Zur Lage in der deutschen LINKE - ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В ГЕРМАНСКАТА ПАРТИЯ ЛЕВИЦАТА

Aus der Rede von Klaus Ernst, Vorsitzender der Partei DIE LINKE, auf dem Landesparteitag in Hamburg – 16.04.2011

(От речта на Клаус Ернст, съпредседател на партия ЛЕВИЦАТА, пред партийния конгрес на провинция Хамбург)

„Der Beginn des Superwahljahrs 2011 kann niemanden zufrieden stellen. Hinter uns liegt eine Serie von Wahlen, bei denen wir unsere Ziele nicht oder nur teilweise erreicht haben.”

„Никой не може да бъде доволен от началото на суперизборната 2011 година. Зад нас са вече серия от избори, на които ние или не достигнахме или частично постигнахме нашите цели.”

....

„Die Wahlen wurden natьrlich jeweils auch von landesspezifischen Faktoren beeinflusst. An dieser Stelle mцchte ich aber vier bundespolitische Faktoren nennen, die allesamt dafьr gesorgt haben, dass die Wahlkдmpferinnen und Wahlkдmpfer in den Lдndern jedenfalls keinen Rьckenwind aus Berlin hatten:”

„Изборите разбира се бяха повлияни съответно и от специфични за провинциите фактори. Тук обаче бих желал да назова 4 политически фактова на национално равнище, които допринесоха за това, че избирателите в провинциите във всеки случай не получиха подкрепящ полъх от Берлин:”

§                                 Der Rьckzug von Oskar Lafontaine aus der Bundespolitik war ein Verlust, der bis heute nicht verwunden ist. Ich war mir von Anfang an bewusst, dass wir, und damit meine ich zuallererst die Vorsitzenden, Oskar nicht einfach ersetzen kцnnen. Auf die anfдngliche Euphorie der Grьndungs-phase folgte Ernьchterung, teilweise weil wir – die Vorsitzenden – nicht immer alles richtig gemacht haben. Damit gehen wir auch selbstkritisch um. Teilweise aber auch, weil wir gezielt aus der eigenen Partei mit offenen und verdeckten Angriffen beschдdigt wurden und werden, teilweise von demselben Personenkreis, der schon Oskar Lafontaine beschдdigt hat.

„Оттеглянето на Оскар Лафонтен от федералната политика беше една загуба, която и до днес не е преодоляна. На мене от самото начало ми беше ясно, че ние, и с това имам предвид преди всичко председателите, не можем просто да подменим Оскар. След началната еуфория на основаването последва отрезвяване, отчасти поради това, че ние – председателите – не винаги правехме всичко правилно. С това ние сме самокритични. Но отчасти и поради това, че ние целенасочно бяхме подложени на открити и прикрити нападки, което и продължава, от страна на същия кръг лица, които вече навредиха на Оскар Лафонтен.

§                                 DIE LINKE macht seit gut anderthalb Jahren Schlagzeilen mit Selbst-beschдftigung und Querelen. Seien wir ganz offen miteinander. Es gibt einen harten Kern von Funktionдr/innen und Mandatstrдger/innen in unserer Partei – damit meine ich ausdrьcklich nicht die Basis, weder im Osten noch im Westen -, die sich zu keiner Zeit mit der im Mai 2010 gewдhlten Fьhrungsspitze der Partei abfinden wollten, weil sie mit der Fortsetzung des Kurses von Oskar Lafontaine – die Beharrung auf einem klaren sozialen und friedenspolitischen Profil mit klaren Alternativen zum gegenwдrtigen Finanzmarktkapitalismus und in Abgrenzung zu allen anderen Parteien, auch zu SPD und Grьnen – nicht einverstanden sind.

„ЛЕВИЦАТА вече година и половина предизвиква челни заглавия със самозаниманията и разправиите си. Нека да бъдем съвсем откровени един с друг. Съществува едно твърдо ядро от функционери и мандаоносители в нашата партия – с това изрично казвам, че нямам предвид базата, нито на Изток, нито на запад -, които в никой момент след май 2010 не искаха да се примирят с избрания партиен връх на партията, тъй като не бяха съгласни с продължаването на курса на Оскар Лафонтен – а именно опирането върху един ясен социален и миролюбив профил спрямо съвременния финансовопазарен капитализъм и в разграничаване от всички други партии, също и от ГСДП и Зелените.”

Dieser Personenkreis profiliert sich seit Jahren vor allem durch presseцffentlich vorgetragene Kritik an der jeweiligen Parteifьhrung, trдgt aber zur sachlichen Arbeit wenig bei. Mit dem Moment der Nominierung der neuen Fьhrungs-spitze setzten die Angriffe aus der eigenen Partei ein und haben bis heute nicht aufgehцrt. Fьr die Menschen wurden wir zunehmend eine Partei, die sich ьberwiegend mit sich selbst beschдftigt. Das gilt fьr den Bund, aber auch fьr den einen oder anderen Landesverband. Dabei zeigt sich gerade in der Finanz- und Wirtschaftskrise, dass unsere Konzepte der Finanzmarktregulierung und des Keynesianismus der einzige Weg sind, um den Absturz der Weltwirtschaft zu verhindern und die Spekulation zu beenden. Aber mit Querelen wirbt man keine Wдhlerstimmen.

„Този кръг от лица от години се профилира преди всичко чрез поднасяна в пресата критика към съответното партийно ръководство, всъщност обаче малко допринася за работата по същество. С момента на номинирането на новия ръководен връх не прекъснаха и до днес нападките от собствената партия. За хората ние все повече се превръщахме в партия, която се занимава преобладаващо със самата себе си. Това е в сила за федералното равнище, но също толкова и за една или друга провинциална организация. А тоно сега, при финансовата и икономическа криза се вижда, че нашите концепции относно регулирането на финансовите пазари и на кейнсианството са единственият път, за да се предотврати сриването на световното стопанство и да се приклю         и със спекулациите. Но чрез разправии трудно се привличат изборни гласове.”

§                                 Seit dem Herbst 2009 regiert in Deutschland eine schwarz-gelbe Bundesregierung. Fьr viele Menschen wurden vor allem die schon seit 2005 nicht mehr regierenden Grьnen in den vergangenen anderthalb Jahren wieder zu einer echten Oppositionskraft, die situativ mit Glaubwьrdigkeit und Durchsetzungsfдhigkeit ausgestattet ist. Die SPD hat ihre politische Richtung in der Opposition noch nicht endgьltig gefunden, geht aber immer deutlicher zurьck zum Kurs der Agenda 2010, wie z.B. die unwidersprochenen Jubelreaktionen aus der Parteirechten ьber die Wahl des Schrцderianers Olaf Scholz zum Hamburger Bьrgermeister zeigen. In dieser Situation – Grьne und SPD in der Opposition und rot-grьne Koalitionsmцglichkeiten ohne uns - wird DIE LINKE politisch und medial in zunehmendem MaЯe ausgegrenzt.

„От есента на 2009 в Германия управлява едно черно-жълто федерално правителство. За много хора преди всичко не участващите в управлението от 2005 Зелени се превърнаха през последната година и половина отново в истинска опозиционна сила, която е ситуативно достоверна и със действена способност. ГСДП още не е намерила окончателно своето политическо направление сред опозицията, но все по отчетливо се завръща към курса на Програма 2010, както примерно ликуващите реакции сред десните партийци около избора на шрьодерианеца Олаф Шолц за кмет на Хамбург. При такава ситуация – Зелени и ГСДП в опозиция и червено-зелени възможности за коалиции без нас – ЛЕВИЦАТА бива изключвана политически и медийно в нарастващ размер.”

§                                 Das Erdbeben in Japan und die nachfolgende Atomkatastrophe von Fukushima haben auch die politischen Koordinaten in der Bundesrepublik fundamental verschoben. Soziale Themen, die unsere Kernkompetenz ausmachen, gerieten deutlich in den Hintergrund. Die Frage des Schutzes vor atomarer Verseuchung und der Gestaltung der Energiewende erlangte fьr viele Menschen existenzielle Bedeutung, zu Recht im Ьbrigen. War laut einer Umfrage im Februar die Atompolitik gerade noch fьr ein Prozent wichtig, so gab im April fast jeder Zweite an, dass dieses Thema wichtig sei. Auch hier ist es uns nicht gelungen, trotz klarer und frьhzeitiger Positionierung gegen die Atomkraft, ein eigenes Profil und Glaubwьrdigkeit zu entwickeln. Dieses Schicksal teilen wir mit allen Parteien auЯer den Grьnen. Das war in der kurzen Zeit auch nicht zu erwarten. Aber das entbindet uns nicht von der Aufgabe, den Platz der LINKEN neu zu bestimmen.

„Земетресението в Япония и последвалата атомна катастрофа във Фукушима преместиха също фундаментално политическите координати във Федералната република. Социални теми, които са в основата на нашите компетенции, изостанаха значително назад. Въпросът за защитата от атомно заразяване и планирането на енергийните промени доби за много хора екзистенциално значение, и разбира се с право. Докато съгласно едно допитване през февруари атомарната политика беше от значение само за 1 %, то през април почти всеки втори посочи тази тема като важна. И по този въпрос не успяхме, въпреки ясната си и отдавнашна позиция срещу атомната енергия, да развием собствен профил и достоверност. Тази съдба я споделяме с всички останали партии освен Зелените. Това не можеше да се очаква през краткото време. Но то не отменя задачата пред нас, да формулираме отново мястото на ЛЕВИЦАТА.”

Unsere Partei steht vor einer nie da gewesenen Bewдhrungsprobe. Mitten in der programmatischen und strategischen Selbstverstдndigung, die auf den Rьckzug von Oskar Lafontaine und den Wechsel zur schwarz-gelben Bundesregierung folgte, muss DIE LINKE ihren Platz und ihren Sinn fьr die Menschen beweisen.

„Нашата партия се намира пред една както никога досега проба на утвърждаване. По средата на програмното си и стратегическо самоопределяне, което последва след оттеглянето на Оскар Лафонтен  и след промяната към черно-жълто федерално правителство,

Der Sinn der LINKEN: Partei der Arbeit ....

Смисълът на ЛЕВИЦАТА: Партия на труда ....

Fьr einen neuen sozial-цkologischen Gesellschaftsvertrag ...

За нов обществено-икономически договор ...

Der Platz der LINKEN in der Welt nach Fukushima – Neue Politikangebote ...

Мястотона ЛЕВИЦАТА в света след Фукушима – Новата политическа поръчка ...

Von der Bewдhrungsprobe zum Wiedererstarken ...

Пред новата проверка за утвърждаване и ново укрепване ...