Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2011 16:34 - Как и защо се запознах с Китай?
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 1063 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Как и защо се запознах с Китай?

(скучно четиво, само за моите приятели ...)

Имам слабост към Китай и това е много отдавна ...

Интересът ми към Китай започна така:

Няколко дни след т.н. исторически Априлски пленум на ЦК на БКП - 1956 бях приет, току-що навършил 13 години, в ДСНМ (димитровския съюз на народната младеж). Обикновено всички ученици ги приемаха на 14-години, но аз бях започнал училище 1 година по-рано. При приемането имаше изпит – отговорих на всички въпроси, с изключение на един: „Как се казва първият секретар на БКП?” – отговорих „Вълко Червенков”, тъй като не знаех, че преди 2 дни го бяха сменили по нареждане от Москва с ново лице – Тодор Живков.

През лятото на 1956, когато Насър национализира Суецкия канал и започна суецката криза, бях изпратен със съучениците си на бригада в м. „Каваклийка” в Средна гора – спомням си, че копаехме някакъв голям изкоп за бъдеща сграда и носехме пръстта с едни тежки колички...

Когато международното положение стана много напечено, една вечер дойде др. Иван Абаджиев, първи секретар на ДСНМ в Стара Загора (от 1958 – първи секретар на вече преименувания ДКМС, а по-късно посланик в Румъния и свекър на Цветелина Бориславова (банкерката и ...) и ни каза, че се очаква всеки момент война на империализма, така че „всички да бъдем нащрек!”, в очакване на класовия враг (с когото 31 години по-късно се сприятелихме, а децата и снахите на партийните и комсомолски секретари направиха съвместни банки!) .

След няколко дни войната се размина за някой и друг месец и ние спокойно си ровехме големия изкоп. После капнали лягахме по тревата, след което в леглата. Имах един събригадир, Ташо Петков, който беше много умен и ...странен. Не си почиваше много-много, а четеше една книга с жълти корици: „Мао Цзе-дун – избрани съчинения”.

Заинтересува ме този първи том на „великия кормчия” и се присъединих към четенето. Тогава разбрах, че освен „великото и всепобеждаващо учение на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин” има и друг учител – вождът на китайския народ, който няколко години преди 1956 беше победил с армията си Чан Кайши, изтиквайки го на о-в Тайван (наричан тогава Формоза). Бях раздвоен – значи Господ не е един, а са двама?!

И така си останах – „разноглед” – съдба!

После като започнах 9-ти клас, намерих и другите томове на Мао и ги прочетох – последният го нямаше на български и се наложи на руски. Там беше и знаменитата заключителна реч на председателя Мао пред 7 конгрес на ККП на 11 юни 1945 г., в която той призоваваше китайския народ на се справи със собствената продажна и чуждоземната буржоазия и да изгради нов, справедлив и процъфтяващ Китай. От тази реч научих нещо непреходно „Притчата за Юй гун – „глупавия” дядо и Чжи соу – „мъдрия старец” – чрез нея Мао сполучлво беше показал, защо китайският народ ще успее под ръководството на ККП да създаде това, което днес всички виждаме!

Своеобразен и многозначителен е езикът на Мао в неговите речи, статии и брошури – в пълно съответствие с интересния китайски народ ...

Хрумна ми идеята да науча китайски, но как да стане това, след като нямаше още китайска филология в България? Дажи речник поне. Тогава нямаше интернет, нито компютри, даже Гагарин не беше още излетял. Само след 1957 г. Сергей Павлович Корольов, Мстислав Всеволодович Келдиш и още няколко други блестящи съветско-руски учени бяха осъществили първите космически полети без човек на борда....

В тези години беше нормално за младежите от Лагера (нямам предвид трудовия лагер, а „социалистическия”) да се запознават с писма. Намерих в някакъв вестник адрес на „китайско другарче” и му написах през 1959 г писмо с молба да ми осигури начин да уча китайски. Той ми изпрати един речник и така започнах да изучавам думите и начина им на писане (йероглифите). Успях да науча наизуст приблизително 200 по-важни йероглифа, с което преодолях психологическата бариера на другия „интересен” вид писменост ...

Влязох в Морското училище във Варна, когато за пръв път посетих и Варна – през август 1960 г. Там продължих връзките си с Китай и китайската култура, разбира се „тайно”. В тези години, а и особено в едно военно училище, нищо не можеше да протича тайно. Така че скоро се наложи да бъда разпитан от „спеца” на ВНВМУ, др. капитан Шивачев, откога кореспондирам с Китай, защо продължавам да правя това, след като много добре зная, че „Китайската комунистическа партия е вражеска спрямо КПСС, БКП и другите братски партии”. Проявих типичната за мене упоритост (не е добре да се използва качеството „инат”) и му казах, че не възнамерявам да прекратявам контактите си с китайци и китайската култура. Отговор: „Ще видим тази работа”, след което с големи трудности и красноречие командирът ми, капитан Христо Петров, успял да убеди споменатото ВКР (военното контраразузнаване на Флота), че аз не се занимавам с политическа дейност, а само следя китайската култура, тъй като съм „своеобразен” по характер ...

Тогава китайският Мао и съветският Никита така се скараха, че и наследникът му Льоня Брежнев продължи същата линия. А единствено мъдрата и правилна линия беше на тогавашния „авангард на цялото прогресивно човечество – КПСС и съответният й генерален секретар.

Аз поддадох след известно време, признавам си, и прекратих връзките с няколкото китайци и една китайка (казваше се Ма Ли), не исках да ме изгонят - не ми се напускаше това прекрасно Висше техническо училище със страхотни по онова време преподаватели в насоката, която ме интересуваше особено – техническата механика и по-специално разделът и динамика. Механиката успя в 3-ти курс да измести интересът ми към атомната физика, който беше възникнал в гимназията. Жалко – когато завърших гимназия, бях толкова беден, че не можех да си позволя да да следвам в София физика, а и едва ли като безпартиен щях да мога да се „вредя” да специализирам по-късно в Московския институт по ядрени изследвания в ДУБНА. (Между другото Фори Светулката е специализирал там в онези години, но да не забравяме, че е от „активни борци”!)

Интересът ми към Китай продължи, но бях изпълнен с противоречиви мнения за ситуацията там през годините от 1966 до 1976.

След това интересът ми започна да нараства и е разбираемо защо.

Вие го разбирате и от моите постинги в интернет ...

Поставям край на това писание, защото е 16:30 и е интересно да разберем, как вървят чудните избори за президент на великия манипулиран български народ и неговата най-достойна част – варненското „гражданство”, което днес избира кмет между трън и глог ...




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5260879
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031