Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2011 13:16 - Гърция не се нуждае от програми за икономии, а от инвестиции. Как да се реформира Евросъюзът?
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 675 Коментари: 1 Гласове:
0



Гърция не се нуждае от програми за икономии, а от инвестиции. Как да се реформира Евросъюзът?

Рецептата на ЕС и отделните му правителства за Гърция е: Гърция трябва да спестява още по-твърдо и ще получи като отклик следващи милиарди!

Това разбира се няма да доведе до нищо добро и то по следните причини:

Чрез мерките за икономии, които засягат особено силно слабите откъм доходи слоеве, се отнема покупателна сила. Експерти потвърждават, че консолидационните мерки натискат Гърция още по-дълбоко в рецесията. А да се хвърлят обвинения на гърците, че те не се били достатъчно консолидирали, наистина се разминава с действителността. Просто не може да бъде това, гръцкото население да бъде изнудвано още!

Това, което може да се каже за резултатите от заседанието на Съвета на Европа, е че те не представляват някаква изненада: Гърция трябва да поеме нови кредити срещу още по-ожесточени икономии и приватизации, които ще бяха изтъргувани от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, с изключване на обществеността. Предложените от комисията конюнктурни помощи в размер на 1 млрд евро са недостатъчни. Решението за създаване от 1913 на Европейски стабилизационен механизъм и обещанието да се продължи и по-нататък с вече пропадналия неолиберален Пакт за стабилност и растеж, показват, че правителствата от ЕС продължават своя провален курс.

Редица решения по време на еврокризата бяха постигнати в една или друга степен на тайни срещи на върха. Не трябва ли да се направи нещо за да се отстрани подобен дефицит на демокрация на ниво Европейски съюз?!

В хода на еврокризата дефицитът на демокрация даже се засили. Това засяга преди всичко кризисните страни, чиито избрани правителства трябва сега да се съобразяват с детайлирани предложения за икономии от страна на Еврокомисията и Централната европейска банка, за да получат кредити. Като пример за премахване на демокрацията може да се посочи т.н. Европейски стабилизационен механизъм (ESM), който съзнателно е създаден извън структурите на ЕС, за да може да заобикаля даже и слабо развитите контролни инструменти на ЕС.

Това налага народите на европейските страни да изискат такава конституция на Евросъюза, която да предвижда обширно демократичиране на процедурите по вземане на решения, повече възможности за влияние от страна на европейския и нациоанлните парламенти и по-силно участие на гражданите.

Чрез намаляване на дълга Гърция би могла да се освободи поне от част от своята задлъжнялост. Трябва да се помисли върху необходимостта от намаляване на дълга, колко трябва да бъде това намаляване и какви са рисковете, свързани с това.

Преди да се прецени такова намаляване на дълга, трябва да се направи всичко възможно за това, щото Гърция да бъде в състояние, сама да финансира своите общностни дела. За целта финансирането на държавата трябва да се откопчи от прищевките на капиталовите пазари.

Пазарите се основават върху присъдите на няколко рейтингови агенции, които изобщо не са в състояние да дават оценка за финансовата ситуация на дадена страна. За да може финансирането на държавата да се превърне в благоприятно от гледна точка на разходите и независимо от финансовите пазари, ние се нуждаем от една ЕВРОПЕЙСКА БАНКА за публични заеми. В същата степен е важно и създаването на една ЕВРОПЕЙСКА РЕЙТИНГОВА АГЕНЦИЯ и въвеждането на еврозаеми, с цел да се избегнат спекулативни атаки спрямо евространите. Едва когато финансирането на Гърция като държава бъде осигурено, може да се мине вероятно и без намаляване на дълга.

Някои страни се затрудняват дяволски да спестяват, за да предоставят на други страни милиарди. Това е по всяка вероятност проба за устойчивост и съществуване в бъдеще на Европейския съюз. Кризата и неолибералните програми за икономии изострят икономическото и социално разцепление на Европа.

Кризисните страни са заплашени от икономическо откъсване от съюза. Драстични стеснявания в социалните системи започват и за населенията на „силните” страни от ЕС, тъй като струващите милиарди програми за спасяване на банките повишават обществената задлъжнялост още повече. Политическите последици от тази икономическа и социална дезинтеграцияr се усещат в настъплението на национализма, неофашизма, както и с изборните успехи на дясно-полулистически партии, като например наскоро във Финландия.

Левите партии, синдикатите и социланите движения трябва отново да поемат политическата инициатива и да посочат стратегиите за един социален и демократичен Европейски съюз.

В Испания и Гърция от месеци насам се протестира срещу политиката на икономии и политическите елити. Протестното движение както в Испания и Гърция, така и в Португалия е насочено съвсем правилно срещу диктата за икономии от ЕС, МВФ и срещу своите правителства, за да се самозащитят.

И ние в България трябва да се научим да проявяваме солидарност с демонстрантите в ЕС и да подкрепяме сътветните обществено-политически сили от Европа, като не забравяме, че злото скоро ще ни посети в още по-гоиляма степен.

 Остава надеждата, че постепенно ще се развие едно силно политическо движение, че спонтанните засега акции на основно млади хора ще се съединят по-силно със синдикатите, левите социални движения и партии.

Властта на банките и на финансовия сектор трбява да бъде пречупена, трябва да се сложи край на провалилите се неолиберални реформи и на безмислени програми за „икономии”. Натискът от улицата е непредотвратим!

Много хора и във властта и извън нея схващат, че намерението за участие на то на частни кредитори е просто фарс. Трябва да се мисли и действа по-скоро за това, частните кредитори и банките да участват ефективно в разходите по кризата.

До момента, до който гръцкото население не бъде запитано, дали то ще участва или не, е отворен пътят на частните кредитори. Но и в този случай участието трябва да бъде ангажиращо:

За финансиране на разходите по кризата трябва да се осигури достатъчно висока такса върху банките, а сегашната в размер на максимално 1,3 млрд евро има по-скоро символичен характер. Ние се нуждаем от такова облагане на банките (при което данъчната ставка, която се изчислява върху балансовата сума на банките, да нараства прогресивно с балансовата сума), което да направи сигурно участието на предизвикалите кризата в разходите по кризата. От тях трябва да бъдат изключени спестовните каси, кооперативните банки, банките по стимулиране и всички ония, които не са отговорни за предизвикваната криза.

Освен това е необходим данък по капиталовия трансфер, който би направил неатрактивни търговски модели, насочени към краткосрочна спекулация.

Също така е необходимо облагане в европейски мащаб на имуществото на милионери и мултимилионери. Всичко това би намалило опасността от ценови балони свързани с имуществата.

За да се създаде истински икономически и социален съюз, който да се справи с проблема на кризите, са необходими и съответните политически стъпки:

Ако ЕС желае да продължи да съществува стабилно, е необходима координация между европейските държави относно данъчните, икономическите и социално-политическите въпроси. Трябва да се постави край на натиска от страна на подкопаващата конкуренция. С цел разграждане на различията във външнополитическата тежест е необходимо, страните с постоянни излишъци в баланса да бъдат натоварени със санкции – от една страна с наказателни такси, а от друга със задължението да разработват корективни мерки за целта. Събраните вследствие на това приходи би трябвало да бъдат използвани за стимулиране на социално-екологичните промени.



Тагове:   ес-кризата,


Гласувай:
0
0



1. ivanmitev57 - Р. Гърция може да бъде спасена
28.06.2011 20:03
Г-н iliaganchev,

Вие сте прав, че при досегашния начин за спасение от криза на Р. Гърция (милиарди евро парични помощи, приватизационни програми, увеличени данъци за жители на страна, намаление на държавни разходи и друго) се върви към следващо развитие на диспропорции и криза и навярно по тази причина Вие не виждате успешено решение за спасение на Р. Гърция от криза.

Защо не отчитате, че развитието на стопанската криза в Р. Гърция се подпомага от конкретна държавна финансова непълноценност (означена като "Грешка на Джон Лоу") и ако се премахне тази особено важна причина е възможно и успешно преодоляване на кризата?

Истината е следната - самото гръцко правителство, чрез своето непълноценно финансово поведение води гръцкото стопанство към криза.

Ако това грешно гръцко държавно финансово управление се прекрати е възможно успешно спасение от кризата.

Именно заради възможността за успешно спасение от сегашните държавни трудности, следва в Р. Гърция да има и приложение на Противодействие с „Модел Ресурси М” срещу стопанска криза.

При този управленски подход спасението на Р. Гърция от стопанска криза е възможно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3314957
Постинги: 3374
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031