Вечерта на 05.04.2019 маршал Халифа Хафтар превзе летището на Триполи и пристъпи към завладяване на либийската столица

Контролираната от маршал Халифа Хафтар Либийска национална армия превзе летището на Триполи, което се намира на 34 км от столицата.

Щабът на Хафтар съобщи, че армията му е взела под контрол и районите Бин-Гашир, Вади ер-Раби и Сук ал-Хамис.

Както знаем, след свалянето на Муамар Кадафи от сащците през 2011 г. в Либия се установи и запази досега двувластие: Западната част на страната със столицата Триполи се контролира от създаденото „под егидата на ООН“ т.н. правителство на националното единство начло с премиера Фаиз Сарадж. В источната част на страната властта се намира в ръцете на Палатата на представителите на Либия, заседаваща в гр. Тобрук. Именно това правителство се поддържа от Либийската национална армия начело с маршал Хафтар.

          Съвсем наскоро маршалът взе под свой контрол и най-голямото нефтено находише на Либия – Аш-Шарара.

          КОЙ Е МАРШАЛ ХАФТАР?

Халифа Белкасим Хафтар e роден през 1943 г. а Аджабия, от 2016 е маршал, а от 3 март 2015 е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Либия.

Завършил е Академията на Военния университет в Бенгази.

През 1969 г. като 26-годишен кадет участва в ръководения от Муамар кадафи преврат за сваляне на монархията, след което стига до ранг на един от висшите офицери и главни приближени на лидера на Либия.

Бил е член на Съвета на революционното командване, управлявал Либия след преврата.

От 1977 до 1978 г. учи в СССР и там завършва висшите офицерски курсове „Выстрел“. а през 1983 г. е бил слушател на курсовете във Военната академия „Фрунзе“. Там обладява и руски език.

 Бил е команващ на либийските въоръжени части, поддържали египетските войски на територията на окупирания от Израел Синай през 1973 г.

През 1987 г., когато Либия воюва с Чад заради стратегически важен участък на границата, полковник Хафтар става главнокомандващ.

Базата на либийците е била разгромена и войниците на Чад убиват хиляди войници, а самият Хафтар е хванат в плен заедно с 400 негови подчинени.

След освобождаването му от плен Кадафи се отказва от него и по този начин го превръща в противник на режима. Разяреният Хафтар скъсва всички връзки с кадафи и призовава своите хора да му помогнат в подготвянето на държавен преврат.

През 1988 г. установява връзка с Националния фронт за спасение на Либия – опозиционна организация, базирана в Чад. От Чад той подготвя навлизане в либия, но Кадафи го изпреварва и устройва преврат в Чад.

ЦРУ евакуира генерала и 350 негови привърженици в Заир, после в Кения и накрая в САЩ. През 1990 г. получава американско гражданство и се заселва в щата Вирджиния, където прекарва в продължение на 20 години,

Известно време сътрудничи с ЦРУ и Фронта за спасение на Либия и разработва заговор за свалянето на Кадафи.

През 1996 г. Хафтар прави опит да вдигне въстание южните либийски планини, но то не успява. Част от въстаниците за арестувани и екзекутирани.

След агресията на САШ в Ирак през 2003 г. Кадафи се отказва от програмата за разработване на ядрено оръжие и прави опит за сближаване с Вашингтон, поради което САЩ загубва интерес към Хафтар.

След началото на гражданската война в Либия, през март 2011 г., Хафтар заминава за Бенгази, но Преходният национален съвет отказва да го назначи за команващ на въоръжените сили, но става командващ на сухопътните войски със звание генерал-лейтенант.

След редица перипетии през годините, на 14 февруари 2014 г. генерал Хафтар прави изявление по телевизията, с което обявява парламента за разпуснат и създаването на президентски комитет и кабинет.

Хафтар обикаля страната, прави много срещи и тайно организира своя армия с помощта на бивши свои колеги.

На 16 мая 2014 г. Хафтар обявява началото на настъплението срещу  групировката на радикалните ислямисти в Бенгази, под кодовото название „Достойнството на Либия“. Настъплението на Хафтар беше  приветствано от много либийци, НЕДОВОЛНИ ОТ ХАОСА, царящ в страната.

Ислямистите атакуват международното летище на Триполи, правейки опит да го отнемат от силите на Хафтар. Зданието на летището е разрушено, самолетите унищожени и загиват около 100 души.

Сражаващата се против Хафтар групировка „Зората на Либия“ е коалиция от бивши джихадисти на Алкайда, опълченци от берберски племена, членове на либийския клон на Мюсюлмански братя и една търговска мрежа.

Армията на Хафтар се състои главно от бивши войници на Кадафи, опълчения от племената на Запада и Изтока на Либия и привърженици на федерализацията, опитващи се да постигнат автономия за Източна Либия.

Армията на Хафтар получава оръжие и финансиране от Египет, Саудитска Арабия и се поддържа от Русия.

Ислямистите се опират на Катар и Турция.

На 6 януари 2016 г. правителството в Тобрук сключи споразумение с правителството на Фаиз а Сарадж за създаването на военен съвет начело с Халифа Хафтар.

Във Вашингтон изразиха недоволство от действията на Хафтар.

На 15 септември 2016 г. Хафтар бе повишен от Палатата на представителите на Либия в гр. Тобрук във военно звание фелдмаршал.

На 27 ноември 2016 г. маршал Хафтар пристигна в Москва и проведе ПРЕГОВОРИ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ОТБРАНИТЕЛНОТО И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ВЕДОМСТВО НА РУСИЯ Сергей Шойгу и Сергей Лавров. Още преди това, през юни 2016 г., Хафтар посети Русия и тогава се беше срещнал със Шойгу и секретаря на Съвета за сигурност на РФ Николай Патрушев.

През януари 2017 г., придвижвайки се към Южната част на Либия, силите на Хафтар се сблъскаха със силите, лоялни на Правителството на националното единство, което Хафтар не признава.

Интересното е, че за разлика от ислямистите фелдмаршал Хафтар има собствени Военно-въдушни сили.

На 11 януари 2017 г. Халифа Хафтар посети тежкия самолетоносещ крайцер „Адмирал Кузнецов“, където се срещна с вицеадмирал Виктор Соколов и взе участие във видеоконференцията с министъра на отбраната Сергей Шойгу.

В марте Ливийская национальная армия в ходе спецоперации вернула приморские города Рас-Лануф и Эс-Сидр, где располагаются два важных нефтяных терминала, которые контролировались исламистскими «Бригадами обороны Бенгази». Кроме того, как сообщили источники Reuters, в египетском городе Сиди-Баррани в 100 км от ливийской границы были замечены российские силы спецопераций и беспилотники. В Триполи произошли столкновения вооружёнными формированиями с применением бронетехники, в том числе танков[17].

В начале июля Хафтар объявил о полном освобождении от террористических группировок второго по значимости города Ливии — Бенгази после двух лет боёв. По словам Хафтара, на уровне Ливии война с терроризмом завершится лишь после полного выкорчевывания его с территории страны[18].

Политическое урегулирование кризиса

2 мая 2017 года в столице ОАЭ Абу-Даби состоялась долгожданная встреча между главой Правительства национального единства Фаизом Сараджем и фельдмаршалом Халифой Хафтаром, поддерживающим так называемое «восточное» правительство в Тобруке. Палата представителей, сменившая в начале августа 2014 года Всеобщий национальный конгресс, не признаёт власть центрального правительства в Триполи, которое поддерживает Запад и мировое сообщество. Россия контактирует со всеми участниками конфликта в Ливии, но отдаёт предпочтение Хафтару.

Сарадж встречался с Хафтаром лишь один раз в январе 2016 года. Под давлением ООН, мирового сообщества и арабских соседей главы конфликтующих правительств должны были встретиться в феврале 2017 года в Каире. Встреча, организованная египетским президентом Ас-Сиси, не состоялась в последний момент, так как Хафтар отказался приезжать на переговоры об изменении Схиратского соглашения 2015 года, которое лишает его политического будущего, несмотря на то, что Национальная армия Ливии, созданная из остатков армии Каддафи и ряда военизированных организаций, контролирует большую часть страны. Переговоры прошли в Абу-Даби в закрытом режиме. На следующий день участники переговоров опубликовали заявления, где обещали разрядить напряженную обстановку на юге Ливии, вместе бороться с терроризмом и пытаться объединить страну. В заявлении администрации Сараджа говорится, что главной задачей встречи с маршалом Хафтаром были поиски путей "достижения мирного решения ливийского кризиса, также подчеркивалась необходимость сохранения и укрепления достижений Февральской революции, создания единой армии под контролем гражданских лиц, борьбы с терроризмом, снижения эскалации насилия на юге и принятия всех возможных мер по мирной передаче власти. В заявлении восточных властей делается упор на вопросы, связанные с армией, причем, как на ее укрепление, так и на защиту, а также подчеркивается необходимость внесения изменений в Ливийское политическое соглашение. По некоторым данным, стороны договорились провести в начале 2018 года парламентские и президентские выборы. Сам Хафтар при этом не скрывает своих президентских амбиций. Якобы было достигнуто соглашение о сокращении численности Президентского совета с 9 до 3 человек. Одним из них должен быть спикер парламента в Тобруке, то есть Агила Салах Исса; второй — главнокомандующий ливийскими вооружёнными силами, а третий — глава Правительства национального единства[19].

Последваха някои международни негови срещи ...

Хафтар предложи да бъде основен гарант на съкращаване на потока от бежанци за Европа.

14-15 август 2017 г. - в Москва – поредни преговори със Лавров и Щойгу, когато е обсъден въпросът за военна помощ на Русия за Либия.

Постепенно Либийската национална армия освобождава от терористи 90 % от територията на страната.

През април 2018 г. западът съобщи, че Хафтар е понесъл инсулт и се намира в кома. След това казаха, че имал рак ... На 13 април 2018 казах, че е умрял ...

Докато сега, на 4 април 2019 г. маршал Халифа Хафтар заповяда на войските да започнат настъплението си към столицата Триполи ...