За трите бивши стада – на БКП, на ДС и на Науката
(сутрешни съботни размисли след вечерна петъчна ПАНОРАМА)
15.01.2011
Над Варна е паднала мъгла, над държавицата – също ... подходящо време за размисъл, особено след снощната панорамна среща на Бойко Василев с гербовия депутат Велчев, социолога Райчев, политолога Дайнов, писателя Ранчев и бездомника с име Сталин, дадено му от бащата му, който бил милиционер.
Всички се занимаваха с обществото, наследено от вчера ...
И аз си разсъждавам за същото:
Обществото е множеството на човеците, в което те формално са обединени, с цел да водят битки помежду си. То се състои от много подобщества по различни признаци, един от които е националният. Аз познавам сравнително добре две национални общества – българското и немското, поради стечение на обстоятелствата.
На участието си в българското общество се наслаждавам от около 60 години.
40-те от тях минаха в така наречения „тоталитарен комунизъм”, а следващите – във времето на фалшивата демокрация, т.е. посттоталитаризма в нашия случай.
В обществото различаваме освен всичко друго и два вида образувания – микрогрупи и макрогрупи от хора. При тоталитаризъм е по-точно, струва ми се, макрогрупите да се наричат стада, тъй като те нямат право на самостоятелно съществуване, а живеят по указанията на фюрера или вожда – избираме тази от двете думи, която ни звучи по-приятно, така че да се червим по-малко пред собствената си съвест.
Аз имах възможност да участвам или контактувам с три от тях:
Участвах в стадото на Науката, а имах контакти (а и как иначе?!) с другите две – стадото на БКП и стадото на така наречената ДС.
Прекъсвам хода на мислите си със забележителен цитат от един велик руски поет – Евгений Евтушенко, който се противопостави през 90-те години на опростената и произволна оценка за хората живели в тези 3 стада (за СССР това бяха: КПСС, КГБ и советская Наука, а за ГДР – ГЕСП, ЩАЗИ и Науката на изток от Елба). Евтушенко възрази по следния философски начин: „Ние всички сме от комунизма и се делим не на партийци и безпартийни, а на порядъчни и мошеници!”
Да, така беше ... Познавах и продължавам да познавам бивши членове на БКП, служители на ДС и учени хора, които са почтени, трудолюбиви, умни и полезни на професионалното си поприще. Познавам и други, които бяха и си остават долни, подли, мръсни, мързеливи, глупави и вредни – някои с едно от тези качества, а има и сумарни индивиди между тях.
Най-добре познавам стадото на Науката, което вождовете искаха да използват за своите егоистични цели, които прикриваха с високи идеали.
Мисля че НАУКАТА е най-устойчивата и несъкрушима макрогрупа, която един ден ще успее да се отърси от най-лошата си характеристика - стадната, присадена с настъпването на тоталитаризма ...
На някои моите светли мисли може би звучат мрачно.
Не е така, но за да Ви стане по-светло на душата, чуйте прекрасните мисли на великия руснак в стихоторението му Наследники Сталина (1961):
Безмолвствовал мрамор.
Безмолвно мерцало стекло.
Безмолвно стоял караул,
на ветру бронзовея,
А гроб чуть дымился.
Дыханье из гроба текло,
когда выносили его
из дверей Мавзолея.
Гроб медленно плыл,
задевая краями штыки.
Он тоже безмолвным был -
тоже! -
но грозно безмолвным.
Угрюмо сжимая
набальзамированные кулаки,
в нем к щели глазами приник
человек, притворившийся мертвым.
Хотел он запомнить
всех тех, кто его выносил, -
рязанских и курских молоденьких новобранцев,
чтоб как-нибудь после набраться для вылазки сил,
и встать из земли,
и до них,
неразумных,
добраться.
Он что-то задумал.
Он лишь отдохнуть прикорнул.
И я обращаюсь к правительству нашему с просьбою:
удвоить,
утроить у этой плиты караул,
чтоб Сталин не встал
и со Сталиным - прошлое.
Мы сеяли честно.
Мы честно варили металл,
и честно шагали мы,
строясь в солдатские цепи.
А он нас боялся.
Он, веря в великую цель, не считал,
что средства должны быть достойны
величия цели.
Он был дальновиден.
В законах борьбы умудрен,
наследников многих
на шаре земном он оставил.
Мне чудится -
будто поставлен в гробу телефон.
Кому-то опять
сообщает свои указания Сталин.
Куда еще тянется провод из гроба того?
Нет, Сталин не умер.
Считает он смерть поправимостью.
Мы вынесли
из Мавзолея
его,
но как из наследников Сталина
Сталина вынести?
Иные наследники
розы в отставке стригут,
но втайне считают,
что временна эта отставка.
Иные
и Сталина даже ругают с трибун,
а сами ночами тоскуют о времени старом.
Наследников Сталина,
видно, сегодня не зря
хватают инфаркты.
Им, бывшим когда-то опорами,
не нравится время,
в котором пусты лагеря,
а залы, где слушают люди стихи,
переполнены.
Велела не быть успокоенным Родине мне.
Пусть мне говорят: "Успокойся!"-
спокойным я быть не сумею.
Покуда наследники Сталина
живы еще на земле,
мне будет казаться,
что Сталин - еще в Мавзолее.
Друг път ще Ви разкажа за интересни личности, с които имах шанса да се запозная „очи в очи”:
Стратег Александър Лилов и председател Александър Йорданов;
Учител Цветан Папазов и милиционер Цветан Цветанов;
Д-р Чирков и политик Красимир Премянов;
Икономист Петър Димитров и ПЕС-ист Сергей Станишев;
Човекът Касим Дал и идолът Ахмед Доган;
Злобният умник Иван Костов и некомпетентния добряк Желю Желев;
Сладкия Жорж Ганчев и посланика-майор Шивачев
Съучениците: агент Христо Иванов и агент евродепутат Евгени Кирилов,
и други знайни и незнайни, прекрасни и не чак толкова приятни участници в трите стада...
