ПЕПЕРУДА

Нежни мрежи ветрецът сътворява

От бялото притворство на съня.

И само светлина остава,

Победена е за миг смъртта.

Вълшебни са багрите, крилете,

Като твоя плащ от вдъхновение.

Дъгата сияйна люлка си изплете

Над мъдрото превъплъщение.

Очи вдигнали към полета чутовен,

Летящата болка ние молим на възбог:

Да ни бъде вечност, да ни е възторг!

Забравили за трескавия час злокобен,

В който като всяка красота и земен рай

Ще намери във безкрая своя край!

© Венеция Павлова Маркова