Ще надхитри ли германската финансова мишка китайската държавно-капиталистическа котка?

Дън Сяопин беше казал: „Не е важно дали котката е бяла или черна, стига да лови мишки.”

Шефът на Спасителния чадър на ЕС, Клаус Редлинг отиде в Китай, за да получи подкрепа за стабилизиране на еврото, но китайците очакват насреща някои услуги в замяна.

Китай виждал положителната реакция на пазарите спрямо Брюкселската среща на върха като сигнал на доверие към способността на ЕС да се справи активно с най-новата криза. Европа била написала домнашното си, така че предстоящата среща на върха Г-20 (на 3 ноември в Кан) да мине под знака на план за растеж на световната икономика и за политико-икономическа стабилност.

Китай иска да бъде част от играта, когато в Кан, където държавния ръководител Ху Цинтао ще пристигне с голяма делегация, бъдат поставени жалоните за задвижване на световната конюнктура. Великата сила благодарение на своите валутни резерви ще дойде за пръв път като ухажван партньор на Г 29 и може да очаква отзивчивост на редица въпроси, без да се налага да я иска директно.

В този смисъл се изразиха трима заместник-министри на външните работи и финансите и един началник на отдел в Централната китайска банка пред състоялата се след срещата прес-конференция. Те дадоха да се разбере, че стремежите на Европа за стабилизиране на еврото Пекин не само приветства, но след дълго протакане и постоянно изразяван скептицизъм е готов да се качи заедно с европейците в спасителната лодка.

Във връзка с това поне външно Пекин не поставя вече никакви условия, макар че всеки знае, че има искането по-рано от предвиденото от Световната търговска организацияда получи статус на държава с пазарна икономика или да постигне край на ембаргото за въоръженията.

         Все пак китайците намекнаха за подобни желания. Заместник-министърката на външните работи Фу Ин намекна върху това, че би желала край на „антикварното мислене” на европейците. Сегашните искания на Китай са от финансово техническо естество. „Ние очакваме сега яснота, как ще изглеждат двата нови допълнителни инвестиционни лоста на Спасителния чадър за еврото (EFSF)”, каза зам.-министърът на финансите Чжу Гуаняом на въпроса дали Китай би се солидаризирал.

Защо Китай ще помага на евро-страните?

1. ЕС е най-важният търговски партньор на световния експортен шампион Китай.

2. 27-те страни закупиха през 2010 г китайски стоки на стойност 282 млрд евро – с 18,9 % повече отколкото през 2009 г.

3. Поради горното Китай има голям интерес за стабилни взаимоотношения с най-важните си клиенти.

4. Една четвърт от неговите огромни валутни резерви вече са вложени в ценни евро-книжакато държавни заеми.

5. Ако дълговата криза във Валутния съюз се разшири, и еврото е заплашено да загуби значително стойността си – а с това губят и китайските евро-инвестиции.

Може ли Китай да си позволи солидарността?

Да. Със своите 3,200 млрд долара (2,300 млрд евро) Народната република притежава най-големите валутни резерви в света.

Ще отбележим разбира се, че не цялата сума стои на разположение, а само около 500 милиарда долара. Останалата част или вече е обвързана, или се държи от Китай като собствен резерв, с цел да се помогне при необходимост на собствените високо задлъжнели региони.

Има ли критични гласове срещу подобна линия в Китай?

Загриженост идва главно от Централната банка. Нейният консултант Ли Даохуй предупреждава срещу влагането на по-големи суми за европейски държавни заеми.

Ю Юндин, един от предишните консултанти на Националната банка, предупреждава за натрупването на все по-големи валутни резерви.

Изисква ли Китай услуги взамяна?

Да. Китай би желал да олучи от ЕС статус на пазарно-икономическа нация.

Това автоматично би довело до падане на търговските тайни, за които световният шампион по експорт отдавна се оплаква.

Китай се надява също така на поставяне на край на ембаргото във въоръженията от страна на ЕС, наложено от времето на жестокостите срещу демократичното движение на полщад Тянанмън през 1989 г.

Мисли ли Китай въпреки кризата да продължи инвестиционното настъпление към Европа?

След избухването на кризата преди повече от една година Китай постоянно подчертаваше своето доверие във валутния съюз.

„Ние многократно сме казвали, че Китай е готов да помага”, подчерта премиерът Вен Цяобан. „Ние ще продължим и по-нататък да инвестиране там.”

Според думите му Пекин не се е отказал. Народната република закупи държавни заеми от пострадалите евро-страни за много милиарди, докато частните инвеститори поради загриженост от неплатежоспособност или се въздържаха или изискваха извънредни лихви.

Само ценни книжа ли купува Китай?

Не, Китай осигурява своите интереси по най-различни начини:

На гръцки корабопритежатели беше предоставен кредит за над 10 млрд долара. Основание: за голяма част от международния търговски флот, плаващ под гръцки флаг, много от танкерите и другите кораби се строят в Китай.

Същото и с Унгария – вярно, че тя не принадлежи към зоната на еврото, но също се бори с една дългова криза – и все пак китайците се ангажират и там.

Там технологичният концерн „Хуавей” строи своят втори в света по големина Логистичен център, китайската авиационна компания ХНА-груп посяга към унгарската МАЛЕВ, а „Чайна Рейуей Кънстракшън Корпорейшн” започва да модернизира тази източно-европейска страна.

Има ли в Европа критики към „шопингтура” на чадърния  шеф г-н Редлинг?

Амнести интернейшънъл се страхува, че въпросите за потъпкването на човешките права ще бъдат изтласкани на заден план.

„Загрижени сме, че критиката по човешките права в бъдеще ще бъде отправяна още по-тихо”, каза експертът по Китай на АИ,Дирк Плайтер. „Изпаднат ли отделни страни в зависимост от Китай, ще бъде по-трудно в рамките на ЕС да се формулира единна линия спрямо народната република – проблемите да се изговарят ясно и конфликтите да се докладват.”

Единият от петте члена на т.н. „Съвет на мъдреците”, консултативен орган по финансово-икономическите въпроси на федералното правителство, икономическият специалист Петер Бофингер е критичен: „Съмнително е дали държава, която не е демокрация, започне да оказва влияние върху страни-членки на ЕС. Независимо дали става въпрос за човешки права или за екология, Китай в много отношения не е модел за подражание.”