Постинг
07.06.2011 12:16 -
6. Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито...
6. Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора.
Имаше в старо време на земята едно племе...
2. Тогава жените и децата на това племе ...
3. Ала те бяха силни хора и биха могли д...
2. Тогава жените и децата на това племе ...
3. Ала те бяха силни хора и биха могли д...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1356
