За пропуснатото в реорганизацията на Лявото политическо пространство

Наскоро ми беше зададен интересен въпрос:

„Ако преди 20 години се беше опитал да създадеш автентичната левица, за която си мечтаеш, дали пък много хора нямаше да тръгнат след теб? Сега струва ми се е вече късно, много нови партии бяха създадени през годините, една от друга по-лъжливи. Сега и звезди да се свалят на този народ, трудно ще повярва, много беше лъган.”

Мислил съм за това тогава, но съм сигурен, че щях да бъда по онова време още по-трудно разбран. Всяко време първо трябва да настъпи и тогава може да се действа... На 10 ноември бях на абсолютното мнение, че БКП трябва да се саморазтури или да бъде разтурена. Нямаше кой да я разтури, защото това щеше да попречи на икономическата игра на нейните ппредатели начело с Луканов и Огнян Дойнов. А самата БКП нямаше силите идеологически, практически и психологически, да се саморазтури ... БКП беше се превърнала в една гнилост, от която се отвращаваха не само мнозинството граждани на България, но и голяма част от членовете й - едни поради предателството й спрямо научния социализъм, а други членове поради собствената си капиталистическа същност. В такива случаи помага злото, но то в България се оказа недостатъчно и неконцентрирано. Не случайно се казва: ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО. Така например злото в бившата ГДР се превърна в добро за бъдещето на социализма - рухна тоталитарно-устроената буржоазна в смисъла на якобинската диктатура партия ГЕСП и вместо нея възникна далече по-чистата и ясна партия ЛЕВИЦАТА. Предстоящата зашеметяваща икономическа криза в Германия през следващите 2-3 години ще отвори още по-широко пътя на партия Левицата, ако тя успее да се самосъхрани!

Не съм чела по-точен и кратът анализ. Вече съм писала, че съм дъщеря на активен род, а не на един активен борец и никога не поисках да стана член на БКП. Това бе партията в представите на баща ми, но разминаването с действителността беше жестоко. ПО същата причина несъм член и на БСП. Докато Лилов и Луканов дърпаха конците, нищо неможеше да се промени. За съжалениесенароиха достасметкаджии, дали си сметка,че ако я напуснат,не ставатза нищо. Говоря за ръководството,а не завсеоще вярващите и надяващите се,че са дочакали промяната. Двадесет години вече хората дават доверието си, с надеждата, че нещо щесе промени. Опитите на младите остават донкихотовщина. Най пресен пример: Ръководството реши да да подкрепи кандидатурата на М. Кунева. Обобщено,недоволството от това решение е синтезирано в думитена Ст.Данаилов. Страховете, че ако се отдели наистина реално истинската левица, изиграват лоша шега. Достатъчно години минаха и сега може този въпрос да не звучи предателски. Има доказали се през тези години хора,които нямат вождистки желания, а изразяват желанията и защитават интересите ни. Доверете им се! Злото трябва да се реже от корен. Козметиката тук не помага и ние все повече ще се отдалечаваме от така желанияот ръководството електорат.

Още малко сол трябва да изядем, за да станем по-мислещи и по-решителни!