Защо единствено възможният мой кандидат-президент от БСП е ЯНАКИ СТОИЛОВ?
Отговорът е даден единствено от него – другите мълчат ...
Ако продължат да си мълчат имам и друг избор и вече съм го назовал, но той е извън БСП!
Изказване на Янаки Стоилов пред заседание на 47-ия конгрес на БСП, 16.10.2010 г.
"Аз идвам от 13-и ред, 13-о място, но не от това идва моят фатализъм. За разлика от повечето оратори няма да започна изказването си с дежурната критика към ГЕРБ, защото нашата партия е на историческата сцена, за да критикува обществото, в което живеем, за да дава перспектива и реална надежда. Няма да се връщам назад.
Политическата декларация от миналото конгресно заседание даде верен и критичен отговор защо загубихме парламентарните избори. Тя обаче бе загърбена както от националното, така и от повечето местни ръководства. Няма да говоря за Левия проект с хоризонт 2020 г. не защото той не заслужава внимание, а защото не е ясно какво ще представлява БСП през 2012 г., т.е. ще има ли кой да го реализира. Толкова за миналото и за бъдещето.
А сега за настоящето и за това, което ни предстои догодина. Тук сме, за да си кажем поне част от неудобните истини — това, че бизнесът почти изцяло е обсебил политиката, не без участието на БСП; компромисът за власт се е превърнал в първото име на нашата политика. Интересно е, че по едно и също време се конструират леви и десни граждански проекти. А поради слабостта на БСП те получават благоприятна среда за реализация.
Получаваме ободряващи оценки и прогнози за дълголетие на БСП, но те не бива да ни подвеждат и успокояват. За мен е важно не просто да съществуваме като удобна за г-н Уорлик или някой друг партия, а да станем партията, с която много повече хора свързват своята съдба. Но как да стане това, когато дори Пол Расмусен ни призовава повече да се обединяваме около лидери, отколкото около идеи и политика?
Вярно е, че ГЕРБ застрашава демокрацията и социалните права в България, но в сегашното си състояние БСП не може ефективно да ги защити. Днешното управление увенчава олигархичната власт в страната, но тя не се роди сега и е много повърхностно и наивно да се казва, че ГЕРБ е медиен проект.
Предстоящите избори не са само за поредното разпределяне на властта. Предлаганото конгресно решение поставя за цел - цитирам - „да спечелим доверието на българските избиратели и да докажем, че управлението на ГЕРБ има алтернатива“. За мен това не може да означава друго, освен да спечелим най-голям брой гласове в тези избори. Оттук нататък ние поемаме не само колективна, но и лична отговорност както за издигане на кандидатите, така и за техните резултати, всеки съобразно своята позиция в ръководството в центъра и по места. Проблемът е, че в сегашното ни състояние едва ли можем да постигнем тази цел. Въпреки това мнозина от вас смятат, че днес не е време да се занимаваме със собствените си проблеми, че е достатъчно да загърбим различията, да се организираме и мобилизираме, без да си даваме сметка, че ние предлагаме на хората по-малка промяна от тази, която те очакват от нас.
Промяната означава нова политика, ново ръководство и, подчертавам, освобождаване от зависимостите, които пречат да отговорим на очакванията на нашите избиратели. Затова е необходим нов конгрес с избор на нови делегати идната пролет и това не е просто въпрос от началото на дневния ред. И за да не обсъждаме по-дълго въпроса за подмяната на преброителите, все пак ще кажа по тази важна тема няколко думи.
Изглежда, че след като пропуснахме най-подходящото време за такъв конгрес след миналите избори, сега сме на път да изпуснем и последния влак. Странно е, че дори Софийската организация, която с голямо мнозинство на своята конференция направи такова предложение, днес го подкрепи само чрез няколко свои представители. Но какво да се прави, това е днешната българска политика.
Искам да ви обърна внимание на примерите в годините на прехода, че такива действия са давали силен импулс и подкрепа за партията, когато тя е била в не по-лека ситуация.
Някои ще кажат, че имам личен мотив да искам това. Да, вярно е, през последните 20 години моят живот, както и на мнозина от вас, е свързан с БСП и не ми е безразлично какво ще стане с нея, още повече с хората, които имат необходимост от партията. Аз съм тук, за да отстоявам това, в което съм убеден, а не да пребивавам в политиката. Знам защо мнозина от вас отхвърлят, включително с неизречени мотиви, това предложение. Някои вече правят своите планове как да се позиционират в следващите избори. Други изчакват при пореден изборен провал да поставят въпроса за смяна на ръководството и на председателя. Трети се взират в новия президентски проект, за да се освободят от отговорността, която носят, и да бъдат отново на власт.
Знам, че нов конгрес може да възпроизведе сегашната ситуация и дори да я влоши. Този риск е напълно реален при общата деградация на политиката, при капсулирането на партията на редица места, при разочарованието на голяма част от нейните членове. Но нали и сега пребиваваме в това състояние? Ние като че ли все още оставаме в плен на личните сметки, на предизвестените решения, а често, за съжаление, и на грубото противопоставяне.
Нуждаем се от повече доверие и помежду си, и от хората. Само с ясна политическа идентичност и морал ще възстановим доверието, а доверието ще ни даде енергия и сила. Нуждаем се от конгрес, който да оповести нашата политика за предстоящите президентски и местни избори.
До какво се свежда нашата алтернатива? Как си я представям аз? Не по Ленин, а по Ленън, макар и в проза.
Преди няколко седмици в дъждовен ден под козирката на един банков офис в София охранителят, който стоеше пред него, изгони малко циганче с думите „Тук не се проси“. Нашата мисия не е да създадем по-добри правила кой и къде да проси, а да направим общество без просяци. Как да го постигнем? За нас здравето, знанието и сигурността не са просто услуга, дори не са само права, а ценности, които трябва да принадлежат и да се гарантират за всеки. Няма съвременна социалистическа политика без държавно регулиране, контрол на финансовата и банковата система, така че да работят за развитие на реалната икономика и за гражданите. И още нещо важно - в рамките на съществуващата система трябва да започнем да създаваме социална икономика — различни форми на солидарна стопанска дейност. А примери за това има много и в историята ни, и от практиката на по-развитите страни.
Този конгрес е, общо взето, спокоен и рутинен, но всъщност е един от дните, в които се решава съдбата на БСП. И тя се решава от всички нас. Върху всеки от нас, разбира или не, иска или не, тежи част от тази отговорност. Ще дадем ли ново дихание на партията, ще я тласнем ли напред, или ще я оставим в тинята на прехода? Това е дилемата.
Моя избор го чухте."
