Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2009 15:29 - Кой и как е бил наказан след смъртта на Сталин
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 2309 Коментари: 2 Гласове:
0



Кой и как е бил наказан след смъртта на Сталин

Най-нагледното проявление за непоследователността в разобличаване на сталинските престъпления е била снизходителността към техните непосредствени изпълнители.

През 50-те години към углавна отговорност са били привлечени само няколко стотин ежовско-бериевски палачи. Даже преките доказателства на оживелите жертви на терора за техните инквизитори в повечето случаи не са довели до наказване на последните. Така през 1955 година старата болшевичка Лазуркина отправила заявление до ЦК, в което съобщавала за прилагането към нея и към бившия секретар на Ленинградския областен комитет на ВЛКСМ Уткин на зверски изтезания от бившите следователи на ХКВД Галкин и И.П. Карпов. В резултат от проверката на тези факти Специалната инспекция на НКВД взела решение, в което се казвало: „Карпов отрича прилагането на мерки на физическо въздействие към Уткин. Да се потвърдят пък други доказателства от завлението на Уткин не е възможно.” Проявявайки по този начин повече доверие към палача, отколкото към неговите жертви, работниците от Специалната инспекция са ограничили с това, че съобщили на Карпов: той „е получил от Уткин несъответстващи на действителността показания”. Относно Галкин е било отбелязано, че той на работното си място има положителна характеристика”, поради което наказанието му трябва да се ограничи до понижаване в длъжност.

Даже когато проверката е установявала неоспорими факти за виновноста на бившите следователи, към тях са се прилагали крайно меки наказателни мерки. Един от промерите за това представлява разследването от Комитета за партиен контрол на престъпленията на Г.Г. Карпов, работил в края на 50-те години като председател на Съвета по делата на Руската православна църква при Министерския съвет на СССР. Както се е указвало в справката на Комитета, Карпов, заемайки през 30-те години отговорни постове в Ленинградското управление и Псковския окръжен отдел на НКВД, „е провеждал масови арести, прилагал е извратени методи на следствие, фалшифицирал е протоколите на разпитите”. Тези факти са били установени още през 1941 г от военната колегия на войските на НКВД на Ленинградския военен окръг, която се е произнесла за възбуждане на уголовно дело по отношение на Карпов. Обаче по това време Карпов се е намирал на работа в централния апарат на НКВД, където това решение е било поставено в архив.

Запознавайки се с всички тези факти, партийните следователи от 50-те години са взели следното соломоновско решение: „За допуснатите нарушения на социалистическата законност през 1937-38 г Карпов Г.Г. е заслужавал изключване от КПСС, но, отчитайки давността на извършените от него простъпки и положителната работа през следващите години, Комитетът за партиен контрол се ограничава по отношение на другаря Карпов с обявяването на строго предупреждение с нанасяне в отчетната му карта.”

Под „партиен съд” са попаднали и бившите работници от УНКВД за Ивановска област Волков, Серебряков и Козлов. Било е установено, че те са вземали участие във фабрикуването на няколко крупни фалшифицирани дела. След получаване от арестувания секретар н а областния комитет Епанечников показания за 63 ръководни работници от областта, от тях е било фабрикувано групово дело, по което са били осъдени голям брой лица. Много от осъдените, в това число и двама секретари на областния комитет, председателят на областния изпълком, секретарят на областния комитет на Комсомола, секретарят на Партийната колегия на КПК за Ивановска област са били разстреляни. След смяната на ръководството на областта същите сътрудници на НКВД са арестували още един секретар на областния комитет и са извлекли от него показания за съществуването в областта на „резервен дясно-троцкистки център”, в който уж влизали заменилите бившите ръководители трима секретари на областния комитет, председателят на областния изпълком, председателят на областния съд. За всички тези злодеяния палачите са се измъкнали с изключване от партията.

Също такова „сурово” наказание е било приложено към Городниченко и Боярски, работили през 1937 г в органите на НКВД на Северо-Осетинската АССР. Комитетът за партиен контрол установил, че те са изфабрикували дело за съществуването в републиката на буржоазно-националистическа организиация, по което са били арестувани повече от 600 души. И тези палачи след разобличаването на техните престъпления са останали на свобода, бидейки само изключени от редовете на КПСС.

Ако много лица, изобличени в най-тежки длъжностни престъпления, са се измъкнали само с лек уплах, в краен случай – с наказание по партийна линия, то значително по-сурово се е отнасяло „партийното следствие” към онези, които са извършили деяния през 20-30-те години, по отношение на които „правосъдието” на хрущчовските и брежневските времена не е признавало срок на давност.

Юридическата реабилитация не е докоснала немногото оцелели комунисти, които са вземали активно участие в дейността на опозициите. Към тях са се отнасяли, например, С.Н. Равич, в миналото съпруга на стария болшевик В.А. Карпински. В пулното събрание на съчиненията на Ленин се срещат десетки писма, адресирани до Карпински и Равич. През 1935 г Равич е била арестувана като активна участничка в „новата” или „ленинградската” опозиция от 20-те години. Тя е прекарала 20 години по лагерите и затворите и е умряла през 1957 г, получавайки отказ за реабилитация, въпреки ходатайствата на Г.И. Петровски и Е.Д. Стасова.

Заседналите в партийните и правоохранителните органи сталинисти даже и след 20 конгрес на КПСС са правели немалко за това. Да затормозят реабилитацията или да не допуснат реабилитираните до връшане на работа. На 28 юни 1956 гГ.И. Петровски, грижил се за реабилитацията на своите другари по партия, е записал в дневника си следното: „Бавно върви ликвидацията на сталинщината. Няма доверие към върналите се. Бавно ги възстановяват и реабилитират. Не вземат старите на работа”.

Нерядко за „престъпления” или във всеки случай за прегрешения, не допускащи възстановяване в партията, са се считали не напълно „ортодоксалните”, от гледна точка на сталинистите, изказвания, произнесени много години преди това. Така, по време на разбора на апелацията на бившия партиен работник Ефимов му напомнили за „грешката”, допусната от него в лекцията, прочетена през 1935 г. „Грешката” се свежала до следното: на въпроса, защо на първия процес срещу Зиновиев той не е бил осъден на разстрел, Ефимов отговорил: Зиновиев е стар революционер и теоретик, работил заедно с Ленин в емиграция, член на ЦК на партията от 1907 до 1927 г, а след революцията – член на Политбюро и председател на Изпълнителния комитет на Коминтерна; Затова неговият разстрел би нанесъл „морална вреда на световното комунистическо движение, подронвайки нравстения му авторитет сред широките партийни маси в чужбина”. Прочитайки този отговор, доносът за който се пазел в партийния архив, първият секретар на Ленинградския областен комитет Спиридонов упрекнал Ефимов за това, че преди двадесет години е отговорил на въпроса „неправилно, не по партийному”. Този факт, наред с други аналогични „грешки” на Ефимов през 30-те години, послужил за основание за отказ от възстановяване в партията.

Още по-предпазливо „преследвачите” от 50-60-те години са се отнасяли към участниците в бившите опозиции, судбата на които след освобождаването от лагерите се е подреждала много по-трудно, отколкото съдбата на другите затворници на сталинизма. Самият факт за участие е легалната лява опозиция от 20-те години (да не говорим за нейните нелегални формирования през следващите години) се е считал достатъчен за отказ за партийна реабилитация.

Отразявайки тази постановка, справката на Комитета за партиен контрол е указвала: „При разглеждане на делата понякога се изясняваше, че сред реабилитираните от съда и подали молби за възстановяване в КПСС е имаше лица, които в периода на острата борба с троцкистите, зиновиевците и десните опортюнисти активно за работили срещу партията, в защита на опозицията. За тези хора не е имало основание да бъдат привличани към съдебна отговорност, но от партията по онова време те са били изключени правилно. Затова Комитетът за партиен контрол отказваше на такива лица възстановяване в КПСС”.

За това, как е преминавал разборът на апелациите на бившите опозиционери, се разказва в спомените на Е. Осипов. По време на слушането на неговото дело през 1958 г пред бюрото на Ленинградския областен комитет той е открил, че партийните органи през 30-те години са се ползвали от други материали отколкото НКВД. Вземайки персоналното дело на Осипов, което се е пазело в партийния архив, докладчикът „е изброил толкова факти за моето „отстъпничество”, колкото даже на НКВД не са били известни. Във всеки случай някои от тях не възникваха на нито един от разпитите по моето дело – нито през 1935 г, нито по-късно”. Така например, партийният следовател съобщил, че по време на празнуване на десетилетието от Октомврийската революция, когато в Ленинград се провеждала алтернативна опозиционна демонстрация, Осипов, служил тогава във военна част, пазел картечниците в Петропавловската крепост. „Ако на НКВД всичко това на времето беше известно, - отбелязва Осипов, - не затова, че там нещо си съм правил, а просто затова, че съм имал някакво касателство до оръжие по време на тези демонстрации, то мене веднага щяха да ме разстрелят.”

Партийният следовател подробно изложил, в коя година Осипов е действал на страната на опозицията и е чел нейната платформа, кога е присъствал на опозиционните събрания и т.н. След това изказване на докладчика не бил зададен нито един въпрос, а председателстващият Спиридонов заявил: „Предлагам Осипов да не се възстановява в партията предвид на неговата твърде голяма актиност в опозицията, а също поради твърде дългото му пребиваване извън партията.”

На същото заседания се разглеждала и апелацията на бившия работник от Ижорския завод, който закарал на щурма срещу Зимния дворец петстотин червеногвардейци от Колпин. Този човек, през 1925-1927 години поддържал, както мнозинството от ленинградските комунисти „новата опозиция”, а освен това по времето на Киров работел като заместник-председател на Ленинградския съвет. Намирайки се през 1935 г на заточение   , той след започналите там арести сам отишъл в местното отделение на НКВД и заявил: „Защо прибирате всички мои другари, а мене не?” На това му било отговорено: „Идете се поразходете малко и не с ебезпокойте. Ще дойде и ваия ред. Какво се вълнувате?” Скоро и той бил арестуван по лъжливо обвинение за опит за бягство и получил 10 години лагери. И на този човек ленинградските бюрократи също отказали възстановяване, използвайки циничната формулировка за „откъсване от партията (през годините на заточения и лагери разбира се!)”.

При разглеждане на завленията за реабилитация се е запазил предишният похлупак на секретност. Нито на лицата, борили се за своята реабилитация, нито на роднините на осъдените (когато е ставало въпрос за посмъртна реабилитация) не се е предоставяла възможност да се запознаят с материалите по техните дела. Особено с „агентурните материали”, т.е. с доносите и данните от външното наблюдение, да получат очна ставка със своите доносчици и следователи. Рабилитацията се извършвала по пътя на бюрократична разборка на делата в тайниците на партийните и ГеБистките канцеларии. „Преследвачите” (както и по-рано „двойки” и „тройки” или специални съвещания) само са прелиствали следствени и съдебни документи. Откривайки в тях очевидни нелепости, те са приемали решения за реабилитация, а откривайки сведения за действителна опозиционна дейност – са я отказвали. Тридесетгодишната давност за такава дейност не се е считала за смекчаващо обстоятелство, доколкото е ставало дума за най-опасната от гледна точка на партийните бюрократи „вина” – прословутата „антипартийност”.

Та нали всичко в сталинистката политика, с изключение на явно беззаконните репресии, продължаваше да се счита за израз на правилността на „генералната линия на партията”.

 

Докато не изчистим окончателно и безвъзвратно сталинизма от лявото пространство, не можем да пристъпим към АВТЕНТИЧНА ЛЕВИЦА! Това се отнася и до някои от листите на БСП в София!!! (а може би и другаде)

 




Гласувай:
0
0



1. анонимен - Сталин им се опъна
23.01.2010 18:44
Кой отрови Сталин? И защо го отровиха? Геноцида над цвета на руската интелегенция не преставал от т.н Велика Октомврийска Революция.
Сталин разбра, че други кара каруцата и...тогава го очистиха.
Така, че не пишете глупости. Тези който създадоха идеята за комунизма, го погребаха, защото видяха, че тази идея може да се реализира, но не по техния модел.
цитирай
2. iliaganchev - до анонимния гражданин
24.01.2010 15:33
На анонимни по принцип не отговарям, особено, ако написаното е объркано и нелогично.
Но всеки има възможност да ми пише на личния мейл-адрес, за да си поговорим или попишем.
Поздрав от морето!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3315547
Постинги: 3376
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031