ТРУД-24-01-2011-Готвят противоконституционно убийство на БАН
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=752974
От създаването си през 1869 г. Българската академия на науките (БАН) олицетворява развитието на науката у нас. През изтеклия почти век и половина при всички исторически превратности БАН не само е оцеляла, но е и допринасяла съществено за “вещественото и духовно развитие на страната”, както са завещали нейните създатели. И днес тя продължава да създава 60 на сто от научната продукция в страната.
Действащата конституция (глава “Основни начала”, чл. 23) предвижда: “Държавата създава условия за свободното развитие на науката, образованието и изкуството и ги подпомага”.
Член 23 от конституцията не е пожелание или препоръка към държавата, а императивна норма на върховния закон, която създава задължение. Нещо повече - конституцията има непосредствено действие (чл. 5, ал. 1 и 2). Както нееднократно се е произнасял Конституционният съд (КС), това означава, че нормите й действат пряко и направо, без да е необходим опосредстващ ги акт - закон, друго решение на парламента или на Министерския съвет (решение № 7 от 1992 г., решение № 10 от 1994 г. и др.).
Като действаща и пряко приложима конституционна норма чл. 23 има две ключови значения.
Първото е да осигурява свободното развитие на науката. Като “развитие” означава да се създават благоприятни условия за прогрес на науката и научните изследвания във всички области на научното знание - природни и обществени, в интерес на човека и обществото. А конституционното изискване за “свободата” е повеля за движение напред.
Второто е подпомагането на науката от държавата. “Подпомагането” ще рече подкрепа на науката чрез осигуряване и предоставяне на материални средства - финансови, технически, технологически, и на благоприятна обществена атмосфера за осъществяване на научните изследвания. “Подпомагането” е съзидателна държавна дейност, която подтиква науката,насърчава я, но може и да изисква от нея изпълнението на поставените задачи. Идеята на конституцията е идея за творческия тандем между държава и наука, който изключва противопоставянето и враждуването им, и още по-малко ограничаването на науката от държавата.
По-нататък, в глава трета за основните права на гражданите, в чл. 54, ал. 2, конституцията повелява: “Свободата на научното творчество се признава и гарантира от закона.” Тази разпоредба е продължение на чл. 23 и създава конституционно право на хиляди научни изследователи да участват в развитието на науката. За тях работата в научните институти на БАН е и упражняване на тяхното конституционно право на труд (чл. 48 от конституцията).
Какво представлява на този фон законопроектът за изменение и допълнение на Закона за БАН, внесен от петима народни представители от ГЕРБ?
За съжаление в него няма и помен от цитираните конституционни разпоредби. Законопроектът противоречи на чл. 23 и чл. 54 от конституцията в няколко насоки.
На първо място, той премахва БАН като национална автономна организация за научни изследвания и я заменя с организация “за сътрудничество в научните изследвания” (чл. 1, ал.1 от проекта). “Сътрудничеството в науката” не е “научни изследвания”. А свободното развитие на науката по чл. 23 от конституцията се отнася именно за научните изследвания. Премахването им нарушава и конституционното изискване за свободата на тяхното осъществяване.
На второ място, проектът отрича прякото финансово подпомагане на науката и го заменя с определяне на средства за научните изследвания от Министерството на образованието, младежта и науката (чл. 11 от проекта). Законопроектът разглежда науката като източник на финансови икономии, а не като средоточие на инвестиции за подпомагане на научни изследвания и постижения и съществен компонент на конституционното задължение на държавата да подпомага развитието й, както изисква чл. 23.
На трето място, БАН се лишава от собствена научна структура и организации чрез заличаването на научните институти и самостоятелни звена (чл. 1, ал. 1 от проекта). Това е важна стъпка към унищожаването на БАН като център и организация за създаване на наука.
На четвърто място, премахнато е самоуправлението на науката с отмяната на чл. 4 от действащия ЗБАН (чл. 11 от проекта). А самоуправлението на науката при нейното осъществяване е важен организационен компонент на свободното й развитие. С премахването се ограничава свободата на развитието на науката и научните изследвания, изведени като конституционни изисквания.
На пето място, драстичните финансови ограничения, на които е подложена БАН през 2010 г., я задушават. Те доведоха до фактическо лишаване на стотици и хиляди научни изследователи, доказали своите качества и способности в страната и в чужбина, от реалното упражняване на правото на труд по чл. 48 и на свободата на научно творчество по чл. 54. Това стана чрез наложените им с месеци неплатени отпуски по чл. 160, ал. 1 и 3 КТ, без отопление и осветление в научните институти. Между тях и стотици прекършени млади таланти!
Вън от това проектът създава дълбоки вътрешни противоречия между запазените текстове от действащия Закон за БАН (ЗБАН) от 1991 г. и новите разпоредби. Така например, от една страна, остава определението на БАН като “национална автономна организация” (чл. 1, ал. 1 от действащия Закон за БАН), а, от друга, се премахват нейните поделения - институти и самостоятелни научни звена. Няма национална научна организация без научни звена.
На характера на БАН като “автономна” организация противоречи създаването на институти на БАН от Министерския съвет (чл. 1, ал. 5 от проекта), отмяната на чл. 4 от действащия Закон за БАН за самоуправлението на Академията и други. Конституционният съд приема, че вътрешните противоречия в закона нарушават принципа на правовата държава. Той изисква създаването на закони, които съдържат вътрешно единни, логични и последователни по смисъл разпоредби (чл. 4, ал. 1 от конституцията). Затова обявява противоречащите си едни на други законови разпоредби за противоконституционни само на това основание. Още в решение №9 от 30 септември 1994 г. на КС четем: “Несъвършенството на закона и противоречията между неговите норми нарушават принципа на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите”.
Законопроектът за БАН не е казус, случка, епизод в рутинната законодателна дейност на Народното събрание. Българска академия на науките е кауза за България! Внесеният законопроект не е “за”, а “против” БАН. А това е посегателство срещу духовността на българската държава.
*Заглавието е на редакцията
Четири проекта чакат думата на парламента
Четири проекта за настройване на нов лад на Българската академия на науките чакат реда си в парламента.
Първи по време - внесен на 25 ноември 2010 г., е проектът за промени на Закона за БАН, внесен от петима депутати от ГЕРБ - Ирена Соколова, Борис Кузманов, Ивайло Тошев, Стефани Михайлова и Румен Стоилов. Той е прицелът на критиките на професор Васил Мръчков.
Втори по време - внесен на 3 декември 2010 г., е проект на Лютви Местан от ДПС.
Следва го - на 8 декември 2010 г. изцяло нов Закон за БАН, предложен от Ваньо Шарков и Веселин Методиев от “Синята коалиция”.
Последен - внесен на 11 декември 2010 г. е проект за промени на съществуващия закон за академията с автори Андрей Пантев, Сергей Станишев, Ивелин Николов, Валентина Богданова от “Коалиция за България”.
По темата за БАН тепърва предстоят обсъждания в парламента.
Отнапред е ясно - те няма да са гладки и консенсусни. Миналата седмица правната комисия на НС бе на път да подхване и този “горещ картоф”. Не стана - дневният ред бе изместен от подслушвания, вотове на доверие и други приоритети.
“Труд” не взема страна по въпроса кое е най-доброто решение. Според спецове повечето предложения заслужават внимание.
