На разсъмване -
преди да се събудят мравките
и всички буболечки -
ще те погледам във обятията си
и ще почакам да отвориш очи,
както лодките чакат прилива...
Непростимо е...
Непростимо е да те събудя сега - преди изгрева
и малко глупаво се усмихвам,
преди да те наметна с грижата
за малките проблясъци във капките рoca...
Животът ми ще е прекрасен още миг със тях,
преди да ги изпие слънцето...
И... после ще съм само твой.
Ще спре дъхът ми в лоното на рамото ти,
а устните ми ще потърсят последния ти сън,
притичал като котешка опашка
под клепачите, потрепващи в очакване...
До теб съм, а денят започва...
И е само наш...