъде нападано – и това го казвам като човек, който дълги години е бил на ръководни постове – тогава ръководството се нуждае от солидарността на цялата партия, даже и тогава, когато то прави грешки!      (03:42)

         Ще Ви дам пример: Когато прочетох във вестниците, че е било написано това несполучливо писмо до Фидел Кастро, и когато после прочетох, как едната или другия са се отклонили от  нас, бих желал да Ви кажа, какво отговорих на въпроса на един журналист. Аз му казах: Да, аз критикувам Гезине Льоч и Клаус Ернст, критикувам ги, че те са решили да пратят писмо на човек, който е допуснал на територията на Куба да се създаде затвор с инквизиции – а именно базата Гуантанамо -, в който са били задържани противоправно хора. И добавих: Недопустимо е да се изпраща поздравителен адрес на такъв човек. Тогава журнализтът ме прекъсна: Ама това не беше Кастро, това беше Буш! – Така е, казах му, имаш право. Но същия този Буш го приветстваше цяла Германия и целия свят. Така че, скъпи другарки и другари, питам: къде са тук мащабите?!      (04:39)

         Ние се нуждаем от честни действия и не бива да се оставяме да бъдем вкарвани в състояние на самоотбрана от другите. Затова Ви посочих случая с Куба. И щом като говорим тук и за Америка и разсъждаваме за другите партии, тогава да си спомним за Мадлин Олбрайт, външната министърка: Веднъж я бяха запитали, дали биха могли да бъдат оправдани санкциите спрямо Ирак, довели до смъртта на 600 000 деца. А тя отговори: Да! – Къде са тогава измеренията на обществото на западните ценности, когато подобни хора се превъзнасят и се вярва, че други пък трябва да се сочат с пръст?!      (05:22)

         Така че честната дейност и солидарността с ръководството е първото нещо, което исках да засегна.

         Второто нещо е, да не се заплитаме в ненужни дискусии, когато става въпрос за конкуренцията с други партии. При някои разговори не веднъж съм чувал, че предварително трябвало да се правят коалиции, преди преговорите за правителство. Драги приятели, това е погрешно. Ние сме в лоялно съревнование с другите партии.

         Ние трябва да изясним собствения си профил! Коалиционни преговори се водят след избори, а не преди избори!   (06:08)

         Аз препоръчвам честни действия също и спрямо ГСДП и Зелените. Чета тук и там, че трябвало да се държим по-грижовно с тях. Но кой отказваше сътрудничестото? Кой го отказа в провинциите Тюрингия, Саксония-Анхалт, Кекленбург-Предна Померания, Хесен, Северен Рейн-Вестфалия и накрая и в Хамбург? Та това бяха социалдемократите! Откъде-накъде някои от нас мислят, че ние трябвало да променим отношенията? Те имат нужда от промяна, скъпи приятелки и приятели!            (05:45)

         И още нещо, което считам, че е сериозно: Ние сме готови за сътрудничество. Ние желаем лоялно политическо съревнование. Ние искаме обаче лоялни взаимоотношения. Но по този въпрос трябва да кажа следното: Докато ГСДП и Зелените изискват да бъдем наблюдавани от Службата за национална сигурност, докато те мислят, че трябва да прилагат в демократичното съревнование методи на полицейската държава, дотогава от тях ще искаме да се променят, а не партия ЛЕВИЦАТА, която би отхвърляла такива методи!         (07:25)

         Спорът за участие в правителството е безсмислен. Аз наистина бих помолил да не го водим повече! Въпросът, дали ще управляваме или не, изобщо не е въпрос. Пред Вас стои човек, който цели десетилетия е носил правителствена отговорност. Проблемът е винаги и единствено в това, дали в едно правителство ние ще можем да постигнем нещо добро за нашите избирателки и избиратели. И на този въпрос ние не отговаряме сами, а в крайна сметка избирателите и избирателките!  И когато след едно участие в управление ние сме осъществили нещо и сме получили добра оценка, едва тогава сме действали правилно. А ако след участие в правителство получим по-лош резултат, значи сме направили нещо погрешно. Това трябва да доработим и коригираме. В това е цялата същност!     (08:20)

         Но решаващото, дали една партия има успехи или не, наистина е онова, което Клаус Ернст каза тук чрез думите на Валтер Бениамин: Дали тя има правилни схващанияи дали е убедена в тези схващания. Да, ние трябва да сме убедени от Програмата, която днес приехме с такова огромно мнозинство. Тя не е някакъв стар исторически отговор на работническото движение. Тя е най-модерната програма с оглед предизвикателствата на диктатурата на финансовите пазари!       (09:00)

         Това, което, скъпи приятелки и приятели, беше възможното избягване на Фукушима, това беше „Леман Брадърс” за левите в целия свят, защото срутването на тази банка показа, че онова, което наричаме финансов капитализъм, почива върху огромни идеологически заблуди и , тази система трябва да бъде преодоляна! Да, няма никаква друга възможност, освен да се преодолее и премахне тази система. (09:35)

         И ние трябва да отхвърлим високомерието на другите партии спрямо нас. Когато днес отново чувам известните говорители да казват: „Левицата сама се поставя извън или взема решения за безсмислици” (това беше казано от един социалдемократически говорител), тогава аз мога да кажа само: Вие социалдемократи точно като Зелените през последните месеци и години възприемахте почти всичко, което Левицата беше предложила. Та вие винаги имахте погрешните рецепти. Вие само преписвахте! Не само Гутенберг е плагиат. И другите са плагиати, когато става въпрос за програматиката на ЛЕВИЦАТА – една социална и съвременна Левица.      (10:20)

         Само че това ние трябва да го представяме и със самочувствие и гордост, а не да падаме на колене, когато един или друг журналист отново се сети за старите клишета. Нали всички вие четяхте за кейнсианството – колко било назадничаво, колко било старомодно, как не съответствало на времето. И какво стана, когато „Леман Брадърс” рухна, а световната икономика стоеше пред дъното?

         Само кейнсианските рецепти се оказаха подходящи, за да бъде спасена тази световна икономика от срутване. Единствено ЛЕВИЦАТА дълги години се опираше на него. Относно това ние би трябвало да се гордеем, скъпи другарки и другари!

(11:05)

         А когато после ставаше въпрос да се регулират банките, дълги години казваха: Да, ама ЛЕВИЦАТА е безнадеждностаромодна. Тоест тя може да иска само публично-правни институции или одържавяване на банките. Да, обаче когато настъпи крахът, те все пак трябваше да одържавяват банки – все едно дали това бяха Обама, Гордън Браун или Саркози, или всики онези там, които трябваше да решават. Естествено и Меркел! Спомнете си за HRE, споменте си за IKB! Нали тях меркел се наложи да одържави. Тя нямаше друго решение, защото естествено, в обществен ред, при който банките са станали толкова големи, та в случая, когато рухнат, да помъкнат със себе си в пропастта цялата икономика, тя фактически вече одържави банки. Дойче банк е одържавена. Ние трябва да кажем само едно: не искаме този начин на одържавяване – загубите за обществото, а печалбите за едно малцинство. Ние искаме, щом загубите трябва да се носят от данъкоплатците, тогава и печалбите също да отиват при данъкоплатците. Това е отговорът на ЛЕВИЦАТА за сегашната криза! (12:08)

         ПОради липса на време ще завърша този въпрос накратко: Четем, че сега банките трябвало принудително да бъдат рекапитализирани от държавата. И от това едв али не трябва да ни закапе мед от езика. И че държавата трябвало почти с тоягата да принуждава банките да вземат парите на данъкоплатеца, за да могат те да продължават и по-нататък да постъпват както и досега.

         Това е мъдростта на меркелианците и саркозианците и на всички тези некадърници, които сега привличат данъкоплатците към отговорност, към която би трябвало да привлекат мошениците, които са извършили престъпленията, скъпи другарки и другари!         (12:55)

         Още малко и да им кажем: хайде да вземем да се съгласим с вашите искания. Но – нека да го обърнем по друг начин: Рекапитализирайте тогава най-после и пенсионерите!  Рекапитализирайте тогава и получателите на социалните подаяние съгласно закона „ХАРЦ-IV”! Рекапитализирайте и всички онези, които сте оставили с дребни пари в джоба! Имате широко поле, в което да рекапитализирате редица хора!             (13:30)

         Вече бях казвал, че алтернативата е: спестовни каси вместо смукачески офиси. Тук отново бих искал да направя едно предложение, което може би след една или две години отново ще бъде грабнато от другите. Предложението е кратко и ясно:

         ВЪВЕДЕТЕ ОТНОВО ПУБЛИЧНО-ПРАВНИЯ БАНКОВ СЕКТОР!

         На немски това ще рече: Върнете отново на спестовните каси и на банките на провинциите правото на носене на отговорност и на т.н. „анщалтсласт” (отговорността на публичния носител за неговите правно самостоятелно публични организационни форми). Това е лесно осъществимо. И когато тогава всички примки се затегнат, то и парите на спестителите ще бъдат подсигурени, защото насреща е публичната ръка.

         Няма нужда от някаква Меркел или някакъв Щайнбрюк да се явяват пред камерите и да казват: Ние гарантираме вашите спестявания. В действителност те не биха и могли да го направят! Ние трябва да конструираме банковата система така, че вложителите отново да бъдат сигурни, скъпи другарки и другари.      (14:30)

(преводът продължава)