Тодор Колев – Автобиография

http://vbox7.com/play:5895db47

1943-та бяхме много, много зле
и жената ме изгони, после ми умря и коня,
не ходихме и на море.

Детето се изгуби,
откраднаха каруцата, кучето ми побесня.
започна се евакуация - нямах капка информация,
точно като на война.

Живеехме си така,
живеехме си така,
все започва евакуация - нямаш капка енформация
бе точно като на война.

1953-то лето – ах! стана много по-добре,
но макар и без детето влезе се в ТКЗС-то
и пак не бяхме на море.

Таман се ‘нтусиазирах,
загледан в бъдещето, запалиха ми чергата
усетих, че съм в подозрение и както бях така в съмнение
подкарах я с цигулката!

Живеехме си така (2)
ту усетиш подозрение, както бях в съмнение
подкарах я с цигулката.

Ту усетиш подозрение – все пак някакво съмнение

и свириш там с цигулката.

1963-та  – ех! - хептен я оплескахме
и кючека забраниха - джазът пък съвсем затриха,
оказахме се в Белене.

Политици и таланти
и крадци и музиканти
а наоколо вода.
Гледаш да не те затрият - мъртвите вода не пият! ...
а тече си Дунава.

Живеехме си така (2)
нещо все ти забраняват,

Нещо все те поучават,

А тече си Дунава ...

Годината, когато вече свирех на морето
получи се ерония.
То направо стана драма - получавам телеграма:
Точка! Назначен си!
А, къде бе? - В нашта филхармония.

Живеем си все така (2)
зимата сме на морето
лятото - във филхалето
свирим там симфония.

Кво да правиш, братче?!