Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2011 16:19 - Още за еврото, гръцката криза и олигархията
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 731 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.10.2011 10:37


 

Още за еврото, гръцката криза и олигархията

д-р инж. Илия Ганчев, 06.10.2011

http://iliaganchev.blog.bg/politika/2011/10/07/oshte-za-evroto-gryckata-kriza-i-oligarhiiata.831466

Сега, когато Гърция се задъхва и еврото е под въпрос, би трябвало да си зададем следния въпрос: „Дали банките са пресмятали предварително, че политическата класа в Европейския съюз в никакъв случай не би оставила да умре красивата идея за общата валута?”

И че поради това тази класа би била готова да подаде рамо на залитналите страни, каквото и да й струва това?

Непрекъснато се поддържа страхът от „опустушителен пожар”, с цел да се предотврати това, банките, финансовите корпорации и свръхбогатите да платят повече от една символична сума за отстраняване на предизвиканото от тях бедствие. Този натякван „опустушителен огън” също е само една приказка.

Вярно е, че редица банки биха изпаднали в затруднения, ако Гърция, Ирландия, Португалия или Испания не изплатят част от своите дългове или забавят това плащане. Но с това не би настъпил краят на света!

Под заглавие „Еврото е необходимо!” през юни 2011 г. 50 шефове на концерни се включиха в акция в рамките на френските и германски ежедневници. Писъкът беше: Сериозна алтернатива на еврото не съществува. Като оставим настрана обстоятелството, че подобно изказване води в неправилното направление, трябва да разкрием, че тези ръководители на концерни не са обикновени граждани, а служители на своите фирми и следователно част от използвачите от олигархията. За щастие против това мнозина предприемачи от семейния бизнес, които носят лична отговорност по съвсем друг начин в сравнение със служителите на концерните, заявиха в собствена декларация, че сегашният подход води към провал и че изключването, респ. напускането на зоната на еврото би трябвало да е възможно („Берлинската декларация на семейните предприемачи относно кризата на еврото”, 27.06.2011).

Вместо да възбуждат страхове от срутване на еврото, нашите европейски банки най-после трябва да отговарят за грешните си решения – и то чрез истински фалити на държави, т.е. на държавни администрации. Когато в такива случаи отделни институции попаднат в затруднения вследствие размера на загубите, тогава все още може да се помогне. Добре е известно на запознатите с финансовата история, как се прави това!

Натрупаната от финансовата олигархия в световен мащаб грамада от дългове е коренът на всички злини – това мнозина го проумяха. Лявата Сара Вагенкнехт (зам. председателката на германската партия ЛЕВИЦАТА, която написа първата книга на немски с анализ на кризата от 2008) и политикът от Свободната демократическа партия Франк Шефлер (който изведнъж стана досаден на сегашното ръководство на тази партия начело с икономическия министър Филип Рьослер) можем, независимо един от друг, да оценим като праволинейни и ориентирани в същността на проблема депутати в Бундестага (в немския парламент за съжаление рядко се среща тяхната подготвеност по финансово-икономическите проблеми и въпросите на кризата). Ако ги попитате, и двамата биха се разграничили от това, да ги слагате в един впряг, но въпреки различните им представи за света, по въпроса за дълга те не се различават особено.

Сара Вагенкнехт отдавна не бива разглеждана като комунистката, за която тя не веднъж се е представяла. Обществото в Германия забелязва, че тази млада жена, която не е проспала времето си в Европарламента, както някои български евродепутати, интензивно се занимава с икономически въпроси и ги разбира по-добре отколкото повечето от другите финансови политици, даже и от финансовия министър Волфганг Шойбле (ХДС), който преди време беше вътрешен министър.

С пълно право Вагенкнехт установява, че богатствата и дълговете са двете страни на един и същ медал, защото счетоводно срещу финансов актив стои един пасив. През последните две десетилетия според Вагенкнехт имуществата на богатите са нарастнали на стойност хиляди милиарди, например специално за Германия от 1998 до 2010 – от 3,100 млрд на 4,900 млрд евро (данните са от книгата на Вагенкнехт „Свобода вместо капитализъм”, 2011, стр. 187). Паралелно с това са нараствали държавните дългове на Германия. До момента, до който тези имуществени балони и съответните рекордни дългове се раздуват и продължат да съществуват и ние не стимулираме реалната икономика, ЕВРОПА НЯМА ШАНС да се измъкне от оковите на финансовата олигархия! Ние трябва да поощряваме трудовите доходи, а не капитала!

Вагенкнехт пледира за отписване на старите дългове в зоната на страните с евро или даже в рамките на целия Европейски съюз (стр. 197 от същата книга). Може би чак дотам не трябва да се стга, но във всеки случай е неизбежно намаляване на тези дългове. Успоредно с това закони и правила трябва да подрежат крилата на финансовата олигархия и да предотвратят, дълговата спирала отново да се понесе нагоре.

И в публикуваната на 10 юни 2011 г. лична декларация на тримата депутати от СвДП Франк Шефлер, Силвия Канел и Йенс Акерман по въпроса за разширяването на „спасителния пакет” ясно е казано, че СИСТЕМАТА Е БОЛНА И НИЕ СЕ ДВИЖИМ С ВИСОКА СКОРОСТ В НЕПРАВИЛНАТА ПОСОКА: „Цената, която поехме през февруари 2010 и сега продължаваме да поемаме, е прекалено висока. Тя ще струва живота на еврото и може би на европейското единство. ... Най-после трябва да признаем, че имаме работа с едно патологично задлъжняване на държави и банки. ... Ние продължаваме да игнорираме заболяването на нашата държавна парична система, в рамките на която пари и кредити се произвеждат от нищото. Тази парична система създаде системата на „снежното кълбо” от непокривани, бъдещи платежни задължения. КАТО ВСЯКО СНЕЖНО КЪЛБО ТЯ РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ СЕ СРУТИ.” Шефлер и неговите поддръжници показаха нещо, което изглежда липсва на федералното правителство: гръбнак!

Съкращаването на дълговете на Гърция и другите задлъжнели южни страни от евро-зоната и по този начин участието на банките и крупните финансови субекти в отстраняването на предизвиканите от самите тях вреди е неизбежно, ако искаме да излекуваме нашата финансова система – ТОВА БИ БИЛО САМО ПЪРВАТА СТЪПКА!

Какви други следващи стъпки са възможни: крупният икономически специалист Макс Оте, гражданин на Германия и САЩ, професор в немски и австрийски университети и успешен частен инвеститор, счита отдавна и категорично следното: Гърция, Ирландия, Португалия и Испания трябва да бъдат изключени от зоната на еврото (Макс Оте, „Еврото трябва да бъде премахнато!”, интервю на 01.04.2010, „Ирландия, Испания, Португалия и Гърция трябва да излязат от евро-зоната”, 03.12.2010). Естествено няма да бъде проста работа – след съкращаване на дълговете им да се въведат отново драхмата, ескудото, песетата и ирландският фунт. Но е възможно! През последните десетилетия от човешката история не веднъж се е случвало валути да се роят и отделят една от друга, както примерно при разпадането на СССР и Чехословакия. Завръщането на отделни страни-членки на ЕС към собствените им валути в никакъв случай не означава разпускане на ЕС, а тъкмо обратното – неговото оздравяване.

Кризисните държави ще си останат пълноправни членки на ЕС и могат да използват неговите предимства, както ония 10 страни, които преди това още се изказаха срещу еврото и запазиха националните си валути.

Същевременно тези кризисни страни отново могат да упражняват собствена икономическа политика; чрез обезценяване на техните валути те отново ще станат по-конкурентноспособни и демократично избраните им правителства няма повече да бъдат изнудвани от финансовата олигархия на други държави – а със собствените си олигарси сами да се справят! Иначе излиза, че еврозоната е зона на обединената финансова олигархия на няколко страни срещу собствените им и чужди народи.

Трябва да отбележим, че едно такова излизане от евро-зоната няма да бъде евтино. Определено още веднъж ще бъде потърсена и трябва да бъде оказана солидарност от страна на Германия и другите силни страни. Вероятно за кратко време кризисните страни ще бъдат отрязани от кредитните пазари и ще продължат да се нуждаят от по-нататъшна помощ. Но това все пак би бил най-добрият път да се излезе от дълговата спирала и да се открие перспектива за Европа и за едно твърдо валутно „евроядро”.

Очевидно е, че досега, вследствие на многообразието на наличните икономически политики, еврото не направи Европа по-единна. Тъкмо обратното – ако използваме думите на Ханс-Олаф Хенкел – „създаде една система на организирана безотговорност” и по този начин раделяше европейските страни една от друга.

Вярно е, че еврото имаше и положителни въздействия. Работещите в международен план фирми можеха да балансират в една и съща валута. Всеки от нас като лице също е усетил ползата от това, да не плаща в Германия и Франция с различни валути. От друга страна еврото предизвика неизмерими вреди. Именно то направи възможен имотния балон в Испания, измамническия инвестиционен бум в Ирландия и високото задлъжняване на Гърция, тъй като тези страни внезапно трябваше да заемат пари от капиталовия пазар при по-ниски лихвени проценти отпреди, защото еврото беше гарантирано от финансовата мощ на Германия и на силните северни и западноевропейски страни.

Но поради изтеклите в днешните кризисни страни кредити, се почуства липса на пари в страните, експортиращи капитал за инвестиции. Например, докато в Испания те осигуряваха имотния балон или се пропиляваха в потребление, в Германия липсваха за нуждите на инфраструктурата.

За да се създаде УСПЕШНО една обща валута, е необходима единна икономическа система, както и мобилност за стоките, капитала и труда. Такъв обаче досега Европейският съюз никога не е бил: неговите национални икономики са много различни. Поради това той се оказа неподготвен за експеримента, наречен: „Валутен съюз”.  Всеки икономист можеше още тогава да съзре фундаменталните грешки в конструкцията на еврото! Отново Макс Оте е онзи, който през далечната 1998 г. предвиди, че еврото евентуално ще доведе до т.н. „легитимационна криза” в Европейския съюз. Но по онова време и той не е могъл да си представи, че Германия ще направи такъв поклон пред финансовата олигархия и че културата за устойчивост и автономията на Федералната република – последната опора на германския модел за успех безмълвно ще бъде премахната. (Макс Оте, „The Euro and the Future of the European Union”, New York, American Council on Germany, Occ. Paper 5 / 1998).

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5262310
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031