Прочетен: 1626 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2010 08:26
Демократичното икономическо и политическо обновяване на обществото – необходимостта на 21 век
(По случай 154-годишнината от рождението на Димитър Благоев)
Капитализмът не е краят на човешката история. Защото общество на свободните и равните, в което господстват демокрация и мир, в което е осигурено равенството на половете и е съхранена природата, е възможно само тогава, когато доминирането на капитала над стопанството, обществото и природата бъде изтласкано и пречупено. Капитализмът може да бъде преодолян само в случай, че бъде започнат преход към един друг начин на труд и живот, към друг начин на обществено производство и на отношение към природата, към действителната демокрация в стопанството и обществото, както и към широка международна солидарност и общо развитие , които са предпоставка за мира. И сега, в началото на 21 век въпросът за социализъм или варварство стои така, както преди 100 години го беше поставила видната представителка на научния социализъм Роза Люксембург.
Първият голям опит през 20 век да се създаде един некапиталистически ред се провали поради оскъдна демокрация, свръхцентрализация и икономическа неефективност. Чрез извращаване на социалистическата идея бяха извършени престъпления. Това ни задължава да определим по новому нашето разбиране за социализъм. Ние искаме един демократичен социализъм на 21 век, който да съответства на днешните обществени и глобални предизвикателства и възможности.
Като изхождаме от максимата, че равенството без свобода се превръща в подтисничество, а свободата без равенство води до експлоатация, ние се стремим към социалистическо общество, в което всеки човек в условия на свобода сам може да определя своя живот, като същевременно солидарно си взаимодейства с другите. Преодоляването на доминирането на капиталистическата собственост в стопанството и наличието на социална правова държава са най-важните основи за постигане на целта. По този начин може да се постигне добър живот, да се създаде и разшири социалната демокрация. Всички хора трябва да могат да участват в собствеността. Социално еднаквият достъп на всеки човек до условията за свободен живот и демократизирането на всички области на живота са взаимно свързани. Социализмът и демокрацията са неделими. Ние искаме друг вид стопанско развитие и научно-технически прогрес, за да запазим естествената околна среда и да оставим на идните поколения един подобрен свят. Ние искаме правовата държава и социалната държава да представляват една цялост и се стремим към обществен ред, който се характеризира с мир, солидарност и справедливост.
Необходимостта от една социална алтернатива е налице в световен мащаб. В Латинска Америка опитът с капиталистическото варварство още на прехода към 21 век доведе до възникването на силни противопоставящи се движения. Ние сме солидарни с тях. Те промениха обществените и политическите съотношения на силите. Много от латиноамериканските страни вече се осмеляват да изоставят неолибералната логика за развитие.
Днес е налице възможност да се обезпечи за всеки човек живот в социална сигурност и достойнство. Нуждата и бедността могат да бъдат преодолени навсякъде по света. Ние искаме всички хора да могат да си сътрудничат според своите способности и наклонности в обществено организирания трудов процес и се стремим към ново, справедливо разпределение в трудовата заетост и в другите обществено необходими дейности.
Демократическият социализъм се ориентира към стойностите на свободата, равенството, солидарността, към мир и социално-екологична устойчивост. Те определят и средствата по пътя към едно демократично-социалистическо общество. Демократичният социализъм стимулира разгръщането на цивилизаторския развоен потенциал на обществото и има за цел основополагащи промени в господстващите отношения на собственост, консумация и власт. Той свързва протеста и съпротивата, борбата за социални придобивки и левите реформаторски проекти при сегашните условия, както и прехвърлянето на границите на капитализма в един голям процес на обществено преустройство, който ще определя 21-я век!
Автентично левите се борят в рамките на един голям трансформаторски процес на социални преобразувания за демократичния социализъм на 21 век. Този процес ще се характеризира с множество малки и големи стъпки на реформи, с пробиви и преобразувания с революционна дълбочина.
Решаващият въпрос за обществените промени е и остава въпросът за собствеността и икономическата демокрация.
Икономическа власт означава същевременно и политическа власт. Дотогава, докогато решенията на големите концерни се ориентират към желанията за печалби на частните собственици на дялове (Shareholder) вместо към интереса на общността, политиката ще бъде изнудвана, а демокрацията ще бъде изпразвана от съдържание. Едно социално, мирно, екосъобразно и демократично общество изисква (и има за предпоставка), икономическата власт на ония, които печелят от бедността, експлоатацията, разрушаването на природата, въоръжаването и войните, да бъде отблъсната и преодоляна.
Автентично левите се борят за промяна в отношенията на собственост. Ние искаме радикално обновяване на демокрацията, която да се простира и върху икономическите решения и да подлага всички форми на собственост на еманципаторски, социални и екологични мащаби.
Икономика, която служи на хората, а не на печалбата, ще трябва да изпълнява преди всичко следните функции: първо, тя трябва да удовлетворява потребностите на гражданите и да обезпечава на всички живот в благосъстояние и социална сигурност; второ, да действа в съответствие с екологичната устойчивост; трето, да реагира иновативно на новите предизвикателства; и, четвърто, да използва пестеливо обществените ресурси. Освен всичко това тя трябва да бъде организирана така, че всички пряко и непряко заети в икономиката хора свободно да разгръщат своите способности и да могат да се образоват и квалифицират в рамките на своята дейност. В един солидарен , икономически ред, към какъвто се стремят автентично левите, място имат различни форми на собственост: държавна и общинска, обществена и частна, кооперативна и други форми на собственост. Трудовите колективи, потребителите, представителите на интересите на общото благо трябва да имат силно демократично съучастие в обсъждането и пряко да участват при вземането на икономическите решения.
Публична собственост и собственост на трудовия колектив
Структуроопределящите крупни предприятия в икономиката ние искаме да превърнем в демократични обществени форми на собственост и да преодолеем капиталистическата собственост. Върху кои сфери, предприятия и фирми ще се разпростре демократичното обобществяване и в какви публични или колективни форми на собственост (държавна или общинска, кооперативна или собственост на трудовия колектив) то трябва да се извърши, трябва да се реши в демократичния процес.
Заетите в конкретните предприятия трябва да имат реално влияние върху фирмените решения. Ние сме за това, колективите да участват без отказ от заплатите в изработеното от тях фирмено имущество. За по важните въпроси, като например планирането на масови уволнения или ликвидация на предприятия, трябва да има съгласуване с колектива.
Грижата за съществуване, обществената инфраструктура, финансовите институции и енергийното стопанство принадлежат на обществото и трябва да бъдат контролирани по демократичен път. Те не могат да бъдат менажирани съгласно калкулациите за печалби на частните фирми.
Основното снабдяване на хората с жизненонеобходими услуги като енергия, вода и мобилност, но и жилища, социална инфраструктура, здравеопазване, образование и култура, не бива да бъде предоставяно на капиталистическия стремеж за печалби. То трябва да бъде организирано и гарантирано публично. Основанието за това е, че ориентираните към печалба фирми насочват своите оферти не към нуждите на хората, а изключително към платежоспособното търсене. Те привличат и привилегироват богатите и пренебрегват финансово слабите.
Частните енергоснабдители облагоприятстват големите индустриални клиенти и натоварват преди всичко по-бедните домакинства. Вместо това енергията за големите индустриални консуматори трябва да бъде по-скъпа, за да благоприятства въвеждането на енергоспестяващи технологии. Противно на това преди всичко по-бедните домакинства трябва да бъдат разтоварени от големи енергийни разходи и да бъдат подкрепяни при спестяване на енергия. Същото е в сила и за други сфери: ж.п. транспортът и предприятията за публичен вътрешно- и извънградски транспорт не бива да се ориентират само към печалбата. Решаващо трябва да бъде това да се направи възможна мобилността – също и между по-малки селища – и да се създаде една атрактивна, евтина и екопоносима алтернатива на индивидуалния транспорт. Последователно трябва да се преследва целта товарният транспорт да се премести от шосетата към коловозите.
Електроснабдяването, телекомуникациите, ж.п. транспортът и други служби следователно са обвързани в национални мрежи, които образуват един естествен монопол. Когато такива монополи се намират в частни ръце, ценовите спекулации са почти неизбежно следствие. Често частната калкулация за печалби води до това, че поддръжката на мрежите бива пренебрегвана. Като резултат следват известните дългосрочни отрицателни последици.
Поради тези причини мрежово обвързаните услуги и съоръжения за поддържане на живота трябва да останат публична собственост или да бъдат превърнати в публична собственост и да подлежат на демократичния контрол.
Също и огромните природни богатства принадлежат на всички и следователно трябва да са публична собственост. Съгласно конституцията собствеността трябва да служи на общността, а не само на „висшите” 10 000. Такава конституционна постановка може да бъде осъществявана само в икономика, при която частните едри собственици и финансовите инвестори нямат надмощие, а която се основава на силен публичен сектор. Задължителни при това са силни и активни синдикати. Само с тяхна помощ може да се постигне регулирането по демократичен път от страна на социалната държава.
Левите, т.е. научните социалисти, са за банкова система, състояща се от три колоса: спестовните каси, кооперативните банки и големите държавни банки. Един функциониращ банков сектор представлява публично благо, следователно неговото създаване е публична задача. Централните банки не трябва да се ориентират само към стабилността на паричната стойност и валутата, а в същата степен да са ориентирани и към целите на заетостта и към целта за устойчиво развитие,
Предприятията, които са собственост на държавата или общините се нуждаят от контрол. Те трябва да съответстват на социални и екологични задачи и да бъдат законово задължени на общото благо. На трудовите колективи трябва да бъдат гарантирани силни права на участиe при вземане на решенията като коректив на решенията на мениджмента. Гражданите трябва да получат ефективни възможности за участие в развитието на общинските услуги. За разлика от частните предприятия публичните предприятия не са обвързани към краткосрочни очаквания за печалби. Публичната собственост не е гаранция, но е предпоставка за нови критерии и приоритети в процеса на стопанисване. Допълнително ще кажем: печалбите от публични предприятия укрепват публичните приходи, независимо дали са на общинско, регионално или национално ниво и по този начин са благоприятни за общността, а не само за един тънък слой от частни собственици.
За ролята на малките и средните предприятия
Частната ориентация към печалба можа да стимулира производителността и технологичното обновяване, а докато се появи друго достатъчно силно предприятие, да диктува цените и обхвата на предлагането. По тази причина контролът върху конкуренцията или обобществяването предотвратяват наличието на господстващи върху пазара частни фирми. Силни социални закони и независими синдикати трбява да защитават правата на работещите, защитата на потребителите трябва да укрепва консуматорите, а стриктните екологични предписания трябва да предотвратяват грабежа спрямо природата.
Малките и средните предприятия, както и самостоятелните производители често притежават висок иновативен и творчески потенциал и поради това трябва да бъдат стимулирани. Необходими са рамкови условия, които обезпечават високи социални и екологични стандарти и преотвратяват концентрацията на приходи и имущества. Това включва също и преразпределение на приходи и имущества, както и демократична организация и управление на икономиката и обществото.
Ние искаме да засилим кооперативната собственост главно в селското стопанство, но и в сфери на малки и средни предприятия не на последно място в търговията, заначтчийското производство и иновативните основополагащи дейности в науката и техниката.
За ефективно поставяне на демократични, социални и екологични рамки
Икономическото развитие не бива да се оставя само на пазара и и на фирмите, а трябва в основните му направления да бъде демократично насочвано.
Стопанската и финансовата политика трябва да се стремят към пълна трудова заетост, да укрепват вътрешното търсене и да се грижат за едно социално и екологически устойчиво развитие. За целта работното време при нарастваща производителност трябва прогресивно да се намалява без това да води до загуба на приходи. Регионалната и секторната икономическа политика, основавайки се върху демикратично рамково планиране и стратегически планирана структурна политика, трябва да получават ръководещо влияние върху инвестиционните решения на фирмите.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Автентично левите са за допълване на парламента чрез кръгли маси или икономически и социални съвети на всички равнища. В такива форуми трябва да бъдат представени синдикатите, общините, потребителите, социалните, екологични и други асоциации по интереси. Те биха могли в диалог да разработват онова, което за съответните различни сфери от задачи се разглежда като ориентиращ общ интерес и в рамките на обществото да му придават сила. Тези кръгли маси или съвети трябява да са в състояние да спират вредящи на обществото и екологията планове и действия и да предлагат законодателни инициативи.
Автентично левите се различават от всички онези политически организации, които се подлагат раболепно на желанията на властващите в икономиката, ставайки по този начин практически неразличими една от друга.
Ние няма да се съгласим със свят и ред, заплашващи самото съществуване на човечеството – „ред”, при който няколко стотин концерна решават за жизнените перспективи на милиарди хора и във формата на имперски тип глобализация подлагат чрез брутална експлоатация, войни за суровини и пазари за пласмент лишават цели страни и народи от надежда и бъдеще.
В противовес на имперската глобализация, ние сме за глобално единство с всички синдикални и обществени движения, с други леви политически организации, с гражданите на България, Европа и света в търсенето на обществено-икономическа алтернатива и считаме, че това е демократичният социализъм, при който свободата и равенството на индивида са условие за устойчивото, безкризисно солидарно развитие на всички.
Д-р инж. Илия Ганчев
Варна
Тел. 0886 779450
Email: levitsa_ilia@abv.bg
ЕКОЛОГИЯТА КАТО ОРЪЖИЕ НА ЛЕВИЦАТА
ПАТОЛОГИЯТА НА СВЕТОВНАТА ЛЕВИЦА
Език на омразата ли е тонът на kolevn38?
кръвни показатели