„За социалните размирици се грижи федералното правителство”

Оскар Лафонтен – интервю пред БЕРЛИНЕР ЦАЙТУНГ, 30.04.2009

(Интересен материал за разликите между партия ЛЕВИЦАТА и братската на БСП Германска социал-демократическа партия от ПЕС)

Геролд Бюхнер

По случай 1 май конкуренцията между ГСДП и партия ЛЕВИЦАТА за синдикатите отново пламна. Ръководителят на ЛЕВИЦАТА Оскар Лафонтен повдига в интервю пред БЦ претенцията на своята партия, сама да представлява интересите на трудещите се. В условията на нарастваща безработица той очаква увеличаващи се размирици в страната.

Г.Б.: Г-н Лафонтен, има ли още работническо движение?

О.Л.: Разбира се, но днес то има други компоненти отколкото преди 100 години. Днес работническото движение се представлява в основни линии от синдикатите и партия ЛЕВИЦАТА. ГСДП изостави за съжаление принципите, за които застава работническото движение в световен мащаб.

Г.Б. Разочарован ли сте все пак, че синдикатите в последно време отново се сближиха с ГСДП?

О.Л.: Синдикалните функционери, които имат членска книжка с ГСДП, правят опити въпреки осъществяваното от ГСДП социално разграждане и приетата възраст за пенсиониране 67 години да подсилят своята партия. В средните слоеве и при членовете на синдикатите се гледа по друг начин на някои неща, отколкото го представят тези функционери. Там не забравят, какво забърка ГСДП: Харц IV, Програма 2010, военно участие в Афганистан и по-високите ДДС.

Г.Б.: Че какви последици има пък, ако синдикалните ръководства частично търсят традиционното опиране на рамото на социалдемокрацията?

О.Л.: Ние установяваме, че тъкмо обратното членове на синдикатите идват в ЛЕВИЦАТА, за да засилят тази партия, която в Бундестага представлява техните искания. ЛЕВИЦАТА е единствената фракция, която стои зад проблемите на синдикатите. Примерите са: Премахване на анти-стачковите параграфи, изграждане на участие в управлението на предпритията, минимална заплата, данъци за собственостите. ГСДП приказва по площадите, че била за това, но в Бундестага гласува с „Не”.

Г.Б.; След политическото разцепление в работническото движение в немската история често се стигаше после до едно обединение. Това цел ли е за Вас?

О.Л.: Политическото единство на работническото движение винаги е желателно. То обаче е много отдалечено, защото решаващи са общите цели – и по този въпрос липсва много понастоящем между Левицата и ГСДП. Социалното разграждане и военното участие са обратното на това, което иска работническото движение. А ГСДП твърдо е решена заедно с Вестервеле или Меркел да пречи на всякакъв социален прогрес и през следващите години.

Г.Б.: Много привърженици на ЛЕВИЦАТА въобще нямат работа. Как искате да разрешите съществуващите напрежения във Вашата партия между една политика за трудещите се и една такава за получателите на социални помощи?

О.Л.: Мнозинството от избирателите на ХДС/ХСС също полсва трансферни услуги, така че това не е проблем само на ЛЕВИЦАТА. И все пак всички знаят: Благосъстоянието идва от труда. Следователно всяка лява партия трябва да държи сметка за трудовите хора. Ние не виждаме никакво противопоставяне и между пенсионери, получатели на Харц-IV, безработни и наемни работници, тъй като социалните добавки следват нарастването на заплатите. Ето защо ние сме като единствена партия последователни за заплащане, съответстващо на нарастването на производителността. Наемните работници през последните години чрез намаляващи реални заплати бяха изключени от нарастващо благосъстояние.

llцhne vom wachsenden Wohlstand ausgeschlossen worden.

Г.Б.: Гезине Шван говори за експлозивно настроение в страната, а Германския съюз на синдикатите даже със социални размирици. Споделяте ли тази загриженост?

О.Л.: За социални размирици се грижи федералното правителство. То именно отхвърля при едно срутване на икономическия продукт с 6 % една по-голяма конюнктурна програма. Поради това много хора се страхуват за работното си място. Как ще се отрази това социално безпокойство, никой не може да каже.

Г.Б.: Какво мислите за драматичните предупреждения?

О.Л.: Те показват просто това, което е. Социалното безпокойство сред населението не може да се пренебрегва. То ще нараства в такава степен, в каквато нараства безработицата.

Г.Б.: Как ще се освободи това напрежение? Между безпокойство и размирици все пак има разлика.

О.Л.: Това зависи от стопанското и социалното развитие. Последните по-големи протести бяха предизвикани от Харц-IV. Съкращаването на парите за безработица и премахването на помощта за безработни продължават да имат правна сила: хора, които десетилетия са плащали в социалните каси, след една година ще бъдат поставени в същите условия, както други, които никога не са влизали в трудовоправни взаимоотношения. Това е и остава един скандал!

Г.Б.: Би ли трябвало държавата по време на кризата спаси и поеме фирми като Опел?

О.Л.: Държавата има задачата, да се пребори с безработицата. Има редица примери като Фолксваген, при които държавното участие е правилното решение. В случая с Опел ние сме за държавно участие и участие на трудовия колектив. В бъдеще трябва д абъде в сила следното: Когато държавата вложи пари на данъкоплатците във фирми, това би трябвало да се превръща за продължително време в дялово участие на колектива. Кризата е последствие също и от разграждането на правата за участие в управлението. Тя трбява да стане повод, да се даде на заетите в труда повече влияние върху техните предприятия.

Г.Б.: Как се отразява кризата върху изборите?

О.Л.: Ние се надяваме, че ЛЕВИЦАТА ще стане по-силна. Само по този начин избирателите могат да предотвратят, наемните работници, пенсионерите и социалнослабите да плащат сметките за кризата.

Г.Б.: Досега обаче съгласно допитванията Вашата партия не печели?

О.Л. Нека да изчакаме. За разлика от ГСДП ние се намираме над нашия резултат от последните избори за Бундестаг. Въпреки това ние не сме доволни. Ако Левицата не се засили отчетливо, неолибералният блок след изборите ще намали заплати, пенсии и социални помощи.

(Разговорът проведе Геролд Бюхнер).