Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2010 13:29 - Колкото повече се отлага неизбежното решение, толкова повече се приближаваме към непоправимото положение
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 513 Коментари: 0 Гласове:
0



Драги приятели,

Рядко разбирам говорещите по форумите на БСП, поради това, че говорят или глупости, или празни съчетания на думи, в които има само лична неприязън и нищо по същество - а съществото е лявата политика, която я няма нито практически, нито теоретично вече няколко десетилетия.

В този случай, който Ви изпращам, всичко ми е ясно и разбрано

Колкото повече се отлага неизбежното решение, толкова повече се приближаваме към непоправимото положение!

 

Изказване на Калин Първанов, делегат от район „Слатина”, пред Третото заседание на ХI-та конференция на БСП-София

Уважаеми другари,

Известно е, че Людоедката Елочка Шчукина от „Дванайсетте стола” на Илф и Петров боравеше със запас от 30 фрази, грижливо подбрани от целия богат и могъщ руски език. Боя се, че продукцията, която се предлага от името на Петнайсетте стола в нашето Изпълнително бюро, не е много по-богата. Отново ще трябва да гласуваме документ, изпълнен с до болка познати и обтекаеми изрази. Вместо „О-хо”, „Хо-хо”, и „А-ха”, ще гласуваме за: „подобряване дейността на структурите и засилване на влиянието”; „цялостен преглед на проблемите и анализ на състоянието”; „навременно определяне на насоките и разширяване на възможностите за активно влияние”; „да се даде възможност за предлагане на политика, чиито основни аспекти да бъдат...” и така нататък в същия дух.

Това ли са конкретните решения, които очакват от нас в основните организации?

Това ли е езикът, с който ще разговаряме със софиянци?

Идвайки насам може би мнозина са се питали за целите и смисъла на днешното мероприятие.  Както бе отбелязано и в доклада на председателя, темата и времето, в което то се провежда, предполагат значителна доза формализъм.

Изправени сме пред две възможности: или да си останем в удобната, но задушаваща хватка на застоя и формализма, или конференцията да си влезе във функциите на висш орган и място за вземане на решения.

Днес не можем да избираме ръководни органи (с изключение на няколко формални допълвания), понеже конференцията е отчетна, но не и изборна. Ще избираме кандидат за кмет, но той пък е само един. Тоест, реален избор няма да има, ще има формално гласуване. От нас се очаква още да изгласуваме няколко доклада и едно решение, предполага се с традиционното единодушие. Но какво е политиката, ако не избор между две или повече възможности?

Това, че конференцията е само отчетна си има и предимство: шансът да се съсредоточим върху политиката, която предлагаме.

Внимателно изчетох проекта за решение – основният продукт, който трябва да произведем. Имам чувството, че редица от неговите постановки са извадени от предишни доклади и решения по метода „копи-пейст”. Също както формулировката „разширяване на влиянието на столичната организация сред учещите и работещите в различни сфери на обществено икономическия живот”, която шества от доклад на доклад, от пленум на пленум и от конференция на конференция, без да е ясно какво е направено за практическата й реализация.

Разбира се, проблемът не е само във формата, а е главно в съдържанието. Така например след малко ще гласуваме и текст за „задълбочаване и разширяване на националното съгласие”.

А може би софиянци се интересуват от по-малки и по-конкретни неща. Като например – възможно ли е да се провежда общинска жилищна политика в съвременните условия, поне за млади семейства и за изпаднали в крайна нужда?

Нищо не казваме за надвисналата опасност ГЕРБ да отмени прекия избор на районни кметове в София, но ще изразим загриженост за блокираните мегапроекти „Бургас-Александруполис”, АЕЦ „Белене”, „Южен поток”. Добре е да се занимаваме и с подобни геополитически въпроси, още повече че нашият председател е бивш министър на енергетиката, а в елита на градската организация има доста хора с опит в този бизнес.

Но дали пък при толкова много енергетици сред нас софиянци не очакват от БСП-София и решения на „дребния” проблем с частните енергийни монополисти и топлинните счетоводители?

И дали решенията на подобни малки, човешки въпроси не са ключът към голямата победа в София, която се уморихме да чакаме вече цели 20 години?

Тези дни се запознах с решения, гласувани от конференциите в поне 4 района. За съжаление, намирам малко съвпадения между тях и документа, който е внесен на градската конференция. Оставам с впечатлението, че при съставянето на проекта, който ни се предлага, е подходено до голяма степен избирателно. Авторите му са уловили недоволството на социалистите от цялостното състояние на партията, но в същото време доста широко са затворили очите си пред възраженията и критиките за политиката  на градската организация и нейното ръководство.

Въпреки това ще подкрепя проекта за решение, главно заради изречението, в което се предлага разпускане на 47-ия конгрес наесен и вземане на решение за пълен цикъл отчети и избори в партията, които да приключат с извънреден конгрес. Такава е волята на огромното мнозинство редови социалисти! Заедно с това считам, че е необходимо да приемем и отделна резолюция за състоянието и належащата промяна на градската организацията на БСП, каквато предлага Обединението на левите социалисти.

Защо е необходимо приемането на отделна резолюция за София? Защото предлаганите ни документи не дават огговор на редица въпроси. Ще се върна към предишното ни заседание на 7 октомври, когато приехме решение, в което имаше и конкретни ангажименти:

-Прекратяване веднага на съвместяването на няколко длъжности!

-Осъществяване на коалиционна политика с реални политически субекти.

-Регистър на членовете на градско и районно ниво.

-Прилагане на принципа на персоналната отговорност за кондицията на БСП и за резултатите от нейната дейност.

От отчета на председателя аз не научих какво е свършено в изпълнение на тези решения и как БСП-София дава пример в това отношение!

За сметка на това чухме от др. Овчаров, че в ръководството на партията имало постоянно присъствие от „втръснали до гуша функционери, голяма част от тях доказали своята некадърност”. Нека се огледаме – това не важи ли и за ръководството на БСП-София? Интересно е също как се съчетава този текст с факта, че около една трета от състава на Националния съвет на БСП е от членове на софийската организация?

Чухме още, че в сегашното партийно ръководство липсвали ярки имена на българската интелигенция. Като че ли в градското ръководство е пълно с такива! Спомням си, когато избирахме Градски съвет, как един от големите български поети не успя да попадне в списъка на избраните, може би защото го нямаше в прословутите листчета. За сметка на това в органа попаднаха няколко сътруднички (секретарки) на наши градски и районни ръководители.

В доклада на др. Овчаров четем още, че „може би е дощъл моментът новият лидер на БСП да бъде избран чрез общопартиен избор”. Как обаче това кореспондирва с изразеното в медиите мнение на неговия заместник Мичо Райковски, че „вътрешнопартийният избор е пародия на демокрация”?

В обемистия отчет се говори за какво ли не, но случайно е пропуснат моментът с подадената и оттеглена оставка на председателя на Градския съвет и провалената процедура за избор на нов председател? Между другото, др. Овчаров, имам чувството, че колкото повече отлагате неизбежното решение, толкова повече ни приближавате към непоправимото положение!

От Вас научихме, че „Позитано” се превръща в синоним на политическо самозадоволяване”. Попаднах на подобна формулировка и в анализа на Градския съвет на БСП след изборите миналото лято. В него се упрекват Основните партийни организации и част от Районните съвети, че „съществуват основно като дискусионни клубове за вътрешно самозадоволяване...”. И какво излиза от този анализ? ОПО-тата и Районните съвети се самозадоволяват политически, със същото се занимава и „Позитано”, само софийската централа на ул. „Леге” прави изключение от това нелицеприятно явление.

В своя доклад, др. Овчаров отново повдига проблема и за „моралната криза в партията”. В тази връзка от няколко години си задавам въпрос, на който още не мога да намеря отговор. Участието на наши ръководители в предизборно събрание в „Топлофикация” през 2005 г. част ли е тази морална криза? И как същите наши ръководители, след срещата в „Топлофикация” отиват вечерта да се срещат с пенсионерите и ги гледат в очите?

Няма да забравя какво ми каза новоприет социалист от нашия район, когато през зимата имахме посещение на високо равнище в клуба.  Между другото това момче, не свързва едва двата края и има успешен собствен малък бизнес. Та след срещата, той изглеждаше изумен от чутото и видяното, и само дойде да попита: „А дали нашият висок гост е забелязъл как са обути повечето от хората, които са дошли да го слушат?”.

За финал искам да пожелая успех на нашия кандидат за кмет Георги Кадиев. Не знам само дали не му правим лоша услуга като го номинираме преди да сме попитали основните организации и при липсата на всякакъв избор. Вероятно др. Кадиев си дава сметка колко ще му е трудно да води към победа една организация, която от години не успява да излъчи поне няколко свои представители, способни да влязат в конкуренция за кметския пост. Така или иначе, стилът на Георги Кадиев се харесва на доста социалисти, за неговите тези има чуваемост, дори когато мнозина не ги споделят.

Пожелавам му да бъде таран за промените, а не параван на застоя, зад който да се скрият отговорните за незавидното състояние, в което се намираме!

Дано сме наясно, че в следващите месеци и години ни предстои тежка работа да реабилитираме левите идеи в България, а не само партията или отделни нейни ръководители!

 



Тагове:   БСП,   левица,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3312707
Постинги: 3370
Коментари: 877
Гласове: 885
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031