Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2019 13:24 - Великденска история от миналото и настоящето на Русия – разговор на журналиста Феликс Чуев с Вячеслав Молотов
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове:
1



Великденска история от миналото и настоящето на Русия – разговор на журналиста Феликс Чуев с Вячеслав Молотов

          В полунощ на 27/28.04.2019 в катедралния храм на Светата Руска православна църква в Москва, Храма на Христа Спасителя, Московският и на Цяла Русия патриарх Кирил проведе чудесната празнична Пасхална литургия в присъствието и на президента Путин и премиера Медведев.

          Интересна е и историята, и съдбата на този храм.

          Решението за създаване на храма в чест на победата в Отечествената война срещу агресора Наполеон през 1812 г. е взето незабавно след това от император Александър Първи. Строителството е започнато на 12 октомври 1817 г., прекратено през 1825 г., продължено на 22 септември 1839 г. в течение на 44 години и храмът е осветен на 26 май 1883 г.

          Зданието на храма е разрушено на 5 декември 1931 г. с решение на сталинското политбюро, с първоначална цел точно на неговото място да бъде построен Дворец на Съветите. Вместо това там се създава Басейнът „Москва“. След като свършва съветската власт, от 1994 до 1997 г. там  отново построяват от 1994 до 1997 г. идентичния Храм на Христа Спасителя.

          Интересно е да се прочетат откровенията на вече стария Молотов, довереното лице на Ленин, а след това и на Сталин в Политбюро на Болшевишата партия. Те са запечатани е интервюто на руския журналист Феликс Чуев, взето от Молотов на 9 декември 1982 г. и публикувано в книгата му „140 беседи с Молотов“, издадена през 1991 г. (623 страници):

Текст:

Чуев: - Когато осъществяваха плана за реконструкцията на Москва, разрушиха много паметници ...

Молотов: - Например? – пита Молотов.

Ч: – Храма на Христа Спасителя.

М: – А… Храма на Христа Спасителя.

Ч: – Сега този въпрос често го задават.

M: – Наистина ли?

Ч: – Казват, че Каганович го е организирал?

М: – На него ли го стоварват? Да (с усмивка)? Това вече е прекалено. Аз не помня, дали аз бях председател, или бях член на тази комисия, наверно съм бил член. Взехме решение храмът на Христа Спасителя да го заменим с  Дворец на Съветите. Аз гласувах със за, но, когато проекта го показа архитектът Иофан – той не е знаменит архитект, но някакси се оказа на върха и даде проект на такова колосално здание, – аз веднага се изказах против. Аз казах: „Аз няма да подпиша“. Започнаха да ме уговарят.  Сталин каза: „Трябва да се подпише“. Аз знаех, че самата тази мисъл е глупава. Запознах се с някои забележки. Имаше разговори и ми стана ясно, че ако се постави Дворец на Съветите на мястото на храма, а отгоре му и още и колосален паметник на Ленин, тогава ще виждаме само краката му, а главата няма да се вижда. Това е някакъв си абсурд! Паметник на Ленин, а главата и цялата фигура въоще не се виждат. Всякакви неясности стават и това беше често явление. Просто глупост на архитекта е, че се заема с такава работа. Аз казах: „Aз няма да подпиша“. Тогава настояха Сталин, Ворошилов, те влизаха в комиссията – и аз подписах.

Ч: – Но защо го взривихте храма? Може би можеше да се постави на друго място този паметник, ако сте искали?

          М: – Tой сьзнателно беше унищжен. Самият храм. Против това имаше възражения. Лично аз не возразявах… За какво да се запазва храм в центъра? Той не е някаква си древна рядкост. Това измислихме ние. Не подхожда той на Съветската власт – в самия център някакъв си храм.

          Ч: – Можe би е могло да се открие някакъв музей в него.

          М: – Това е правилно. Но неочаквано се появи басйн вместо паметника. Това също е някакъв абсурд.

          Ч; – Казват, че там имало хубави творби.

          М: – Да, там имаше хубави работи. Отделни, струва ми се, се запазиха.

          Ч: – Те сега се търкалят някъде, а там всички са били събрани. Унищожени са имената на георгиевските кавалери. Това е славата на руското оръжие.

          М; – Църковното на нас за нищо не ни трябва. Църковното е съвсем недобро – в самия център на Москва.

          Ч: – Защо е трябвало да се взривява? Стоял си – и нека си стои!

          М: – Недомислихме. Да се остави не трябваше, а да се взривява също не си струваше. Не си струваше. Аз също така считам. А ето участвах в обсъждането на този въпрос

          Ч: – А защо всички казват, че Каганович го е взривил!

          М: – Каганович? Антисемитски настроения…

          Ч: – А кой тогава? Сталин ли реши? Указание ли даде?

          М: – Не, това беше рещено от Политбюро, и нашата комисия беше за това.

          Ч: – Да се взриви?

          М: – Не, не да се взриви, храмът се налага да се отстрани. Да не се оставя на това място.

          Ч: – Но защо трябваше да се взривява?

          М: – Това не го зная … Но тогава нали това беше все едно – да се взривява или да не се взривява.

          Ч: – Там такива стени е имало… После са се опитвали да поставят фундамент на Дворец – нищо не станало, подгизнало.

          М: – Менe това малко ме безпокои. Особена ценност в това аз не виждам… Ще говорят. Нека да си говорят. Без това не можеш да минеш. Храмът трябваше да се отстрани.

          Ч: – Покрай тази работа мого църкви въобше са били унищожени … Можело е да се затворят. Жалко, че са ги взривили. Казват, че е бил красив. Аз не съм го виждал.

          М: – Нима не сте виждали храма? Той дълго се държеше.

          Ч: – Преди моето раждане. Аз съм роден през 41-ва. Това е било преди войната.

          М: – Преди войната? Впрочем, да. Аз вече не помня… Там, може би не всичко е правилно, но никакви особени претенции, с поред мене, не трябва да има.

          Ч: – Но защо го взривихте?

          М: – Е какво значи взривили? Все едно трябваше храмът да се махне оттам.

          Ч: – Че там са творби на Васнецов, фрески…

          М: – Тях в музей, но заради тях да се запазва храма, според мене не трябва.

          Ч: – Самият Храм е произведение.

          М: – Да върви по дяволите…

          Ч: – Там вече не са се молили …

          М: – E за какво тогава е нужен той?

          Ч: – Да беше стоял, като „Василий Блаженный“. Нали Сталин го е спасил!

          М: – Това е вярно. Онзи храм е от по-древен период, а този е вече от  XIX век… Много години минаха, разбира се, имаше и неудачни решения. Сега те изглеждат грешка, н не винаги е изглеждало така.

09.12.1982

 

* Вторият човек след Сталин в сталинското Политбюро, Молотов, умира на 8 ноември 1986 г., един ден след 69-тата годишнина на т.н. „Велика октомврийска социалистическа революция“ ...



Тагове:   ссср-религия,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3314837
Постинги: 3374
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031