Решението на Конституционния съд по проблема „РАЙОННИ КМЕТОВЕ” в Изборния кодекс
...
Решение ІІ. Отхвърля искането на петдесет и трима народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване противоконституционност и несъответствие с Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за гражданските и политическите права, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Европейската харта за местното самоуправление относно: ...
15. Параграф 19, точка 1, точка 3, точка 5, точка 6, точка 8, точки 9 – 11 от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 9/2011 г.).
...
Обосновка:
Параграф 19 ИК, Точка 8:
В ЗМСМА е създаден нов чл. 39а, чиято ал. 1, изр. първо гласи: „Кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление се избират с тайно гласуване от общинския съвет по предложение на кмета на общината за срока на пълномощията на общинския съвет.” Алинея 1, изр. второ на чл. 39а поставя изискване районните кметове да отговарят на изискванията за избираемост на кандидатите за общински съветници и кметове (чл. 4, ал. 5 ИК). Оспорените ал. 2 – 6 на чл. 39а съдържат описание на процедурата. Алинея 7 съдържа правилото за полагане на клетва от районния кмет пред общинския съвет на заседанието, на което е избран. Изменението е по вносител и е мотивирано със съображението, че кметовете на райони не следва да водят политика, различна от тази на кмета на общината и са част от неговия управленски екип.
Премахването на прякото избиране на районните кметове е оспорено в искането като противоконституционно поради лишаването от пряк избор на повече от един милион граждани.
Искането е неоснователно.
Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе за отпадането на прекия избор на районните кметове и въвеждането на избирането им от общинския съвет по предложение на общинския кмет за периода на пълномощията на общинския съвет (Решение № 12/1999 г. по к.д. № 12/1999 г) и не е констатирал противоконституционност. В сегашното дело оспорената уредба на чл. 39а, ал. 1 от действащия ЗМСМА е близка до уредбата, оспорвана през 1999 г.; разликата е в думите „с тайно гласуване”. Съдът установява обаче, че разлика има не само в тези добавени думи – през 1999 г. с поредното изменение на ЗМСМА премахването на прекия избор на районните кметове бе съпроводено с премахването на районните съвети като органи на местното самоуправление в района, т.е. в общината; оттогава законовата уредба не предвижда районни съвети като органи на такива съставни административно-териториални единици - райони. Следователно промяната в законовата уредба през 1999 г. и 2011 г. е извършена в различна правна и политическа среда.
Районният кмет, както и районът като административно-териториална единица няма уредба в Конституцията. Той е орган на съставната административно-териториална единица в общината, т.е. е общински орган. За общинския кмет Конституцията предвижда алтернативно, че се избира или пряко от населението, или от общинския съвет по ред, определен със закон (чл. 139, ал. 1). В тази конституционна рамка Конституционният съд не намира основание за противоконституционност на законова уредба, съгласно която кмет на район се избира от общинския съвет; оспореният чл. 39а, ал. 1 ЗМСМА покрива втората хипотеза на чл. 139, ал. 1 от Конституцията. Конституционният съд не установява противоконституционност и в процедурата, описана в останалите алинеи на чл. 39а ЗМСМА. Едновременно с това Съдът държи да отбележи, че оспорената уредба на § 19, т. 8 ИК представлява отстъпление от процеса на децентрализация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи.
Съдът не намира противоконституционност в останалите оспорени текстове от § 19, т. 8 ИК.
Измененията в точка 6 и точка 9 на § 19 ИК, съответно засягащи чл. 38 и чл. 42 от ЗМСМА, имат технически характер и са във връзка с въпросния нов чл. 39а, както и с отмяната на Закона за местните избори. Съдът не установява противоконституционност.
Измененията в точка 10 на § 19 ИК създават нов чл. 42а. С него по същество в ЗМСМА се извършва преместване на съществуващи в чл. 42 (сега изм.) преди изменението общи за всички избираеми кметове основания и се обособяват самостоятелно основанията за предсрочно прекратяване правомощията на районния кмет. Не е ясно защо законодателят борави с „пълномощия”, след като в сега действащата законова уредба районните кметове не се избират пряко от народа на общината. Уредбата на § 19, точка 10 ИК не противоречи на Конституцията.
