За бълхата и за лешника, т.е. за Станишев и за властта ...
Трудно би могъл който и да е да ми отговори на решаващия за момента въпрос: Защо българите не тръгнат с БСП, след като са най-бедният народ в Европа, а продължават да се влекат по акъла и нищожеството на пожарникаря-милиционер!!! Със сигурност вината не е основно в народа като цяло, защото в този момент никой не се е заел категорично да го просвети и измъкне от манипулациите - сега мислим за власт, както постоянно само това ни е болката, без да знаем, какво ще правим с нея, като я постигнем (това го каза А. Лилов на едно събиране на актива на БСП в мецанина на х-л Черно море преди около 10 години, когато БСП пак се готвеше да захапе властта)
Към Съюза на комунистите в България, който засега разчита на 0,2 % от народните гласове, имам само един въпрос:
КАК СИ ПРЕДСТАВЯТ ПРАКТИЧЕСКИ ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА КАПИТАЛИЗМА?
Проблемът не е в крайността на СКБ, а по-скоро в липсата на идея за постигане на някаква необходима за мнозинството цел. Еднакво важни са както въпросът КАКВО ЦЕЛИМ?, така и въпросът КАК ДА ГО ПОСТИГНЕМ? (ПРОЦЕДУРАТА). На този въпрос липсва отговор и в програмата на сегашната БСП, което я прави беззъба и непривлекателна. Ако не решим първо тези въпроси, има доста да се намираме в положението на БЪЛХАТА, КОЯТО СЕ НАПЪВАЛА, ЗА ДА ИЗХОДИ ЛЕШНИК!!!
Искам просто да се прекратят глупости от рода на "идеологиите" на Сергей Станишев, заложени в абсолютно нищожната му книжчица "Защото сме социалисти" - това писание ясно показва в каква безпътица е партията "БСП", щом такива са "вижданията" на твърдоглавия й (но доста мек) водач ...
И в заключение, за да бъда по-точен и ясен, да се върна към началото на 20 век и казаното тогава от сподвижника на Благоев, титанът Георги Кирков за кризата в социал-демократическата партия през 1900 година:
„Врагът – това е отвратителната демагогия, развивана старателно и с невъзмутим цинизъм между несъзнателните партийни членове с цел да се печелят лични привърженици, поклонници и обожатели.
Врагът – това е слабата, почи нищожна теоретическа подготовка, която отличава повечето от нашите партийни членове. Голямото число партийни членове изповядват повечето навяра това, което се нарича основни начала на партията: - разбирането им обаче и съзнателното им прокарване в живота е извънредно слабо.
Партията изобилства с дребнобуржоазни глави, натъпкани със социалистическа фразеология. Чудно ли е подир това, ако идеолозите на „широкия” социализъм, т.е. на дребнобуржоазното недомислие, намерили наготово такава неустановена и податлива среда, в две години отгоре можаха да си спечелят не само правото на гражданственост, но и правото да си разиграват коня от единия до другия край на партията?...”
„...Няма съмнение, че една социалистическа партия, изпаднала в до подобно дередже, вече носи в себе си червея на разложението и нейната смърт е само един въпрос на времето. При такива условия всеки и най-искреният апел към „единство”, което вече фактически е невъзможно, остава глас на въпиющ в пустинята. В такъв случай всяко благородно подбуждение дава само нов повод за интриги и клевети. Остава само едно радикално средство – ампутацията! И колкото по-скоро, толкова по-добре. Всяко колебание тук е неуместно и вредително.
Никакви доводи за запазване на някакво си „единство” и „цялост” на партията, които фактически вече не съществуват, не трябва да ни занимават и смущават, когато пред нас стои жизненият въпрос, как да спасим най-добрите и най-преданите сили на партията, които се давят и задъхват в една тълпа от неустановени елементи и озлобени сърца, а заедно с това и чрез това да спасим и самата партия от пропаст и погинване.
Ето кое е най-важното, което ние трябва да извършим, а не от страх пред едно формално разцепление, когато фактически то е вече станало, да завираме главата си в пясъка и по тоя начин изкуствено да поддържаме едно невъзможно положение, изкуствено да насърчаваме едно безполезно съществуване.
Само „социалистическите капиталисти” могат да бъдат доволни от подобно положение, в което се намира днес партията, защото само при такова положение те могат да виреят. Ето защо те са против разцеплението, макар и да са неговата причина. Всяко разцепление е смърт за тях! Тяхното интимно желание е да изменят само характера на партията, но да й запазят името – като вкусна примамка. Те имат нужда само от „фирмата”. Всичките усилия ... от две години насам са насочени именно към това – да обсебят „фирмата”, защото без тая „фирма” – без фирмата на Работническа социалдемократическа партия, те ще се окажат едно недоразумение в нашия живот, каквото са и в нашите редове ...”
