Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2011 15:53 - Александър Лилов - Никоя партия, включително и ГЕРБ, не е готова за избори сега
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 336 Коментари: 0 Гласове:
0



Александър Лилов - Никоя партия, включително и ГЕРБ, не е готова за избори сега

19.01.2011http://www.vsekiden.com/85735

Александър Лилов е роден през 1933 в с. Граничак, Община Белоградчик. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Естетика и теория на изкуството в Академията за обществени науки в Москва. Бил е член на ЦК на БКП и на Политбюро в периода 1974 – 1983 г., както и народен представител в 4-тото, 6-тото, 7-мото и 8-мото Народно събрание до 10 ноември 1989 г. От 1990 до 1998 г. е депутат във Великото народно събрание, в 36-тото, 37-мото и 38-мото Народно събрание от листата на БСП.

След 1989 е известен като „Стратега“ на БСП. Той предлага курса към социалдемократизиране на БКП и коалирането ѝ с либерали, зелени и обществени движения. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990 – 1991, член на Висшия съвет на БСП. От 1993 е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП.Член-кореспондент на БАН, доктор на философските науки. Работи върху философията на изкуството, проблемите на идеологическата дейност на БКП, идеологическата борба между двете световни системи, международните отношения.

Г-н Лилов, коя е поуката от 2010-та, която пренебрегнахме и сега през 2011-та възпроизвеждаме нейните дефекти?

Мисля, че главната поука, която управлението на България трябва да извлече от 2010 г., е, че кризата е тежка и тя трябва да бъда овладяна с адекватни мерки, а не със словесни декларации. Социалната цена за овладяването на кризата трябва да бъде разпределена адекватно между различните слоеве на населението. Боя се, че 2010-та беше много тежка и за бизнеса в България. Нашето производство спадна, оживлението е частично, безработицата расте, в някои райони на страната – в пъти. Бях преди дни в моя роден град Белоградчик, там безработицата е опасно голяма – над 25%. Така е почти в цяла Северозападна България. Цените и инфлацията растат, единственото, което не се увеличава, са заплатите и пенсиите. Хората не могат да посрещнат най-насъщните си нужди. Успокоителните преценки, които някои министри непрекъснато твърдят, не са верни. Хората виждат това по джоба си.

Още по-тежка година започва в областта на политическата система. Ние живеем в много тежък режим на скандали – от скандал на скандал. Нещата, които осигуриха на ГЕРБ големият успех на парламентарните избори, все повече буксуват. Вярно е, че се предприеха някои сериозни акции против престъпността, но се оказа, че те не са достатъчно ефективни – няма осъдени знакови личности. Ясен стана демонстративният характер на борбата с престъпността, а дейците, които дойдоха на власт с обещание да я преборят, се оказаха във вихъра на скандали, свързани тъкмо с корупция – например случая с имотите на Цветан Цветанов и Андрей Иванов.

Понякога имам чувството, че българската държава и нашето общество не функционират нормално. Не става дума за напредък, а за нормални правила и реакции.

Само че нито корупцията, нито спада в производството са се появили през последната година-година и половина, откакто ГЕРБ е на власт. Анализатори твърдят, че тази носталгия по времето на социализма, за която се заговори, не е признание за Живков, а недоволство от перманентната криза, в която живеем вече 20 години.

Вече сме в 21-вата година след края на социалистическата система и да се оправдава всичко с наследеното и деформациите й, не е ефективно като обяснение. От друга страна, това не е въпрос на пропаганда – хората, които са живели и при социализма, са живи, те могат да сравнят нещата и не могат да не направят преценката, че тяхната материална и друга сигурност не може да се сравнява със сегашното положение. Това, което вие казвате – носталгия, е по същество сравнение между живота днес и живота в онези условия. Аз самият знам, че социализмът във вида, в който беше установен в Съветския съюз и в България, страдаше от много сериозни грешки, изкривявания, недостатъци, обаче в социалната област положението сега и положението преди е просто несравнимо.

Част от обяснението за несполуките на прехода е, че бившите комунистически величия станаха първи капиталисти. Говори се и за куфарчета с пари, вие знаете ли за това?

Смятам, че тезата за куфарчетата с пари, за назначените капиталисти би трябвало вече да излезе от употреба. Всеки вижда сега, че всички партии излъчиха капиталисти, забогатели хора. Онези, които са станали богати благодарение на своята предприемчивост и на мениджърските си качества, хубаво, нека бъдат богати. Щом има пазарна икономика, не може да няма бедни и богати. Но онези, които разграбиха националното богатство, би трябвало да отговорят пред закона. И това е лошото – че възмездието, в името на което дойде това управление, просто не се вижда – няма един осъден, който да олицетвори очакването, че ще се сложи край на криминалната физиономия на прехода. Фактът, че това не се случва, създава много тежко напрежение в обществото.

Липсата на справедливост?

Да, разбира се. Ако искате да го обобщите, това е липсата на справедливост.

Ръководни функционери на БСП признаха, че загубиха битката с ГЕРБ на полето на морала.

Този проблем е сериозен за БСП. От средите на партията също има богати хора. И аз повтарям – ако те са станали богати, спазвайки законите на страната, нека бъдат такива, но ако са нарушили закона или морала на тази 120-годишна партия, те би трябвало да отговорят сурово и пред закона, и пред ценностите на социалистите.

БСП се свързва с червените олигарси. На последното честване на Бузлуджа сред редовите партийци се появи Николай Банев, за когото например е известно, че не пуска простосмъртни до плажа в своя луксозен комплекс. И там говореше за социална справедливост!

Да се обърнем към историята – в комунистическото движение, в социалистическите партии, винаги е имало богати хора. Именно от тях тръгва идеята. Фридрих Енгелс е бил заможен човек, не искам да броя нататък. Не е страшно, че има отделни богати хора в Социалистическата партия, страшно е, ако те вземат връх, ако те определят политиката на партията, ако те вземат в ръцете си съдбата на партията. Защото богатите слоеве на обществото имат свои, десни партии. БСП е лява и е създадена да отстоява интересите на слабите, бедните, безработните. Разбира се, ние не искаме вечно да бъдем партия на бедните, нашата цел е да създадем условия всеки да живее по-добре. Ако го преведа на ясен език, това означава, че ние все повече и повече ще ставаме партия на средната класа – на вас, на лекарите, на учителите, на хората на труда, но на един труд, който създава добро материално битие. Това е идеалът на нашата партия. Но сега, когато толкова голяма част от обществото е бедно и живее в нищета, ние не можем да си позволим да следваме дясна политика.

Това е едно от обвиненията към предишното правителство, в което участваше БСП – че тройната коалиция е водила дясна политика.

Такава критика има основания.

Не сте единодушни по въпроса успешно ли е било управлението…

Има нужда от една цялостна оценка на това управление, която не изключва критиката. Но ако говорим за тази страна – дали това управление е било автентично ляво и дали е допускало десни изкривявания, то е ясно, очевидно е. Ако вземем т.нар. плосък данък, не зная такова нещо да се прави от друга лява партия в Европа и света. Помните, че когато попитаха Обама в предизборната му кампания за плосък данък, той въобще не пожела да говори по този въпрос. Дори десните правителства в България не предприеха такава стъпка. БСП, участвайки в дясна коалиция, го направи и бе наказана на изборите.

Това не е ли част от една модерна глобална тенденция, която слага край на традиционното делене на десни и леви?

Това е фалшива теза. Не може да има заличаване на границата между дясно и ляво в условията на съвременните общества – капиталистически или преходни, по простата причина, че те са съставени от богати и бедни прослойки. Така че ще има партии, които ще отстояват интересите на едните и на другите. Лансирането на подобни идеи е или повърхностно оправдание, или е следствие на анализ, който не е автентичен. Има преплитания между лявото и дясното, заемки, дори дифузия, но левите и десните интереси се запазват, партиите – също.

Но не може да отречете, че има криза на доверието към партиите въобще.

Да, в България има остра криза на доверие към политическото, към партиите, които 21 години управляваха България и я доведоха до сегашното й положение.

В този ред на мисли иде ли краят на традиционните партии?

Има сериозна криза и при десните, и при левите партии. Как ще се развие по-нататък ситуацията, трябва търпение, трябва наблюдение, защото така или иначе политиката се прави от партиите. Не са се появили структури в обществото, които да изземат тази роля. Аз лично смятам, че такива структури в бъдеще неизбежно ще се появят – дали това ще бъдат гражданските движения, професионалните сдружения, или някаква друга форма, предстои да видим. Сега и в най-развитите страни не се виждат нито краят на партиите, нито техните заместители.

Заплаха за БСП ли е движението АБВ?

О, не, не. Аз съм скептик по отношение на АБВ. Смятам президентството на Георги Първанов за успешно, но идеята му за АБВ – за прибързан и недостатъчно обмислен проект. Ако те искат да бъдат алтернатива, както е заложено в името им, те могат да бъдат алтернатива само чрез властта. Това не става с интервю или дискусия. Производството на идеи е добро нещо, България има остра нужда от това, но реализирането на идеята става през партиите в политиката. Не можеш да бъдеш алтернатива, ако не участваш във властта. Затова смятам, че самото движение още не е наясно – какво иска да бъде, какви цели си поставя и какви ценности изповядва. От друга страна, моето категорично мнение е: България сега се нуждае не от нови партии, а от нови политици, от нов тип държавници, които да нормализират страната, да започнат да я европеизират на практика. Докато АБВ не изясни себе си, не може да разчита на успех. Разбира се, трябва да им се даде тази възможност. Моята теза е, че АБВ ще покаже най-добре същността си в предизборна България. Ние ще можем да видим дали те са само клуб, който ще произвежда дебати, дискусии и идеи, или ще се намеси в борбата за властта.

Какво, според вас, трябва да работи един президент след края на мандата му? Когато избираме, все гледаме да е някой млад, деен човек, само че той и след това остава активен човек и с нещо трябва да се занимава.

Краткият ми отговор е, че това зависи от самия президент. Но не само от неговото желание, а и от неговите качества – интелектуални, професионални. Той може да стане учен, това е добро развитие. Може да отиде в бизнеса, като Шрьодер например. Може да остане в политиката – по начина, по който го прави Клинтън например. Ако не се поддадат на изкушенията на властта, могат да се реализират в сферата, в която са силни. Стига да са силни.

А конкретно Първанов? Заради активността му в енергетиката, преди време го заподозряха, че се готви да се реализира тъкмо в тази сфера след края на мандата. Вече има такъв прецедент – с Шрьодер в Германия.

В момента няма други симптоми, друго предвиждане освен това, което самият той оповести – че няма да излезе от политиката и с това е свързан проектът АБВ. Не искам да коментирам неговото лично решение.

Ако свързва бъдещето си с АБВ, къде остава БСП? Ползва ли се с авторитет да увлече партийната маса, ако реши да се върне към партията?

Може да възникне напрежение, ако това движение се разположи вляво или в центъра, то не може да не разчита предимно на електората на БСП. Няма откъде другаде. Сред инициаторите му дори няма представители на политици от други политически пространства. Но БСП не би се съгласила с подобно развитие и никоя партия няма да се съгласи с такова нещо.

Готова ли е БСП за избори? Преди дни лидерът Сергей Станишев се похвали, че рейтингът ви се увеличил два пъти, отделно от това се заговори за предсрочни избори. Но чуват ли се посланията ви, доволен ли сте от ефективността на парламентарната ви група?

БСП има проблеми и те произтичат от шоковата загуба на последните парламентарни избори. Това е ясно на всеки и да се отрича, е безсмислено. Изборната 2011 г. сама по себе си консолидира БСП. Всъщност никоя партия преди избори не се занимава с вътрешнопартийни разправии, това е почти закон. Така че БСП сега е концентрирана около подготовката на политика и на листите за предстоящите избори.

Т.е. още се готви, не е готова?

Да, разбира се, не знам коя партия би могла да каже, че е готова. Затова смятам, че да се заплашва сега България с предсрочни избори не е оправдано, защото никоя партия, включително и ГЕРБ, не е готова. Има периоди в политиката, когато властта започва да се търкаля по улицата и няма партия, която да я вдигне. Не искам да кажа, че ние сме чак в такова драматично положение, но ситуацията е такава, че никоя партия сега не е готова за избори. Ако обаче скандалите продължат и кулминират в някаква неудържима скандална ситуация, предсрочните избори могат да се окажат изходът от нея.

На миналите местни избори имахте по двама кандидати в някои селища – един официален и друг, водещ се независим.

Аз се надявам, че това няма да се случи пак, но не го изключвам съвсем. Такива неща не са чак толкова трагични. По-лошото е, ако партията и съответното населено място не може да направи добрия избор.

Обижда ли ви, че наричат БСП „пенсионерска партия” и какво ще стане, когато електоратът започне да намалява по естествени причини?

Пред БСП стои въпросът за нейното подмладяване. Има напредък, мога да посоча за пример Варна, където всяка година правим Младежки социален форум с новоприетите над 300 млади социалисти. Аз смятам, че този въпрос трябва да се решава по естествен път – не с кампании, а с политика, която да показва, че БСП е модерна партия, че има визия за развитието на България и е в състояние да осигури напредък на страната. Тогава младите ще виждат в БСП солиден фактор и ще идват в нея, за да реализират своите интереси и виждания.

Борислав Гуцанов, който бе задържан при операция „Медузите”, продукт ли е на този форум? Каква е вашата прогноза за неговото бъдеще?

Той е представител на младото поколение в партията. Добре подготвен, вече опитен, с много сериозни и модерни виждания за развитието на Варна. В моите очи Борислав Гуцанов е със сериозно бъдеще и в местната власт, и в национален мащаб. В политиката понякога се преминава през много тежки изпитания – веднъж заради допуснати грешки, друг път – поради удари от властта. Смятам, че от „Медузите” нищо няма да излезе. Това е измислена формула на управляващите, чиято цел е да елиминира Гуцанов от участие в местните избори.

Имате ли коментар за случващото се в ДПС?

Само няколко дни са минали, какъв коментар. Но поначало, когато в една партия настъпват такива неща, това не са комплимент за нея. Защо се случва така, трябва да отговори ДПС. За никого не е тайна, че европеизацията на тази партия още не се е състояла. У нас има доста негативно отношение към тази партия, но това, което аз мога да кажа, е, че през 90-те години, когато трябваше да се преодолява етническата криза, движението игра положителна роля, не стоеше на екстремистки позиции. В Косово – кръв, в Босна – кръв, в Македония – кръв, в Румъния дори. У нас нямаше кървави събития и това не е изцяло заслуга на ДПС, но движението работеше това да не стане.

Как се отнасяте към намерението на правителството да отзове дипломатите, свързани с Държавна сигурност? Има ли все още скрити зависимости и защо 21 години след края на прехода продължаваме да говорим за тайните служби на тоталитарния режим?

Това е проблемът – защо на 21-вата година отново този въпрос излиза на преден план и се превръща в проблем, който не само разделя и създава напрежение в обществото, но руши и съдби.

Е, може би, защото не е решен в началото на прехода.

Ние можем да се сетим и след 100 години за нещо, което е минало и да искаме да го оправим, но това не означава нищо друго освен слаба политика и немъдри държавници. Не може да се върви напред с постоянно разединяване на нацията. Сега трябва да се изхожда от това кой какво е правил, кой какви грешки или нещо по-тежко от грешки има. И така да се решават нещата. Политическата полиция, която се занимаваше с доноси, е едно, разузнаването е друго. Покажете ми една европейска държава, която да постъпва така със своето разузнаване! Това е невероятно! Самият закон, който между впрочем бе приет по време на нашето управление, той не е адекватен на едно правилно, държавническо разбиране. Да се удря по българските разузнавачи, е малоумие. А как практически да се реши този проблем, който отиде твърде далеч, е много трудно да се каже – кашата е сварена вече. Вероятно ще бъде консумирана.

Скандалът със СРС-тата и заявката, че трябва да се подслушват министрите, за да могат да са в напрежение и да не стъпват настрани?

Изумен съм, че един премиер може да доказва необходимостта да подслушва своите министри. В Америка един президент беше принуден да напусне поста си заради скандала „Уотъргейт”. И това бе подслушване на противника. Но да подслушваш своите собствени министри… Аз просто съм шокиран. Това не са нормални неща.

Но пък, съдейки по социологическите проучвания, хората одобряват подслушването?

Това са необясними за мен страни на общественото мнение, необясними от рационална гледна точка. Не може такова масово подслушване да не се отрази на рейтинга на едно правителство. Мисля, че причината е в отчаянието на нашия народ от прехода, затова той търси месии, някой, който да го оправи и често пъти бърка силния държавник със силата на властта, с която понякога се злоупотребява.

Но и вие сте един от основните действащи лица на преходи, усещате ли вина за това, че не тръгнахме в правилна посока?

Разбира се, всички политици, които участвахме в обществения живот в тези преходни години, носим своя дял от отговорността. Но своя дял, не чуждия.

Въпросът кой кой е в българския преход е много важен. Неговият отговор е компетенция само на историята. Сега на сцената се появи нов персонаж – фалшификаторът. И вдясно, и вляво. Вдясно – десни идеолози без сериозни десни идеи за развитието на страната. Вляво – най-често вчерашни „шестаци“, които преди редяха донос след донос срещу неправоверните, днес редят чаршаф след чаршаф за предателството на „перестройчиците“.

 



Тагове:   политология,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3943927
Постинги: 4178
Коментари: 877
Гласове: 1111
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031